Относно ДАРЕНИЕ

[nk7702n]

Сега прочетох мненията по този казус. Аз застъпвам противоположното мнение / на Революшън и Иван/, ВПП е учредено върху целия имот, вярно, не е направено уточнение как да се осъществява, заедно или поотделно върху целия имот, но би следвало да се тълкува така. Поне съобразно постнатия от питащия текст. Щом ВПП е ненаследимо и непрехвърлимо, то следва, че след смъртта на титуляра му / единия съпруг/, то се погасява. Но се погасява само неговото ВПП върху целия имот, а правото на ползване на съпругата остава в пълен обем. Никакви идеални части не би следвало да се оформят, ненаследимо означава, че никой правоприемник не придобива никаква идеална част.Другият титуляр продължава да упражнява ВПП еднолично и в пълен обем. Тия решения на ПРС и ПОС не ги приемам. Неправилни са.

Това е истината, липсва произнасяне на ВКС в прав текст в този смисъл, това означава, че няма единно мнение по въпроса, а не, кой е по - невеж от другия.

Това, че липсва произнасяне от ВКС точно по този въпрос съвсем не означава,че трябва да чакаме наготово тълкувателните мотиви, които ще са изложени, за да преценим кой е правият в тази дискусия.
Нека едно нещо е ясно - тук не сме на състезание. Всяка една теза заслужава внимание. Твоята, nk7702n, не е убедителна (поне за мен), макар да се присъединяваш към изложеното от Революцията и Ванко.

Мели, аргументирала съм се, така че няма да добавя нищо ново. В момента не ми се търсят решения, това не означава, че не ми е убедителна позицията. Постването на решения не означава, че убеждаваш чрез тях, защото решенията не са произнесени от теб или от мен, а от решаващия орган.
П.П. Права си, не сме на състезание, точно затова винаги се стремя да запазя добрия тон. По - късно ще потърся решения, в момента съм заета с нещо друго."

[Melly]

Преди да търсиш решения, би ли изложила накратко тезата си.

[emilgrigorov]

Timeo Danaos et dona ferentes

[Melly]

Timeo Danaos et dona ferentes

[Гост.]

Липсата на произнасяне не означава непременно разногласие- последното се установява поне при повече от три различни съдебни акта в този смисъл. По-скоро липсата е индиция, че този въпрос не е спорен.
Въпреки това една КС е допусната с искане за произнасяне по точното прилагане на закона именно във връзка с разрешаване на този материално правен въпрос, но както напоследък се случва- ВКС се е произнесъл по съвсем друго.

От друга страна дали пък липсата на произнасяне не е с оглед нормата на чл. 22 СК(отм.)

Съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност

.
Е, при липса на уточняване, като как да се приеме, че не са равни дяловете ( правата)? Защото е бездялова общността?

Не знам дали ще ме разберете правилно, но ми додява от тая конфронтация по темите и всякакъв израз на реваншизъм или к`вото е там. Стига ми, че през деня се нервя с хора всякакви.

Та, по темата- напоследък се установява все по-голям разнобой по непротиворечиви до момента според мен правни въпроси и отчитам с времето как моето мнение също търпи корекция( неведнъж съм установявала, че само след година написаното от мен тук вече не споделям)- по тази причина ако някой има какво да каже- да го казва, ако ли не- добре!
Нямам нито една книга на автора посочен по-горе, но защото не се сетих в останалата част, която имам, някой да е коментирал общност на ВПП ( Бобатинов загатва за такава, но нищо конкретно)- идеята заслужава прочит.

п.п. Много моля, данайците ако нямат какво да добавят да се ограничат в зутаджийските теми.

