Относно ДАРЕНИЕ

[REVOLUTION]

Е да де , ама все пак нали трябва да съобразяваме естеството на правото ,а не механично и директно да я отнасяме както е при правото на собственост.Първо става дума не за съсобственост , а за съпритежание и второ за неделимо , непрехвърлимо и с оглед на личността право.Така че и двамата съпрузи притежават общо правото на ползване.Ако настъпи развод всеки от двамата ще има право на ползване върху цялата вещ ,а не от по 1/2 , защото правото е неделимо.При смърт правото на починалия се прекратява , преживелия продължава да упражнява правото на ползване в пълен обем.Това според мен , в същия смисъл и С.Ставру-"Въпроси на българското вещно право , стр.702.

[Melly]

Не мога да се съглася с изразените мнения , че правото на ползване се прекратява , погасява и т.н за 1/2 идеална част.Това просто не виждам как може да се обоснове при положение , че правото на ползване е неделимо.В случая е учредено право на ползване върху целия имот на двамата съпрузи.Те са съпритежатели.Тъй като правото е неделимо , няма как при смъртта на единия съпруг , нито да се прекрати за 1/2 , още по-малко да се разпростира върху 1/2 идеална част от имота , при кристално изразена воля , че се учредява върху целия имот.В случая преживелия съпруг си запазва правото да ползва целия имот.

ако имаше добавката " за всеки от тях" или пък " заедно и поотделно" -бих се съгласила.

Дори и да имаше тази добавка, пак не бих се съгласила.

[Гост.]

жЪ сЪ съгласиш, щото ВКС го е казал
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 801 ОТ 18.08.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1267/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

хайде, до после.

[Melly]

хиххиихии, писала съм преди да включиш втората добавка.

Ок.

I.Лицата ------- ДАРЯВАТ на синът си,следният недвижим имот,съпружеска имуществена общност
Самостоятелен обект в сграда етаж 1 ......................,като дарителите си запазват вещото право на ползване върху целия даряван недвижим имот,до края на живота си.

Дали тук има налице договорна неделимост?

[prodigy26]

Понеже не съм на ясно с правните отношения и закони - Бихте ли отговорили на по "прост" език ,може ли да ни изгони от апартамента или не и може ли за развали Дарението имайки в предвид НА който имам.
Придобил ли съм % на баща си или не.
За съжаление не съм вещ като вас и не мога да разбера нищо от тези закони,наредби и прочие.
Благодаря за което.

[Melly]

Отговарям на "прост" език - както майка ви го има това право, така може да се окаже, че го няма. Опитайте се да й го кажете, и то внимателно. Со кротце и со благо. Ако не ви разбере, тогава ще се наложи да се видите в съда.
Не съм привърженик на този краен метод, все пак ви е майка, но понякога обстоятелствата биха били такива, че да се приложи.

[prodigy26]

Melly - Благодаря за отговора - Ами явно ще чакам призовка за съда - няма как да и го кажа при условие,че не говори с никой освен с дъщеричката ни, а с нас се държи като неодушевени предмети - разминаваме си се в апартамента и не си говорим.Последното нещо което каза беше "ще ви изхвърля на улицата - да знам,че съм си сама и нямам никой".Така,че ще стоим в очакване на неочакваното.
Благодаря,на всички за отговорите - ако на някой му хрумне нещо или да допълни другите мнения да пише, при добро желание.
P.S Всичко най-добро Ви пожелавам на всичките съфорумци,Много професионални и лични успехи и дано да не стигате никога подобни безобразия.

[REVOLUTION]

жЪ сЪ съгласиш, щото ВКС го е казал
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 801 ОТ 18.08.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1267/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

хайде, до после.

