2023-06-26 0
Още навремето, като студенти, научихме и изпробвахме максимата "Полят изпит – взет изпит" и съвсем естествено решихме да я приложим и в този случай преди нашето голямо пътуване.
Пристигнахме в хотела до язовир Въча, недалеч от Девин, още следобеда на предишния ден и мястото ни се отблагодари с уникални гледки и усещане за хармония, каквото само планината и водата могат да предложат. Приятната вечеря с вкусна храна, студена бира и добро обслужване ни зареди с енергия и настроение за следващата сутрин.
Ранното утро на 17-ти юни ни посрещна със свеж родопски дъжд. Все още не съвсем разсънени и без животоспасяващо кафе, започнахме трескаво да подреждаме техниката и да свързваме всички дигитални помощници, които щяха да ни навигират, да записват маршрута ни и да позволяват на всички, които ни следят, да наблюдават нашия прогрес. А повярвайте ми, това не са никак малко устройства. За щастие имахме на разположение неизчерпаем заряд под формата на зарядната станция EcoFlow RIVER 2. Бързо установихме, че най-практичният начин да следваме маршрута е да задаваме точките една след друга и след като свързахме нашия TCL 40R към екрана на автомобила чрез Android Auto, това вече беше лесно и бързо.
След 20-тина минути всичко беше готово и седнахме в колата, която се събуди с дрезгав и мощен глас, досущ като някоя мечка от близката гора. В 5.20 часа в салона витаеше едва доловимо напрежение за неизвестното, което ни очаква по пътя, защото никой от нас не знаеше дали целта ни реално е постижима. Като че ли Defender-ът беше най-уверен, че мисията е напълно по силите му и нямаше търпение да погълне тези почти 1300 километра. На всички беше ясно, че от нас се очаква отлична мобилизация, динамично шофиране и минимум загуба на време при почивките за зареждане.
Докато излизахме от планината, Land Rover-ът ни ни най-малко не се затрудни от планинските завои и влажната настилка, отличните му фарове ни гарантираха безопасност и щадяха очите ни. През първите три часа със Слави зад волана успяхме да преминем през южните области, а с първите лъчи на слънцето наслада ни донесоха красивите пейзажи и правите пътища по маршрута.
Около 9 часа сутринта спряхме да заредим на магистрала Тракия – един от едва двата участъка, където щяхме да се движим по най-бързите пътища на страната. По няколко крачки, чаша кафе и вече с Краси зад волана се отправихме към Айтоския проход, където ни очакваше още една порция красиви гледки и отличен асфалт, който да ни улесни през трудния терен.
Вече в северна България и след няколко кратки обрати в настроението на времето беше ред на Асен да се наслади на виещите се пътища и да ни придвижи из цялата североизточна България. Това беше и направлението, в което най-малко бяхме пътували по принцип. Населени места като Дългопол, Тервел, Дулово, Алфатар бяха само далечен спомен от часовете по география и за всеки от нас беше любопитно да надникне в естествения им облик.
Отново беше време за смяна и с Краси зад волана се насочихме към малкото парченце от Русенска област, което щеше да ни спести доста преход по маршрута. Когато стигнахме Лом Черковна, обърнахме в посока Велико Търново, където беше втората ни спирка за зареждане. Достигнахме я малко преди 16 часа следобеда и без много суетене се отправихме към най-предизвикателната част от маршрута – средна и северозападна България. Вече знаехме, че се движим с много добро темпо и като че ли нямахме търпение да докажем, че можем да постигнем целта си и за много по-малко от 24 часа.
Следващите няколкостотин километра ни възнаградиха с приятно време и чудесни пейзажи – редуваха се диви области с облагородени земи, които вече бяха родили своята реколта. Надяваме се да успеете да ги видите и в нашето видео.
Когато доближихме западните граници на Плевенска област, притеснението, че силните дъждове могат да ни попречат да минем по предварително начертания маршрут започнаха да витаят във въздуха. На много места имаше следи от наводнения, реките, покрай които преминавахме, бяха пълноводни и повечето се простираха доста широко извън коритата си. В едно село, при кратко спиране за смяна на картата на видеорегистратора Garmin, дочухме хората да си говорят притеснено за това, че най-лошото може би тепърва предстои. 100 метра по-натам мостът над реката беше пълен с хора, които ежеминутно следяха нивото на водата и се надяваха да не са поредната жертва на природната стихия.
Отличното ни темпо ни позволи да достигнем най-северозападната точка още по светло. Въпреки вече доста по-обилния дъжд успяхме да влезем в прохода Петрохан още по здрач и да се насладим на величествените гори, надвесени над нас. След доста остри завои и много водя, скоро бяхме пред светлините на София. Оставаше още малко до третата ни спирка за зареждане – вече малко след София, на магистрала Струма. Вече поизморени, но спокойни, оставихме Defender-а в ръцете на Мартин, който беше свеж и нетърпелив да покори магистралата с тази супер машина с над 500 конски сили. Неусетно достигнахме и до крайната точка – Благоевград – малко преди 23 часа вечерта. Равносметката беше 1274 изминати километра за 17 часа и 32 минути, от които 16 часа и 11 минути в движение. Средната скорост на движение беше 78,7 км/ч. По време на маршрута разликата в надморската височина беше 1341 метра.