[nk7702n]

Мели, понеже виждам, че те интересува моята теза, и въпреки последния пост, че спор няма, да си изложа моето виждане. Та, според цитираната от poli _ g норма съпрузите имат равни права на владение, ползване, управление и разпореждане, от нея изобщо не следва изводът, че при смърт на единия, правото му на ползване върху целия апартамент остава за другия съпруг в размер на 1/ 2 идеална част, защото СИО - то се прекратило след смъртта. Именно защото правото на ползване е неделимо, ненаследимо и неотчуждимо и защото според цитирания НА това ВПП е учредено в полза и на двамата съпрузи върху целия имот. Наистина е съществен пропуск липсата на уточнение, че могат да го упражняват заедно или поотделно, аз бих го добавила, за да не възникват спорове за в бъдеще. Не смятам, че по този начин преживелият съпруг получава повече права от другия, защото той по начало си е имал правото да ползва целия имот, в пълен обем.
П.П. Липсата на тълкувателно решение означава, че няма яснота, а не, че няма спор. И това, че има постнати 3 незадължителни съдебни решения, не означава, че въпросът е категорично решен.

[Гост.]

Добре, според теб има спор( ако имаше, то неминуемо ще се инициира и ТР- не ми се спори по този въпрос)- в тази връзка, би ли отделила време, за да ми представиш поне едно, противоположно на това, което съм посочила или подкрепящо тезата ти?
Нямам спор, че ВПП е лично - не се наследява, не може да се отчуждава, ама тая неделимост от къде е извеждаш?
Неделимо е ако е уговорено, както е в посоченото от мен О
[quoteОПРЕДЕЛЕНИЕ № 801 ОТ 18.08.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1267/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС]