Сега види се ВКС са вървели на принципа на по-малкото съпротивление.По-малко писане е да кажеш, че и тази клауза е като онази , отколкото още един абзац .Какъв е смисъла на това да установяваш договорна неделимост на право , което е неделимо по дефиниция. Какво иска да каже ВКС , че ако няма такава клауза и съпрузите се разведат например , ще може да образуват дело за съдебна делба на правото на ползване ли?
Определение № 128 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 108/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков


чл. 34,
чл. 111 ЗС


Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. А. против решение на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е отменено решение на Районен съд - Карнобат и е постановено ново, с което е отхвърлен иска за делба на вещно право на ползуване, учредено в полза на двамата съделители, върху идеална част от дворно място, и жилищен етаж от построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по касационната жалба, с който се оспорва наличието на касационните основания, посочени в жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против акт на въззивен съд, подлежащ на касационно обжалване.
В изложението на касационните основания, жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос - допустимо ли е делба на право на ползуване, учредено в полза на съпрузи по време на брака им, след прекратяването на брака. Сочи се, че произнасянето на въззивния съд, с което е отхвърлен иска за делба е в противоречие с практиката на ВС и се представят две решения в тази насока, постановени от състав на ВС на РБ - основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Твърди се също така, че същия материалноправен въпрос е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона - основание за допускане до касационно обжалване на решението съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
За да отмени решението на Районен съд - Карнобат, с което е допуснато до делба правото на ползуване, въззивния съд е приел, че естеството на правото на ползуване е такова, че изключва делбата му, доколкото същото не може да бъде отчуждавано и се прекратява със смъртта на ползувателя. Приел е, че делбата е способ на прекратяване на съсобственост върху вещи, като характера на вещното право на ползуване не позволява извършването на делбата.
Двете решения, представени с касационната жалба, касаят учредено право на ползуване върху държавни терени и включването в СИО правото на ползуване върху общинско място, предоставено на един от съпрузите по силата на 21 ПМС.
Съгласно в разпоредбата на чл. 34 ЗС никой не може да бъде принуден да стои неделен, освен ако законът разпорежда друго или естеството и предназначението на вещта водят до несъвместимост с делбата. В чл. 111 от ЗС е предвидено, че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и по отношение на вещните права върху тях, каквото е правото на ползване, но тази разпоредба не води до извод за допустимост на делбата върху вещното право на ползуване. Правото на ползуване в конкретния случай е учредено в полза на двамата съделители. Неговото прекратяване може да стане в посочените от закона случаи - чл. 59 и чл. 61 от ЗС, което изключва прекратяването му чрез извършване на съдебна делба, което извършване би довело до прекратяване на правото на ползуване или на единия или на двамата ползуватели, което е недопустимо с оглед естеството на правото на ползуване. Правото на ползуване би могло да бъде предмет на разпределение, доколкото е учредено в полза на двама души, но не и прекратявано чрез съдебна делба. В тази връзка не се налага тълкуване на правна норма или липса на съдебна практика по повдигнатия материалноправен въпрос от страна на жалбоподателя, като направените доводи за наличие на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК - произнасяне от въззивния съд по материалноправен въпрос, който е от значение за развитие на правото е точното прилагане на закона, не е налице.
Представената съдебна практика (решения на ВС) са неотносими към конкретния случай, доколкото касаят различни хипотези. В представените решения, предмет на делбата е учредено право на ползуване върху държавни и общински терени, предоставени на граждани по реда на 21 ПМС от 1963 г. и 18 ПМС от 1976 г.. За да приеме, че делбата върху това право на ползуване е допустима, ВС е приел, че същото е специфично, доколкото може да се наследява и е "вечно". Правото на ползуване върху чужда вещ, учредено по реда на чл. 55 от ЗС е с оглед личността на ползувателя, не може да се отчуждава и се прекратява със смъртта на ползувателя, поради което не може да се приравни на правото на ползуване в специфичните хипотези по представените решения на ВС - № 1397/1980 г. по гр. д. № 825/1980 г. на II г. о. и № 7/1986 г. на ОСГК.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ гражданско отделение счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 99/12.10.1999 г., постановено от Окръжен съд - Бургас, по гр. д. № 279/2009 г.

Според мен тази теза за договорната неделимост не издържа и на друго основание.Облигационните отношения имат относително действие , така че обвързват само страните по договора.В определението на Поли обаче има прехвърляне на 3л.Така че т.нар. клауза за неделимост не може да обвързва 3л и ако действително ВКС разбира правото иначе като "делимо" посоченото решение е неправилно , тъй като договорната неделимост не може да обвързва други лица извън сделката и затова трябваше действително само за 1/2 да може да се противопостави на купувачите на имота. Според мен от чисто бързане ВКС са се задоволили с такова обяснение.


Накратко към питащия, видно е че има спор ,но според мен ако майка Ви иска и се консултира с адвокат сте аут от имота.Пак казвам , опитайте мир да се постигне.

