Законно ли е да плащам наем на другия собственик?

[mgeorgieva1974]

Здравейте!Случаят е следният:
Аз и моят брат притежаваме наследствен апартамент от родителите ни.Жилището е празно и аз го ползвам за живеене за не повече от 3 месеца годишно тъй, като работя извън този град в, който се намира.Преди 2 години брат ми почина и неговата съпруга веднага след това ми заяви, че ако не освободя апартамента изцяло за да го пуснем под наем- то тогава съм длъжна да и плащам за половината от жилището наем на нея и аз до този момент го правя.Въпросът ми е длъжна ли съм да и плащам въпросният наем ежемесечно, защото не съм съгласна да се отдаде жилището под наем, както тя настоява.Благодаря ви и успешен ден!

[narina]

Дължите й правото и тя да ползва имота, а не наем.
Само ако откажете да я допускате, ще й дължите наем за полагаемата й се част от имота, предполагам 1/2 и то след като има доказателство, че отказвате.

[karanedeff]

то тогава съм длъжна да и плащам за половината от жилището наем на нея и аз до този момент го правя

длъжна ли съм да и плащам въпросният наем ежемесечно

Чл. 31. (1) Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

(2) Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

от 30.VI.1986 г., ОСГК, докладчик Малина Василева
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1986 г., С., Наука и изкуство, 1987 г.

чл. 31, ал. 1 и 2 ЗС

1.Съсобственик на лека кола, ползвал лично същата, дължи обезщетение на другия съсобственик, който е лишен от възможността да използва общата вещ, по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС след писмено поискване. 2. Размерът на обезщетението, което дължи съсобственикът на леката кола, който сам си служи с нея, на другия съсобственик, който е лишен от тази възможност, се определя по реда на чл. 130 ГПК, като се държи сметка за начина на използване на автомобила преди възникване на съсобствеността, състоянието на същия при покупката и към момента, когато се търси обезщетение за ползата, времеизползването, пропътуваното разстояние и др.

------------------------

Председателят на Върховния съд предлага ОСГК да издаде на основание чл. 212 ГПК тълкувателно решение по въпроса: дължи ли се обезщетение от съсобственика, ползвал лично съсобствената лека кола, за ползата, от която е лишен другият съсобственик, и ако се дължи, по какви показатели следва да се определи и в какъв размер.

Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид:

Съгласно чл. 30 ЗС няколко лица могат да бъдат собственици на една и съща вещ. Упражнението на право на собственост от всеки съсобственик на общата вещ е ограничено от съществуването на правата на останалите съсобственици. Тяхната собственост не е върху реално определена част от вещта, а е идеална. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно с нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им, разпорежда чл. 31, ал. 1 ЗС.

Предназначението следва обикновено от естеството на вещта: жилищната постройка има предназначение да се живее в нея, леката кола да превозва хора и т. н. Законът има предвид завареното към момента на възникване на собствеността предназначение. Съсобственикът следва да използва общата вещ като пряко задоволява своите нужди от нея според предназначението й, за да се приеме, че той си служи с вещта съобразно с изискването на цитираната разпоредба.

Изискването на закона към съсобственика е още и в това да си служи с общата вещ така, че да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея. Смисълът на закона е, че всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ и може да упражнява правото си само ако допуска и другите да упражняват своето право на собственост.

За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС започва да пречи на другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик.

Когато се касае за вещ, с която могат да се ползват всички съсобственици, се търси начин ползването да се разпредели. Властно да направи такова разпределение е мнозинството от съсобствениците, т. е. притежателите на повече от половината от общата вещ. При невъзможност да се образува мнозинство съдът извършва разпределението (чл. 32, ал. 2 ЗС).

Според чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Тази разпоредба дава отговор на отправеното до ОСГК питане дължи ли обезщетение съсобственикът, който използва сам съсобствената с друго лице лека кола, и той е положителен.

Тук трябва да се има предвид, че съсобственикът, до когото е отправено писмено поискване, има право да предложи на този, който му го е отправил, да му предостави възможността да ползва общата вещ. Няма право на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност.

Пропуснатата полза по цитираната разпоредба на закона може да представлява пропуснат доход или полза, която не е прираст към имуществото на ползувателя, а обхваща само прякото служене с вещта, непосредствено използване на нейните качества за задоволяване на определени потребности.

Когато се касае за съсобствено жилище, ползата, от която е лишен съсобственикът, който не си служи с него, ще бъде равна на частта от наема на жилището, на която съсобственикът би имал право, ако то бъде отдадено под наем. Има вещи, за които няма нормативно определена стойност, която да се дължи при служенето с тях. Така за леката кола, с която си служи само единият от съсобствениците и лишава другия от възможността да я ползва, не е предвидено от законови разпоредби да се отдава под наем, за да може евентуално наемната цена да послужи за база при определяне на обезщетението. Не могат за случая да се използват и тарифите за наем на други движими вещи, за които е предвидено по нормативен път да се отдават под наем.

Размерът на обезщетението, което дължи съсобственикът на леката кола, който си служи с нея, на другия, който е лишен от тази възможност, следва да се определя, като се държи сметка как се е използвал автомобилът преди възникване на съсобствеността, времетраенето на използването или пропътуваното разстояние и т.н. Ще има значение и начинът на използването му към момента, когато се търси обезщетението. Следва да се вземе предвид също така стойността на леката кола при покупката, т.е. дали се касае за нова кола, или тя е закупена оказион, както и състоянието на колата към момента на възникване на съсобствеността, което да се определи с помощта на вещо лице.

[narina]

Само да не се заблудите от цитираната разпоредба, че ако писмено Ви поискат плащането на наем, то задължително го дължите.

Достатъчно е да НЕ възпрепятствате ползването на общия имот и от другия собственик.
Ако се стигне до спор, той/тя от своя страна трябва да доказва "ползата, от която са лишени..." и ако докаже този факт, тоест Вие съзнателно ограничавате свободния й достъп, само тогава има право на наем, съответен на нейния дял, за времето, за което е лишена от момента на "писменото поискване".
От друга страна, ако ескалират отношенията помежду Ви, може да се стигне и до делба, резултатът от която да не Ви удовлетвори.
Всъщност, щом толкова много държите на това жилище, защо не предложите да изкупите дяла на снаха си?

[mgeorgieva1974]

Благодаря всички за отговорите и насоките относно моя проблем.Държа да подчертая, че аз никога не съм я възпрепятствала да ползва жилището- просто тя не желае да го ползва, а целта и е да се отдаде цялото под наем. Дори наскоро направих някои наложителни ремонти и тя дори не пожела да заплати нужните разходи.

[narina]

.....Дори наскоро направих някои наложителни ремонти и тя дори не пожела да заплати нужните разходи.

Длъжна е. И без поискване.
Дори и да не бяха съвсем "наложителни", пак има хипотеза, в която ще дължи.
Все пак, чисто човешки, тя наистина губи. Разберете се, измислете начин имота да носи облаги и за нея - от човечност, може и да не е "правно"издържано, но ще е "справедливо" /това често са несъвместими понятия/.
За последното колегите ще ме линчуват, та ще си приготвя по-дебелата кожа...