СТОПИРАНА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА

[ch3oh]

Може ли да ми обясните, как се отменя АОС?

[cleo]

Към ch3oh,
Дълго се чудех дали да отговоря на молбата Ви, защото предполагам, че имате отговор на въпроса си. Реших все пак да напиша няколко реда с оглед възможността за повдигане на дискусия по въпроса.
Моето мнение по въпроса как се атакува АОС по съдебен ред е следното:
(Предварително правя уточнението, че не разглеждам варианта за отмяна на АОС по ЗДС).
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗОбщ.С имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината. Втората алинея на същия член определя, че споровете за материално право се решават по съдебен ред. Аз смятам, че компетентен да реши спора като първа инстанция в случая ще е РС по местонахождението на имота – материална компетентност при решаване на спор за собственост.
Приемам, че АОС е официален свидетелстващ документ с декларативно действие, т.е. с него Общината декларира едно вече възникнало нейно право на собственост, което аз оспорвам. Съгласна съм, че АОС не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, с оглед на факта, че не засяга пряко права, свободи и/или интереси на трети лица (изкл. държавата).
От друга страна обаче актуването на един имот или част от имот като общинска собственост при направено искане за заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка само по себе си се явява отричане на правото на собственост на третото лице. Защитата на това отречено вещно право на собственост става по общия исков ред, в този смисъл не виждам защо по реда на чл. 124 ГПК освен отрицателния установителен иск да не искам от съда и отмяна на издадения АОС (по аналогия на чл.431, ал.2 от ГПК (отм.)
Ако съдът счете, че не е компетентен да отмени АОС, то би следвало с решението по уважения иск по чл. 124 ГПК да се поиска от Кмета на Общината сам да деактува и да отпише от актовите книги имота, ако не стори това, евентуално да се оспорва мълчалив отказ по смисъла на АПК. Това последното обаче мисля следва да се спести с оглед на процесуална икономия и бързина на производството.
Това са ми накратко аргументите. Ако сте на друго мнение може да изложа и по подробни.

[ch3oh]

Здравейте Клео,
Правилно предполагате, че имам отговор на въпроса си. За да не бъда голословен:
"Определение № 5383 от 12.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов
чл. 64, ал. 1 ЗОбС
Съдебното производство по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по подадена частна жалба от РПК - гр. Благоевград, срещу определение № 105 от 19.02.2008 г., постановено по адм. дело № 222/2008 г. по описа на Административния съд - гр. Благоевград. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон и следва да се отмени.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение съдът при преценка на допустимостта на жалбата, подадена срещу отказ на кмета на община Благоевград, постановен по направено искане по чл. 64, ал. 1 от ЗОбС, е приел, че жалбата е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

Обжалваното определение е правилно, като съдът е основал правния си извод върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон.

Отказът е бил постановен от кмета на община Благоевград по повод сезирането му с искане да бъде отписан от актовите книги за общинска собственост имоти - търговски обекти, намиращи се в с. Падеж, с. Габрово, с. Логодаж и с. Дъбочина, всички в община Благоевград, а представляващи: навес, хлебопекарница, хранителен магазин, зеленчуков магазин и ресторант, павилион.

Административният съд е приел, че обжалваният отказ не е индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда.

Законосъобразно съдът е приел, че актуването и деактуването на имоти - общинска собственост, се извършва с административни актове, които по своята правна природа са вътрешноведомствени административни актове. От своя страна тяхното обжалване по административен ред е изключено по аргумент от ал. 2 на чл. 64 от ЗОбС, предвиждащ спорове за материално право, т. е. относно правото на собственост върху актувания имот, да се решават по пътя на общото исково производство. С други думи, жалбоподателят, който претендира права върху имота - предмет на обжалвания отказ, може да установи правата си и да оспори доказателствената сила на акта за общинска собственост по пътя на общото исково производство, но не и пред административния съд.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила определение № 105 от 19.02.2008 г., постановено по адм. дело № 222/2008 г. по описа на Административния съд - гр. Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване."