[prodigy26]

REVOLUTION - Ами частта която наследявам от баща си какво правим с нея - губя ли е или?
Ами подобренията в апартамента в случая, ще ми бедат ли възстановени от родителката ми при условие,че надхвърля цената на имота?Благадаря за отговора

[REVOLUTION]

REVOLUTION - Ами частта която наследявам от баща си какво правим с нея - губя ли е или?
Ами подобренията в апартамента в случая, ще ми бедат ли възстановени от родителката ми при условие,че надхвърля цената на имота?Благадаря за отговора

Нищо не наследявате от баща си , или по-точно нищо от имота , защото този имот е ВАША собственост , но майка Ви може да го ползва целия до смъртта си.Може да го обитава целия , може да го отдаде под наем целия , а тя да иде да живее другаде и т.н.Това е било условието да Ви бъде дарен и Вие сте го приели.Съжалявам наистина, но тя не е длъжна да Ви дава да живеете в имота.Нормално е да се сдобрите и да си живеете като едно семейство.
Подобрения не може да и търсите според мен , защото сте правили подобрения върху собствения си имот.Въпреки че последното го казвам на ангро без да съм 100 процента сигурен.Ако се стигне до отмяна на дарението(за което засега няма условие) или претенции за намаляването му поради нарушаване на запазена част от другите наседници , е друга бира.Но засега явно няма такива изгледи.

[prodigy26]

REVOLUTION - Благодаря за изчерпателният отговор.За подобрение на взаимотношенията няма да стане ,ами значи да си стягаме куфарите със семейството и да чакаме да ни изхвърлят и някой ден когато си "замине" да си се върна в моя имот така ли да го разбирам.С риск да се повторя или да не доразбера ме извинете ,но в главата ми е пълна каша и направо блокирам вече

[REVOLUTION]

REVOLUTION - Благодаря за изчерпателният отговор.За подобрение на взаимотношенията няма да стане ,ами значи да си стягаме куфарите със семейството и да чакаме да ни изхвърлят и някой ден когато си "замине" да си се върна в моя имот така ли да го разбирам.С риск да се повторя или да не доразбера ме извинете ,но в главата ми е пълна каша и направо блокирам вече

Според мен да.
Според другите колеги не е така , а майка Ви има право на ползване върху 1/2 от имота(ако ги разбирам правилно) , в такъв случай майка Ви може да иска разпределение на ползването.
Дето се вика съчувствам Ви , че имате и малко дете и в конкретния случай се надявам колегите да са прави или майка Ви да си Ви плаши ей така по принцип.

Успех.

[prodigy26]

Благодаря за задълбоченият отговор и дано да се развият събитията в положителна посока
Всичко хубаво ти пожелавам и на тебе REVOLUTION.

[Гост.]

гр. Пловдив, 29.04.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ гр. състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав:

при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 462 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Субективно съединени искове с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.

Ищците И.Ж.И. ЕГН ********** и Н.Д.Н. ЕГН ********** твърдят, че с ответника Б.Ж.Б. ЕГН ********** са наследници на Ж.Б.Н., починал на 14.02.2006г, като ищците са негова съпруга и дъщеря, а ответникът – син. По силата на дарение, оформено с НА № /1997г, наследодателят заедно със съпругата си се разпоредили с процесния апартамент. След смъртта на наследодателя ищците не получили друго, поради което считат, че с този дарствен акт /на собствената на наследодателя ½ ид.ч. от имота от прекратената със смъртта СИО/ е накърнена запазената им част от наследството, поради което искат той да бъде намален до размера на запазената им част от по ¼ ид.ч. за всеки от тях от собствената на наследодателя ½ ид.ч. от имота за допълване на тези запазени части. Претендират разноски.

Ответникът оспорва предявените искове. Не отрича, че страните са законни наследници на наследодателя, както и факта на дарение. Твърди обаче, че това дарение е направено след взаимно обсъждане и на двамата родители и решение, той да получи апартамента, а сестра му – земеделските имоти на баща му, находящи се в землището на с. С. Община Ч. и тези на майка му, находящи се в землището на с. О.К. Област П. Счита, че тъй като при дарението на апартамента дарителите са си запазили правото на пожизнено ползване и владение на имота, това следва да се отчете при оценката на наследствената маса. Твърди също, че при откриване на наследството са останали движими вещи, за закупуването на които той е допринесъл със свой труд, които също следва да се прибавят към наследствената маса, „а 1/3 ид.ч. от тях да се приспадне, като негов принос”. Отчита и това, че сега майка му получава голяма наследствена пенсия, както и наемни вноски от отдаването под наем на апартамента, като и че ищците получават рента от земеделските имоти, които факти са без значение за настоящия спор по причини, подробно коментирани в обявения за окончателен проект за доклад на делото.