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева


изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1267/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 09.07.2009 г., по гр. д. № 24550/2008 г. по описа на СРС, 49 състав, потвърдено с решение № 141 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 895/2010 г. на С. градски съд, ІV- гр. отделение, ответниците М. П. П. - Н. и В. Е. Н. са осъдени на основание чл. 108 във вр. с чл. 111 ЗС да предадат на С. С. А. ползването на ап. № 18, в [населено място], ж. к. "С. Т.", [улица], [жилищен адрес] заедно с мазе № 4 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
Относно допустимостта на касационното производство се позовават на противоречие с р. № 1892/91 г. на ІІ г. о. на ВС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид обществената значимост на въпросите относно запазване на правото на ползване на двамата съпрузи при прехвърляне на имота от тяхна страна.
Ищцата оспорва жалбата, като намира че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното::
Процесният апартамент е принадлежал на съпрузите Д. А. и С. А. С нот. акт № 69 от 30.01.92 г. те са го дарили на своя син С. А., като си запазили правото на ползване "до края на живота на всеки един от тях". През 2002 г. съпрузите се развели. През 2004 г. синът С. А., представяйки декларации за отказ на родителите си от правото на ползване, продал апартамента на Е. Т., тя - на А. М., а последната - на настоящите ответници В. Н. и маргарита П. - Н. (втората само с право на ползване), които се настанили в жилището. С присъда по нохд № 7983/2005 г. е признато, че декларациите за отказ от правото на ползване са неистински документи, тъй като не са подписани от Д. А. и С. А. и че С. А., който се е ползвал от тези декларации, е извършил документно престъпление по чл. 316 НК. Въз основа на тази присъда с влязло в сила решение от 2.05.2007 г. по искане на С. А. дарението е отменено за нейната 1/2 ид. ч. от имота. Бившият й съпруг и ползвател Д. Д. А. е починал на 25.01.2008 г.
Основан на тези твърдения, ищцата е предявила иск по чл. 44 във вр. счл. 26, ал. 2 ЗЗД- за признаване нищожност на направените откази от правото на ползване от нея и бившия й съпруг поради липсата на съгласие, както и иск по чл. 108 във вр. с чл. 111 ЗС за предаване ползването на апартамента.
За да уважи иска по чл. 44 ЗЗД съдът е приел, че отказите от право на ползване представляват едностранни правни сделки, които в случая са нищожни поради липсата на съгласие от страна на ищцата и нейния бивш съпруг, което обстоятелство се доказва от влязлата в сила присъда и от назначената по настоящото дело съдебно-графологична експертиза, установила, че подписите върху декларации рег. № 25798 и рег. № 26406 не са положени от ищцата А. Поради така установената нищожност на отказа е прието, че правото на ползване се е запазило в патримониума на ищцата и затова ответниците са осъдени по чл. 108, във вр. с чл. 111 ЗС да й предадат ползването на целия апартамент, като е посочено, че разводът и смъртта на съпруга не да довели до прекратяване на правото на ползване или до свеждането му до размер на 1/2 ид. ч. от имота, а ищцата е запазила правото на ползване върху целия имот.
В частта относно уважаване на иска по чл. 44 ЗЗД решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.
Предмет на касационната жалбата е уваженият иск за предаване ползването на апартамента. В тази насока са и поставените от касаторите материалноправни въпроси, с които обосновават допустимост на касационното обжалване, а именно 1. какъв е правният режим на запазеното право на ползване от двамата съпрузи за имот в съпружеска имуществена общност при липса на клауза за т. н. договорна неделимост и 2. променя ли се правото на ползване относно обема на действието му при настъпили нови факти - развод, смърт и в какво се изразяват, като се имат предвид последиците, предвидени в чл. 59, ал. 1 СК и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 и чл. 27 СК? По първия въпрос се твърди противоречие с решение № 1892/11.12.1991 г. по гр. д. № 1272/91 г. на ІІ г. о. на ВС, а по втория - значение за точното прилагане на закона, което налага ВКС да допусне разглеждане на жалбата по същество.
В представеното решение № 1892/91 г. на състав на ВС, ІІ г. о. се приема, че запазеното от прехвърлителите право на ползване е неделимо, което означава, че всеки от ползвателите може да го упражнява, и то изцяло, както сам, така и заедно с другия прехвърлител. По тези съображения ВС е отменил решение на долната инстанция, с което е било прието, че след смъртта на съпругата си ищецът има право на ползване само на 1/2 ид. ч. от имота. За да стигне до извода за наличие на договорна неделимост, съдът се е позовал на клаузата от договора за продажба, в която е записано, че продавачите "запазват правото да владеят и ползват имота, заедно и поотделно изцяло до края на живота си". По настоящото дело договорът гласи, че "дарителите си запазват правото на ползване върху имота до края на живота на всеки един от тях". Видно е, че използваните изрази са различни, но смисълът е същият и затова, тълкувайки волята на страните в контекста на целия договор, съдът е стигнал до извода, че и тук правото на ползване е уговорено като неделимо и върху целия апартамент, така че при смърт на единия съпруг другият запазва правото на ползване върху целия имот до края на живота си - т. е. не е налице противоречие между обжалваното решение и решение № 1892/91 г., от което следва, че не налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, изразяващо се в противоречива съдебна практика, с разяснения в т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обхват на това понятие.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като, както е посочено в т. 4 от ТР № 1/2009 г., то няма отношение към правилността на конкретното решение, а освен това относно договорите за прехвърляне на недвижими имоти със запазване право на ползване, които са широко разпространени в живота, има и изобилна съдебна практика, като настоящият казус на разкрива особености, които да налагат нейната промяна или друго разбиране при тълкуване на договорите, което за всеки конкретен случай е обусловено и от установените по делото факти и обстоятелства.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК съдът


ОПРЕДЕЛИ:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 от 13.07.2010 г., постановено по гр. д. № 895/2010 г. по описа на С. градски съд, ІV-гр. отделение.[/quote]

[nk7702n]

Ето и едно интересно решение във връзка със самостоятелното упражняване на правото на ползване от единия съпруг по време на брака / при приложението на чл. 22 / отм./, при което другият няма право да търси обезщетение, че е лишен от право на ползване, защото и двамата имат това право на ползване в пълен обем :
http://www.trudipravo.bg/index.php?opti ... &Itemid=53
П.П. Още в началота на включването в дискусията казах, че не е коректно описано правото на ползване, то оттук не следва, че ако не е уговорена неделимост, че не е в пълен обем за всеки поотделно.