Вече спокойни и доволни от отличното постижение и след снимки за спомен и доказателство, се отправихме обратно към София. Остана да се разделим с усмивка и да си благодарим за безопасното шофиране и чудесната компания. Пътуването нямаше да бъде същото без безпогрешната навигация на Краси, който знаеше едва ли не всеки завой по трасето, шегите на Асен и непрестанните експерименти със снимачната техника на Мартин, на чийто резултат със сигурност ще се насладите.
Разделихме се не само като приятели, но и с нови мечти – за някое ново предизвикателно пътуване и за тази впечатляваща машина на четири колела, която ни предложи несравним комфорт и нито за миг не се умори.
Още преди да вземем автомобила за нашето пътешествие от "Мото-Пфое", знаехме, че ще имаме на разположение много здрав и мощен SUV с легендарни способности да преминава из всякакви терени. Но за разлика от своите дядовци, актуалният Defender 110 е нищо по-малко от разкош на четири колела, който глези със своите екстри и качества. Трудно ще ми бъде да изброя всички глезотии в автомобила, но няма как да не спомена отличния централен дисплей в комбинация с красив head-up, който показва абсолютно всичко релевантно с изпипани графики. Пътуването ни нямаше да е толкова приятно без мощния хладилник под подлакътника между предните седалки, който само за броени минути правеше кенчетата с безалкохолни напитки приятно студени.
Въздушното окачване и супер комфортните седалки на Defender са истинско чудо. Дори след повече от 18 часа, прекарани в колата, никой от нас не се оплака от схващане или неразположение. Вентилацията на седалките и тризоновия климатроник ни осигуриха отличен комфорт по време на цялото пътуване. Истината е, че не усетихме колко неравни са настилките на родните пътища, защото солидното окачване и 22-цоловите гуми успяваха да погълнат всичко. Тук е моментът да споделим, че очаквахме качеството на пътните настилки да е доста по-лошо. Дори в най-закътаните кътчета не се натъкнахме на забравени от Бога отсечки с повече дупки, отколкото асфалт. Напротив, опасните дупки бяха по-скоро рядкост, а по голяма част от трасето се радвахме на съвсем прилична настилка, която позволяваше да караме с желаното темпо. Дано тази ситуация в бъдеще да върви само към по-добро.
Мощният V8 двигател на Defender с обем 5 литра и 525 конски сили е истински мехлем за душата и мокър сън за всеки фен на автомобилите. Освен че работи изключително гладко на празен ход, той се събужда експлозивно и винаги е готов да ускорява безспирно, когато се налага да се направи динамично изпреварване или включване от някой страничен път. Приближаването на десния крак към пода отключваше и пристрастяващ рев, който искахме да чуваме още и още, дори само заради неговата настръхваща потентност. Именно тази почти безгранична мощност ни позволи да се движим динамично с лекота. Независимо от ситуацията, всичко което беше нужно, за да продължим напред с желаното темпо, бе да изчакаме да се появи достатъчно голямо парче асфалт, където да настъпим машината и да изпреварим всички, за които съботния ден беше по-скоро едно неангажиращо придвижване.
Огромният панорамен покрив ни позволи не само да се насладим на гледките и слънчевите лъчи, но и да направим отлични снимки. Няма да е съвсем скромно да кажем, че не само при движение, но и при спиранията машината будеше респект, а качването и слизането с помощта на подвижните степенки (по-скоро малки пейки) се превърна в истински ритуал на престижа.
За доброто ни настроение се грижеше отлично звучащата система Meridian, която впечатли с чудесния си бас и ясен, балансиран звук. Качеството на приемане на радиостанциите беше феноменално – на места, където знаехме, че сигналът трябва да е изгубен, радиото продължаваше да звучи чисто и приятно.
И макар Land Rover Defender да не е никак евтин автомобил, той безспорно заслужава цената си. Уникалната му външност, стил, мощ и комфорт са от най-висок клас. Това е едновременно впечатляващо проходима и супер технологична машина, за която няма трудни терени и твърде дълги пътувания. Дори разходът, който през голяма част от времето се движеше около 13,5 литра/100 км, е по-скоро скромен за теглото и мощността на Defender.
Като вече знаете, на пътешествие с нас се отправиха още две високотехнологични устройства – нашият видеорегистратор Garmin Dash Cam 67W, който използвахме и като тракер, и смартфона TCL 40R 5G.
Видеорегистраторът перфектно свърши своята работа и ни осигури видеоматериал от цялото пътуване, в който чинно са записани координатите, скоростта и часа на движение. Той е много компактен и се монтира лесно. Работата с него беше интуитивна, а допълнителните му функции да предупреждава за напускане на пътната лента и прекомерно скъсяване на дистанцията до предния автомобил ни държаха нащрек през цялото време.
Доста разчитахме и на мобилния телефон TCL – на практика за почти всичко. Използвахме го не само за навигация, но и за други важни дейности – той предаваше координатите ни към Интернет страницата за проследяване на маршрута в реално време. Същевременно стартираше и спираше записа на камерата, която използвахме за външните кадри и не на последно място управляваше дрона за снимки. Отделно от това го използвахме за мобилни плащания на бензиностанциите и за качване на постове във Facebook страницата на Lex.bg. Той се справи със задачите си без проблем – работеше бързо и стабилно, без да загрява, а както можете да видите на видеото, през една част от пътя даже успешно забавляваше пътниците.
60%
40%
1518 гласували
• GDPR продукти
• Правен софтуер
• Онлайн книжарница
• Училищна СТЕМ среда
• Bulgarian Laws in English