Съдът намира следното:

Ж.Б.Н. е починал на 14.02.2006г и е оставил за свои законни наследници съпругата си Н.Д.Н. /ищец/, сина си Б.Ж.Б. /ответник/ и дъщеря си И.Ж.И. /ищец/

С договор за дарение от 29.07.1997, оформен с НА № /1997г, Ж.Б.Н. и съпругата му Н.Д.Н. прехвърлят на ответника Б.Ж.Б. следния притежаван в режим на СИО имот: апартамент, находящ се в гр. С Зс изложение север – изток – запад, със застроена площ от 89.75 кв.м. на V етаж, представляващ апартамент № в жилищния блок в кв. Т. бл., състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, пералня, баня, клозет, антрета и балкони, заедно с избено помещение № 7 и таванско помещение № 14, заедно с 2.480 % ид.ч. от общите части на сградата и от общите помещения, заедно с 2.480 % ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавното място, в което е построен жилищният блок, цялото от 3 973/39 332 ид.ч., КАТО ДАРИТЕЛИТЕ СА СИ ЗАПАЗИЛИ правото на пожизнено обитаване на апартамента – предмет на това дарение.

С договор за дарение от 07.11.2001г, оформен с НА № /2001г /л. 58/, Ж.Б.Н.е прехвърля на ищцата И.Ж.И. следните имоти: лозе от 1.807 дка, ІV категория в м. Б представляваща имот № и нива от 3.999 дка, втора категория, в м. Д Б, съставляваща имот №.

От заключението на СОЕ с в.л. Л., което съдът възприема като професионално и обективно изготвено, а и неоспорено от страните, се установява, че средната пазарна стойност на дарения апартамент към момента на откриване на наследството /датата на смъртта на наследодателя – 20.02.2006г/ възлиза на 63 000 лева. Стойността на запазеното пожизнено безсрочно право на ползване на имота от Н.Д.Н. към същия момент възлиза на 3 024 лв.

От допълнителното заключение на в.л. Л. се установява, че към същия изследван момент средната пазарна стойност на дареното лозе е 900 лв, а на нивата – 2 600 лв. Това заключение е оспорено само в частта за лозето. От повторното заключение с в.л. Т. ***. на 15.04.2010г/ не могат да се направят други изводи, тъй като в.л. дава същата стойност – 900 лева, доколкото в този имот няма трайни насаждения /и не е имало към изследвания момент/, които да променят предложената от в.л. Л. стойност. Затова съдът възприема заключението на в.л. Л. като обективно и компетентно изготвено.

Налага се изводът, че страните са от кръга наследници с право на запазена част /чл. 28 ЗН/.

Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част при две деца и съпруг, както е в случая, е по ¼ ид.ч. за всеки от тях. Такъв е размерът и на разполагаемата част.

За да се определи разполагаемата, респ. запазената част от наследството, следва да се формира наследствена маса по смисъла на чл. 31 от ЗН, в която влизат всички имоти, принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като се извадят установените задължения и се прибавят направените от наследодателя дарения.

От значение за формирането и оценката на наследствената маса са само имуществата, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, задълженията му, увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, даренията с изключение на обичайните такива, имуществото по чл. 12, ал. 1 ЗН, вземанията, но не се включват плодовете, придобити след откриване на наследството, още по - малко граждански и/или естествени плодове с титуляр, различен от наследодателя – надарения. Затова стойността на получената от дарените земеделски имоти рента, кога апартаментът е отдаден под наем и каква е стойността на получения до момента наем, както и какъв е размерът на получаваната от Н. наследствена пенсия, са без значение за наследствената маса, която се формира стриктно по правилата на чл. 31 ЗН. Освен това, въпреки че действително Н. си е запазила вещното право на ползване на имота, в това число и правото да получава доходи от него – граждански плодове, и това следва да се отчете при оценяването на имота, конкретните наемни вноски /т.е. реално реализираните доходи/ не са от значение за оценката на наследствената маса. Поради това всички доказателствени искания на ответника във връзка с тези обстоятелства са оставени без уважение.