[Melly]

Ето и едно интересно решение във връзка със самостоятелното упражняване на правото на ползване от единия съпруг по време на брака / при приложението на чл. 22 / отм./, при което другият няма право да търси обезщетение, че е лишен от право на ползване, защото и двамата имат това право на ползване в пълен обем :
http://www.trudipravo.bg/index.php?opti ... &Itemid=53
П.П. Още в началота на включването в дискусията казах, че не е коректно описано правото на ползване, то оттук не следва, че ако не е уговорена неделимост, че не е в пълен обем за всеки поотделно.

Това решение е неотносимо към разглеждания казус, Наде.

[Гост.]

Решението е интересно заради преплитане к` на ползвателите с ВПП, но в останалата част не казва нищо ново.
Само, че пропускаш същественото:

Законодателят, уреждайки възможността всеки от съпрузите да ползва и да управлява общата вещ - съпружеска общност и отчитайки спецификата на отношенията между съпрузите, не е предвидил възможност за търсене на обезщетение от лишения от ползване на вещта - съпружеска общност, съпруг до прекратяването на СИО.

От мен това и бягам, че душата ми спи:

РЕШЕНИЕ № 1892 ОТ 11.12.1991 Г. ПО ГР. Д. № 1272/91 Г., II Г. О.

ПРАВОТО НА ПОЛЗУВАНЕ СЕ ПРЕКРАТЯВА СЪС СМЪРТТА НА ПОЛЗУВАТЕЛЯ. КОГАТО ОБАЧЕ ПОЛЗУВАТЕЛИТЕ СА ДВАМА И СПОРЕД ДОГОВОРА ВСЕКИ ОТ ТЯХ ПОЛУЧАВА ПРАВОТО НА ЦЯЛОСТНО ПОЛЗУВАНЕ, ДОГОВОРЕНАТА НЕДЕЛИМОСТ ОЗНАЧАВА, ЧЕ СЛЕД СМЪРТТА НА ЕДИНИЯ ОТ ПОЛЗУВАТЕЛИТЕ ОСТАНАЛИЯТ ЖИВ ИМА ПРАВО НА ЦЯЛОСТНО, А НЕ НА ЧАСТИЧНО ПОЛЗУВАНЕ.
Чл. 59, ал. 1 ЗС
Чл. 128, ал. 1 ЗЗД


Третото отменително основание - за противоречие на решението с чл. 59, ал. 1 Закона за собствеността във връзка с чл. 128 от ЗЗД, обаче е основателно.
От съдържанието на приложените преписи от нотариални актове е установено, че ищецът и покойната му съпруга са прехвърлили собствеността върху недвижимите имоти, предмет на спора, на дъщеря си Д. Г. Н. и сина си Е. Г. Л., но изрично са си запазили "правото да владеят и ползуват имота, заедно и поотделно изцяло до края на живота си, включително всички селскостопански и други подобрения". Следователно още при сключването на договора прехвърлителилите собствеността на имота и приобретателите са учредили в полза на първите вещно право на ползуване върху него. Така учреденото право е срочно с относително определен срок. Същевременно то е неделимо, защото договарящите са подчертали, че всеки от ползувателите може да го упражнява, и то изцяло както сам, така и заедно с другия. Уговорката за неделимост е в съгласие с чл. 128, ал. 1 ЗЗД и затова не може да бъде призната нищожност, както се иска в молбата за преглед по реда на надзора.
От друга страна, от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗС не следва обратното. Действително правото на ползуване се прекратява със смъртта на ползувателя. Когато обаче ползувателите са двама и според договора всеки от тях получава правото на цялостно ползуване, договорената неделимост означава, че след смъртта на единия от ползувателите останалият жив има право на цялостно, а не на частично ползуване. Като е приел, че след смъртта на съпругата си ищецът има право на ползуване само върху 1/2 от имотите, предмет на исковете, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на материалния закон, което налага отменяването му.