Не съм съгласен, че актуването на един имот огратичава "правато" на лицето, което не разполага с документ за собственост за този имот. Щом претендира собственост - да я докаже - и то чрез ПОЛОЖИТЕЛЕН установителен иск /ако е във владение на имота/. Лично аз не виждам, как при отрицанелен установителен иск може да бъде преодоляна презумптивната доказателствена сила на АОС.
Що се отнася до съединяване на 124 ГПК, с искане за отмяна на АОС - струва ми се, че се разглеждат по различни процедури и ОСИ е недопустимо.
Що се отнася до успешно провеждане на петиторен иск с последващо искане за деактуване - напълно Ви подкрепям.

[tarboxx]

Не съм съгласна, имота е по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежи на придобиване по давност. Възможен е спор за собственост само между ползуватели по постановления на МС и собственици/не владелци повече от 100г./ с надлежен документ. Много практика има в този смисъл. Иначе, за придобиване по давност на зем.земя, с всичко в горния смисъл съм съгласна, включително и съм минала по процедура, отказ, адм.дело, уважаване, издаване на нот.акт по давност. Тук обаче ако е "параграфско", безспорно зем.земя, не съм много съгласна, макар, че би било много добре ако "минава и за тях" чл.5 от ЗВСОНИ.

[sarbijanac]

Към analizatora, Колега няма пречка да заведете едновременно и иска по члл. 124 ГПК и адм. дело по жалба срещу мълчаливия отказ. Аз поне винаги ги завеждам така. Логиката ми е, че в Общината, с която преимуществено работя, има практика да се започва процедура по актуване за всеки имот, за който има подадена молба за обстоятелствена проверка за заверка. Така в производството по чл. 124 ГПК мога да искам от съда да отмени евентуално издадения АОС.

В производството по чл.124 от ГПК доказвате право на собственост.
При уважение на иска съда няма да постанови отмяна на АЧОС.това не ви е констативка.
Ако иска Ви се уважи съда постановява деактуване на имота от актовите книги на общината.

[jiji2]

Колега tarboxx, бихте ли аргументирали становището си, че "имота е по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежи на придобиване по давност. Възможен е спор за собственост само между ползуватели по постановления на МС и собственици/не владелци повече от 100г./ с надлежен документ"???

Казвате, че има и "много практика в този смисъл". Може ли да посочите нещо от тази практика?

Ще съм ви много благодарна!

[jiji2]

Може ли при отговора си на предните ми въпроси да кажете как се съвместява с тях изменението, направено през ноември 1997 г. в ЗОСОИ:

"3. Текстът на чл. 5 става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - решения № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87 и 98 от 1997 г.), или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (обн., ДВ, бр. 1 от 1991 г.; попр., бр. 21 от 1991 г.; изм., бр. 62 от 1997 г.), не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила."

[todorst]

имам подобни случай. Имотът е бил зем.земя, но по-късно е станал УПИ. Има и Н.А. от 1973 г. Изоставен-собственика не се е вескал от повече 30 год. Обрасъл все едно,че е част от гората. Съседи разчистват, ограждат и го владеят необезпокоявано повече от 10 г. Съответно подават в общината молбата. Имат устен отговор "отказ" и препоръка-елате с посочения в Н.А. собственик или неговите наследници.И стигаме до задълженията на общината -да посочи "да или не " относно общинска собственост, а не да изследва собствеността. Проблемът е ,че на практика отказите са устни и с препоръки. Е как да ги оспориш /жалба/ .

[jiji2]

С мерак, както казваше една приятелка! Обжалва се с мерак! Не виждам какъв е проблема да се обжалва мълчалив отказ за извършване на услугата "Заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка и издаване на удостоверение за липса на общинска собственост върху недвижимия имот". Просто, съдът задължава Община да извърши исканата услуга и да не се интересува кой друг е собственик на имота. Това си е работа на нотариуса! И после - общината, ще-не ще, заверява!