В случая не се установява към момента на смъртта си наследодателят да е притежавал имущество. Възражението на ответника, че наследствената маса включва и движими вещи не се доказа. При иск за възстановяване на запазена част в тежест на ответника е да установи какво друго имущество следва да се включи в масата по чл. 31 ЗН. Затова той следва да понесе неблагоприятните последици от доказателствената тежест, като се приеме, че наследствената маса се изчерпва с тези права. Още повече, че в този смисъл са и постъпилите по делото удостоверения за липса на банкови влогове с титуляр наследодателя и изобщо за липса на притежавано от него движимо и недвижимо имущество.

Следователно за определяне на разполагаемата и запазени части от значение са само въпросните дарения съобразно стойността им по време на откриване на наследството.

Апартаментът, предмет на процесния договор за дарение, е бил СИО на наследодателя и втората ищца. Дарственото разпореждане е извършено от двамата съпрузи и следователно в наследствената маса влиза условно ½ ид.ч. от дарения имот, в какъвто обем са били правата на собственост на наследодателя или сумата от 31 500 лева /половината от стойността на имота към датата на откриване на наследството съобразно заключението на вещото лице/.

В случая обаче предмет на дарението в полза на ответника е само голата собственост върху апартамента, тъй като дарителите са си запазили правото на пожизненото му обитаване. Стойността на това право /по съответната формула съобразно броя на годините на отстъпено право на ползване, което в случая е безсрочно и годините на ползвателя/ е 3 024 лв за целия имот.

Не би могло да се приеме, че на практика с дарствения акт наследодателят е учредил в полза на преживялата си съпруга безвъзмездно право на ползване, т.е., че като са си запазили правото на ползване върху апартамента, дарителите по същество взаимно са си учредили вещно право на ползване върху частта, която би останала в наследството на починалия съпруг. Според настоящия съд не се касае до дарствено разпореждане от наследодателя в полза на съпругата му, което да бъде отчетено чрез приспадането му от стойността на запазената част на преживялата съпруга съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН. Така или иначе, учредяването на вещни права, в т.ч. и правото на ползване е строго формален акт и следва да бъде изрично и недвусмислено, а не предмет на тълкуване.

Действително Н. притежава вещното право на ползване на процесния имот, макар и вече не в неговата цялост. То обаче не е учредено от наследодателя. Процесното дарение представлява сделка на разпореждане с имот в режим на СИО, по силата на което дарителите си запазват правото на ползване на имота. По силата на самата разпоредителна сделка ищцата Н. е носител на вещното право на ползване на имота, в това число и правото да получава доходи от него – граждански плодове, т.е. не по волята на наследодателя, а по силата на договора за дарение, в който самата тя заедно със съпруга си участва като дарител. Няма преминаване на имуществени блага от наследодателя в полза на ищцата. Доколкото обаче правото на ползване на наследодателя е лично и ненаследимо и следователно, погасено със смъртта му – чл. 59, ал. 1 ЗС, правото на ползване на Н. се разпростира вече само върху ½ ид.ч. от имота, а не върху целия имот, /тъй като СИО е прекратена със смъртта на съпруга/. На практика правото на ползване на другата ½ ид.ч. като лично, ненаследимо и погасено със смъртта на наследодателя, преминава върху собственика на имота /надарения/, който упражнява вече пълноценно правото си на собственост върху ½ ид.ч. от имота, в т.ч. и правомощието да го ползва. Само другата ½ ид.ч. остава гола собственост. Затова от сумата от 31 500 лева следва да се приспадне половината от сумата от 3 024 лв, тъй като вещото лице е дало стойността на запазеното пожизнено безсрочно право на ползване на целия имот. Така стойността на апартамента е 29 988 лева.

Към наследствената маса следва да се прибави и стойността на дарените на ищеца И. земеделски имоти на обща стойност от 3 500 лв. Наследствената маса следователно възлиза на общо 33 488 лв, а размерът на запазената и разполагаемата част – 8 372 лв.

С процесното дарение наследодателят се е разпоредил с имущество на стойност 29 988 лева, т.е. налице е превишение на разполагаемата му част.