[Melly]

Мели, понеже виждам, че те интересува моята теза, и въпреки последния пост, че спор няма, да си изложа моето виждане. Та, според цитираната от poli _ g норма съпрузите имат равни права на владение, ползване, управление и разпореждане, от нея изобщо не следва изводът, че при смърт на единия, правото му на ползване върху целия апартамент остава за другия съпруг в размер на 1/ 2 идеална част, защото СИО - то се прекратило след смъртта. Именно защото правото на ползване е неделимо, ненаследимо и неотчуждимо и защото според цитирания НА това ВПП е учредено в полза и на двамата съпрузи върху целия имот. Наистина е съществен пропуск липсата на уточнение, че могат да го упражняват заедно или поотделно, аз бих го добавила, за да не възникват спорове за в бъдеще. Не смятам, че по този начин преживелият съпруг получава повече права от другия, защото той по начало си е имал правото да ползва целия имот, в пълен обем.
П.П. Липсата на тълкувателно решение означава, че няма яснота, а не, че няма спор. И това, че има постнати 3 незадължителни съдебни решения, не означава, че въпросът е категорично решен.

Наде, не си схванала смисъла на текста, с който

I.Лицата ------- ДАРЯВАТ на синът си,следният недвижим имот,съпружеска имуществена общност
Самостоятелен обект в сграда етаж 1 ......................,като дарителите си запазват вещото право на ползване върху целия даряван недвижим имот,до края на живота си.

Към датата на сделката, поради това, че имотът е в режим на СИО, дарителите запазват за себе си ВПП върху целия имот. Това иде да подскаже, че не са запазили всеки за себе си ВПП върху конкретни обекти от него, защото законът не го позволява - съсобствеността е бездялова, а не че ВПП на двамата съпрузи е неделимо. Неделимостта на правото означава, че същото не подлежи на подялба в хипотеза на прекратен брак. По същите причини (бездялова съсобственост) не би била приложима нормата на чл.22 ЗЗД - двамата съпрузи взаимно да си учредят ВПП до пълния му обем.

[nk7702n]

Мели, схванала съм го казуса, това решение беше в отговор на цитираната норма от poli _ g - чл. 22 от СК, а не, че настоящият казус се отнася до прекратяване на брак с развод. А относно необходимостта да е уговорена изрично неделимостта, утре ще потърся решения, че наистина ме чака едно сериозно наказателно дело, та трябва да почета повечко. Но съм сигурна, че има решения именно в противоположна насока, че без да е уговорена изрично неделимост на ВПП, пак си остава в пълен обем в полза на преживелия съпруг, защото си е intuitu personae и не може да се наследи от никого, нито пък е някаква ,сътветстваща част на дяловете от прекратената съсобственост / СИО / след смъртта на единия съпруг.

[Melly]

РЕШЕНИЕ № 1892 ОТ 11.12.1991 Г. ПО ГР. Д. № 1272/91 Г., II Г. О.
.....Третото отменително основание - за противоречие на решението с чл. 59, ал. 1 Закона за собствеността във връзка с чл. 128 от ЗЗД, обаче е основателно.

От кога последиците на вещните права са приравнени на последиците на облигационните задължения :roll:

Чл.128 ЗЗД урежда хипотезата на неделимост на задължения!
Чл.59 СЗ урежда режимът на вещното право на ползване!

Да ме прощава този състав, който е произнесъл горното решение.

[Гост.]

........ А относно необходимостта да е уговорена изрично неделимостта, утре ще потърся решения, че наистина ме чака едно сериозно наказателно дело, та трябва да почета повечко. Но съм сигурна, че има решения именно в противоположна насока, че без да е уговорена изрично неделимост на ВПП, пак си остава в пълен обем в полза на преживелия съпруг, защото си е intuiti personae и не може да се наследи от никого, нито пък е някаква част от прекратената съсобственост / СИО / след смъртта на единия съпруг.

Аз ще погледна темата утре( при време за това).
Що се отнася до твърденията след запетаята в последното изречение....никой, никога в темата до момента не е спорил, че ВПП не е лично, както и не се твърди, че се наследява.
Последното предложение ми е неясно, но вярвам е от умората.
Както и да е- успех на делото.

