Нотариален акт с прекратително условие.

[oho_boho]

Демек, съществено неизпълнение на правата и задълженията по договора е винаги основание за разваляне на договора - това е минимума на уредбата.

Обаче, ако избереш отделни случаи на ниезпълнение - неплащане в срок - и го превърнеш в прекратително условие, то само засилваш санкцията и това е напълно допустимо. Има и сума ти практика.

Ще ти дам аналогия - изпадането в несъстоятелност, не е основание за разваляне на договора. Но можеш да уговориш предварително, че е така.

Глупости говорят глупавите хора, така че ще чакам тази "практика". Инак ще си помисля, че говориш глупости

[enigma]

Е няма да си дам зор за те ограмотявам - просто помисли.

[oho_boho]

Твърде "глупаво" изказване, почти както би се изразил завършил "отличник" във Варненския свободен "университет". Да не се обижда обаче от тази забележка monteskio!

[enigma]

Добре, че не съм завършил Варненския, иначе щях да реша, че го казваш.


Щом настояваш - помисли над казуса тук - РЕШЕНИЕ № 55А ОТ 01.06.1962 Г. ПО ГР. Д. № 44-А/62 Г., ОСГК, той е малко по-сложен от разискваното тук, но се надявам да се справиш. А тук: ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ 28.05.1979 Г., ПЛЕНУМ НА ВС се допускат генерално прекратителните условия. Останалото е просто въпрос на мислене и на правене на разлика между правно и фактическо основание - жокер - фактическото основание при разваляне и при прекратяване на договор поради неплащане в определен срок е едно, само че правното е различно - разпоредбата на ЗЗД или изричната воля на страните.

Мислене му е цаката, както би казал завършил университет преди 30 години

[enigma]

Ето и нещо по новичко и съвсем конкретно

Сега кажи "благодаря"

РЕШЕНИЕ № 1181 ОТ 12.10.99 Г. ПО ГР. Д. № 511/99 Г.

Въззивният съд, защото именно неговото решение е предмет на касационното производство, неправилно е приложил закона и по-точно неправилно и в нарушение на чл. 20 ЗЗД е тълкувал разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от договора между страните. Страните са уговорили, че неизпълнението в посочения срок автоматически влече прекратяването на договора, т.е. действа като прекратително условие. Тази клауза, комисорна по своята природа, е напълно действителна. Тя се корени в общото начало на автономията на волята на страните, които са свободни да моделират своите облигационни отношения, стига да не са в противоречие със закона. При наличието на такава клауза (лекс комисория), неизпълнението автоматически прекратява действието на договора, а ако междувременно са разменени престации, те следва взаимно да се реституират между страните, т.е. правилото винаги действа ретроактивно. Отделен е въпросът, но той не се отнася до конкретния случай, за евентуални права от трети лица, които по силата на забраната на чл. 41, ал. 2 ЗППДОП не могат да бъдат придобивани.

[oho_boho]

Благодаря!

[enigma]

С удоволствие

[bartol]

Благодаря Енигма.
Остава отворен въпроса дали комисорната клауза е приложима и при сделки, сключени в нотариална форма
и ...
какви са правата на трети лица, придобили собствеността преди настъпване на прекратителното условие. би следвало те също да ги загубят, доколкото отпадат с обратна сила и правата на прраводателя им

[enigma]

По-нагоре писах, че би следвало да се отказва вписване по причина правната сигурност - въпреки, че актът е годен да прехвърли и прехвърля вещното право - в един момент може да се окаже, че е настъпило прехвърлителното условие и третото лице е купило от несобственик.

Тогава става един бой на негри в тъмна нощ - първият продавач ще трябва да води иск и срещу третото лице и да отменя и неговия НА. Изобщо картинка.

[powerslave]

Всъщност, ако имотът е бил продаден преди да насъпи прекратителното условия няма ли да сме изправени пред хипотезата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД ?

[vili]

Струва ми се, че се пропуска вещното и облигаторното действие на договора за продажба. Първото настъпва със самото подписване на договора за продажба в нотариална форма, т.е. собствеността се прехвърля. Плащането на цената е облигационно задължение и при неговото неизпълнение продавачът има право да развали договора на основание чл.87 ал. от ЗЗД само по съдебен ред. Но срокът за заплащане на продажната цена не може да бъде уговорен като прекратително условие. По-скоро следва да се помисли каква ще бъде съдбата на договорната ипотека при евентуално разваляне на договора поради неизпълнение, доколко и в каква степен може да утежни положението на продавача.
От друга страна, ако се впише законна ипотека, каквото право безспорно има продавача, то банката едва ли ще се съгласи да отпусне кредит, тъй като тяхното изискване винаги е да бъдат първа по ред ипотека.
По-скоро според мен следва да се търси диалог с банката и да се уточни какъв ще е размера на отпуснатия кредит и в какъв срок ще бъде усвоен той, за да може коректно да бъде отразен срока за плащане и в самия нотариален акт. Има банки, които в рамките на 2-3 дни издават удостоверение какъв е размера на одобрения кредит за конкретния клиент и то има важимост поне 3 месеца.

[nk7702n]

На мен ми се струва, че излишно се усложняват нещата с формулиране на прекратително условие и учредяване на ипотека. Не може ли просто да се сключи предварителен договор, с който да се задължат страните след одобряване и отпускане на кредита на еди - коя си дата да сключат окончателния договор, с който се прехвърля собствеността!?