Ищцата И. е надарена с имоти на стойност 3 500 лв, а размерът на запазената й част е 8 372 лв. Следователно запазената й част е накърнена със сумата от 4 872 лв.

Ищцата Н. не е получила имущество и следователно цялата й запазената част на стойност 8 372 лв е накърнена.

Налага се изводът, че запазената част на И. от наследството следва да се възстанови чрез намаление на направеното в полза на ответника дарение с 4 872/29 988 ид.ч. /на стойност 4 872 лв/, а запазената част на Н. от наследството следва да се възстанови чрез намаление на направеното в полза на ответника дарение с 8 372 /29 988 ид.ч. /на стойност 8 372 лв/. Намалението следва да се постанови и в дробно изражение и като цифрова величина.

Съдът намира, че не следва да коментира предпоставките на чл. 36 ЗН по следните причини: Първо, ищците не претендират връщане на целия дарен имот в наследството и заплащане на разполагаемата част и запазената част на ответника по цени към момента на намаляването. Второ, към предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не е съединен иск за делба на наследството на общия наследодател, съобразно което се преценяват предпоставките на чл. 36 ЗН – дали надареният да задържи имота или да го върне в наследствената, респ. делбената маса, за да се пристъпи към делба. Трето, при дарения на идеални части от недвижим имот, /както е в случая, тъй като условно наследодателят е могъл да се разпореди само с ½ ид.ч. от имота/, текстът на чл. 36, ал. 2 от Закона за наследството не намира приложение. Той урежда възможност заветникът или надареният, ако е с право на запазена част, да задържи целия имот, ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. Възможността е предвидена само за запазване на цели недвижими имоти, които при посочените условия не следва да се връщат в наследството, но не и за идеални части от такива имоти, при които така или иначе е възникнала съсобственост. И не на последно място, стойността на имота надвишава разполагаемата част и запазената част на ищците, поради което не е налице условието на чл. 36, ал. 2 ЗН.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски или сумата от 367.30 лв /за ДТ, СУ и депозит за вещо лице/.

По тези съображения съдът



Р Е Ш И :



ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част от 4 872/29 988 ид.ч. /на стойност 4 872 лв/ на И.Ж.И. ЕГН ********** от наследството на Ж.Б.Н., починал на 14.02.2006г, КАКТО И запазената част от 8 372 /29 988 ид.ч. /на стойност 8 372 лв/ на Н.Д.Н. ЕГН ********** от същото наследство, КАТО НАМАЛЯВА дарението на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. СЗ с изложение север – изток – запад, със застроена площ от 89.75 кв.м. на V етаж, представляващ апартамент № в жилищният блок в кв. Т. бл., състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, пералня, баня, клозет, антрета и балкони, заедно с избено помещение № 7 и таванско помещение № 14, заедно с 2.480 % ид.ч. от общите части на сградата и от общите помещения, заедно с 2.480 % ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавното място, в което е построен жилищния блок, цялото от 3 973/39 332 ид.ч., извършено с НА №, том, н.д. /г на нотариус С. М с район на действие РС – П, от Ж.Б.Н. в полза на Б.Ж.Б. ЕГН **********, до размер на 13244/29 988 ид.ч. /или в стойностно изражение със сумата от 13 244 лв/.

ОСЪЖДА Б.Ж.Б. ЕГН ********** да заплати на И.Ж.И. ЕГН ********** и Н.Д.Н. ЕГН ********** сумата от 367.30 лв – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Потвърдено от ПОС на 12.07.2010г. изцяло

[Melly]

Доколкото обаче правото на ползване на наследодателя е лично и ненаследимо и следователно, погасено със смъртта му – чл. 59, ал. 1 ЗС, правото на ползване на Н. се разпростира вече само върху ½ ид.ч. от имота, а не върху целия имот, /тъй като СИО е прекратена със смъртта на съпруга/. На практика правото на ползване на другата ½ ид.ч. като лично, ненаследимо и погасено със смъртта на наследодателя, преминава върху собственика на имота /надарения/, който упражнява вече пълноценно правото си на собственост върху ½ ид.ч. от имота, в т.ч. и правомощието да го ползва. Само другата ½ ид.ч. остава гола собственост.