[Melly]

Мисля, че всички сме съгласни относно недопустимостта ВПП върху имот в полза на двама ползватели да е предмет на делба. Допустимо е двамата ползватели да разпределят ползването си върху конкретни обекти от имота с общо ползване на сервизните помещения. Такава е хипотезата при прекратен брак. Да приемем, че това действие е извършено по съответния ред и след това по някаква причина (смърт) ВПП на единия титуляр се погаси. Какво остава за другия - правото върху целия имот ли? - Не.
Ето защо считам, че докато трае брака между двамата съпрузи, ВПП върху имота следва режима на СИО (общо/съвместно ползване) и приемам да е неделимо право за двамата ползватели по отношение на приобретателя - гол собственик само докато бракът между тях трае. Отпадне ли режимът на СИО, вещната тежест, с която е обременен имота за единия титуляр отпада, а преживелият ползвател остава със запазено ВПП в размер на 1/2 ид. част от имота.


П.П. Тези разсъждения са относно последиците на вещното право на ползване. Неделимостта на правото при учредяване/запазване за титулярите се извежда от характера на самото право, което няма нищо общо с дефиницията за неделимост на задълженията, дадена в нормата на чл.128 ЗЗД. Не може да се сравняват несравними неща и да се търси връзка между тях. Това имах предвид, Поли, в по-горния си пост.

[prodigy26]

Melly - с две думи - аз взимам хола и спалнята - за майка ми детската стая и ползваме съвместно банята,кухнята,тоалетната,терасите и мазето - така ли да го разбирам или пак съм в грешка.

[Melly]

Melly - с две думи - аз взимам хола и спалнята - за майка ми детската стая и ползваме съвместно банята,кухнята,тоалетната,терасите и мазето - така ли да го разбирам или пак съм в грешка.

Да, считам че имаш основание да искаш разпределение на ползването на този апартамент, но това става по съдебен ред. Разбира се не се ангажирам с гаранции за 100% успех по причина че не адвокатът постановява съдебния акт, а съдът.
Това е моята теза. Както разбираш практиката е разнопосочна. Но при една добра защита би могло да се очаква и добър завършек на спора.
Трябва да си наемеш адвокат. Не се опитвай сам да предприемаш нищо. Добронамерен съвет от мен.

Успех!

[prodigy26]

Благодаря за съвета Melly

[Гост.]

.....Първо става дума не за съсобственост , а за съпритежание и второ за неделимо , непрехвърлимо и с оглед на личността право.Така че и двамата съпрузи притежават общо правото на ползване.
Ако настъпи развод всеки от двамата ще има право на ползване върху цялата вещ ,а не от по 1/2 , защото правото е неделимо.При смърт правото на починалия се прекратява , преживелия продължава да упражнява правото на ползване в пълен обем.Това според мен , в същия смисъл и С.Ставру-"Въпроси на българското вещно право , стр.702.

Точно така е написано( купих я) - при безвъзмездно придобиване са съпритежатели. СИО, според автора, изобщо не играе дори да е възмездно придобиването.
Ама се питам за какво придобиване става въпрос, след като те се разпореждат с останалата си част от триадата, а запазват ползването, което вече, в качеството си на собственици, имат.

[REVOLUTION]

Ама се питам за какво придобиване става въпрос, след като те се разпореждат с останалата си част от триадата, а запазват ползването, което вече, в качеството си на собственици, имат.

Според мен широко използваната формулировка......."запазват................." не означава , че правоприемника придобива правомощията владение и разпореждане(всъщност само разпореждане , защото ползвателят владее веща) , а прехвърлителят запазва правомощието ползване.Такова разцепване на собствеността не е възможно.Вещното право на ползване и правомощието ползване от триадата са различни неща , макар и да си приличат толкова.Едното е субективно право , другото правомощие от субективно право.Собственика не е ограничен при ползването на веща както ползвателят и т.н.
Следователно по мое мнение сме изправени пред една конститутивна сукцесия.Макар и в един нот. акт това са две сделки.С едната се прехвърля собствеността , а с другата се учредява вещното право на ползване.