Май казах същото още в началото на темата:

Към датата на сделката сте придобили "голата собственост" върху апартамента, prodigy26.
Със смъртта на баща ви, неговото право на ползване е погасено. По характер то е лично вещно право, непрехвърлимо и ненаследимо.
Така, към този момент вие притежавате собственост в пълен обем на 1/2 ид. част от имота + голата собственост върху другата 1/2 ид. част от него. Докато сделката-дарение не бъде отменена с влязъл в сила съдебен акт (това е бъдещо несигурно събитие), вие и семейството ви обитавате съвместно с майка ви апартамента на законово основание.
*************

П.П. Аз също не споделям тезата на Ванко по просата причина, че дарението е извършено от двамата родители т.е. имотът е бил в режим на СИО бездялова собстеност бездялово ползване като елемент от триадата. Хипотезата на чл.22 ЗЗД в този случай е немислима.
От тук, по аналогия с правото на собственост, със смъртта на единия родител вещните права от бездялови се трансформират в дялови. Затова считам, че овдовялата съпруга (майката) е носител на ВПП върху 1/2 ид.ч. от имота.

И малко по-надолу:

Чл.28 във вр. с чл.44 СК, във вр. с чл.5-9 ЗН. Никой не може да черпи повече права, отколкото има.

[nk7702n]

Сега прочетох мненията по този казус. Аз застъпвам противоположното мнение / на Революшън и Иван/, ВПП е учредено върху целия имот, вярно, не е направено уточнение как да се осъществява, заедно или поотделно върху целия имот, но би следвало да се тълкува така. Поне съобразно постнатия от питащия текст. Щом ВПП е ненаследимо и непрехвърлимо, то следва, че след смъртта на титуляра му / единия съпруг/, то се погасява. Но се погасява само неговото ВПП върху целия имот, а правото на ползване на съпругата остава в пълен обем. Никакви идеални части не би следвало да се оформят, ненаследимо означава, че никой правоприемник не придобива никаква идеална част.Другият титуляр продължава да упражнява ВПП еднолично и в пълен обем. Тия решения на ПРС и ПОС не ги приемам. Неправилни са.

[nk7702n]

Решението на ВКС, цитирано от Революшън е много на място и в подкрепа именно на това мнение. СИО се прекратява със смъртта на съпруга, обаче СИО касае собствеността на съпрузите, а не правото на ползване, което притежават и двамата в пълен обем.

[Гост.]

Като подкрепяш едната теза, защо не постнеш и едно решение в този смисъл, че да схванем ние невежите как се разбира тая неделимост на ВПП, която е характерна за облигационните задължения, не и за вещните права?
То, ако и ВКС бе на това становище до сега да бе го изрекъл в прав текст, но поне аз не знам да има такова произнасяне. Освен ако не ме поправите.

[nk7702n]

Това е истината, липсва произнасяне на ВКС в прав текст в този смисъл, това означава, че няма единно мнение по въпроса, а не, кой е по - невеж от другия.

[Melly]

Сега прочетох мненията по този казус. Аз застъпвам противоположното мнение / на Революшън и Иван/, ВПП е учредено върху целия имот, вярно, не е направено уточнение как да се осъществява, заедно или поотделно върху целия имот, но би следвало да се тълкува така. Поне съобразно постнатия от питащия текст. Щом ВПП е ненаследимо и непрехвърлимо, то следва, че след смъртта на титуляра му / единия съпруг/, то се погасява. Но се погасява само неговото ВПП върху целия имот, а правото на ползване на съпругата остава в пълен обем. Никакви идеални части не би следвало да се оформят, ненаследимо означава, че никой правоприемник не придобива никаква идеална част.Другият титуляр продължава да упражнява ВПП еднолично и в пълен обем. Тия решения на ПРС и ПОС не ги приемам. Неправилни са.

Това е истината, липсва произнасяне на ВКС в прав текст в този смисъл, това означава, че няма единно мнение по въпроса, а не, кой е по - невеж от другия.

Това, че липсва произнасяне от ВКС точно по този въпрос съвсем не означава,че трябва да чакаме наготово тълкувателните мотиви, които ще са изложени, за да преценим кой е правият в тази дискусия.
Нека едно нещо е ясно - тук не сме на състезание. Всяка една теза заслужава внимание. Твоята, nk7702n, не е убедителна (поне за мен), макар да се присъединяваш към изложеното от Революцията и Ванко.