Отказ от право на собственост

[hidden]

Интересна дискусия. До тук видях 3 възможни хипотези:
1. Ид. част става собственост на другия съсобственик
2. Ид. част става собственост на държавата
3. Ид. част става собственост на общината

На пръв поглед най-приемлива е третатата теза, но бих могъл да изкажа още 1 "екзотична" теза - че тази ид. част става "ничия". В законодателството няма изрично записано изискване върху всяка вещ да се простира правото на собственост. Поради липсата на такава изрична норма може да се приеме, че хипотетично могат да съществуват вещи без собственик. Такива вещи могат да бъдат придобити чрез давностно владение. В случая другият съсобственик би могъл да стане собственик на цялата вещ след изтичане на давността.
Ако се приеме обаче, че държавата или общината стават съсобственици по силата на закона /без да има изрична норма в този смисъл/, то тогава стигаме до ситуацията собственикът на 11/12 да не може да придобие никога останалата 1/12 чрез придобивна давност. Ако поиска да продава своите 11/12, ще трябва да ги предложи първо на съсобственика - и тогава ще започне да се чуди дали да я предлага на държавата или общината.
В този ред на мисли, може ли да има АДС или АОС за идеална част (в случая - 1/12)? Ако да, вие виждали ли сте такива? А ако общината или държавата си извадят такъв АДС/АОС (говоря съвсем хипотетично), и после тръгне да продава своята ид. част...възможно ли е и държавата, и общината да актуват ид. част едновременно, а след това да тръгнат да продават...ще стане тогава такава голяма каша, че не ми се мисли...
Що се отнася до аргументите, че не може "да се натресе насила" правото на собственост върху другия съсобственик, то по тази логика не може да се "натресе" правото на собственост в/у ид. част и на общината/държавата - същата става собственик, без да е изявила изрично своето желание в този смисъл. От друга страна обаче чл. 3, т. 4 ЗДС е аргумент, че собственост може да се придобива и без съгласието на собственика /в случая - държавата придобива наследствата, без да изразява изрично воля в този смисъл/. Не виждам причина да има разлика в режима за ФЛ/ЮЛ и за държавата/общината, т.е. щом държавата може да става собственик "принудително", "против волята си", то такъв може да стане и съсобственикът в случая (на 11/12).
Моето лично мнение е, че, тъй като липсва изрична норма в подкрепа на която и да е от застъпените тези, то в случая е налице празнота в закона и казусът следва да бъде решаван според духа на закона. Според мен най-близко до духа на закона е 4-тата хипотеза - че тази ид. част става "ничия". Аргумент черпя от разпоредбата на чл. 99 ЗС, където е записано, че "правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него."
С други думи, когато се изгубва правото на собственост, то са възможни две хипотези - при едната то се придобива от друго лице; при другата, логично, per argumentum a contrario, правото на собственост не се придобива от никого. А тази втора хипотеза е именно - отказ от право на собственост.

[polpalchooo]

***

[Melly]

Tazi hipoteza sym sklonen da priema i da priznaq vinata si no ne i drugata alternativa che otiva v polza na dyrjavata - v tozi smisyl vladeeshtiat imota vladee i vyprosnata 1/12 i za neq te4e pridobivna davnost koi drug osven nego i po kakyv na4in bi zavladql tazi 1/12 - Leka nosht mersi podobno...

Ало, polpalchooo,

Освен, че си неук,
ами си и нахален - продължаваш да пишеш на шльокавица.

[error]

....бих могъл да изкажа още 1 "екзотична" теза - че тази ид. част става "ничия".

Защо "екзотична"? Това е тезата на REVOLUTION, съдържаща се в темата от линка. Аргументите му са сериозни и колегите ги обсъдиха и в двете теми.

[polpalchooo]

***

[hidden]

....бих могъл да изкажа още 1 "екзотична" теза - че тази ид. част става "ничия".

Защо "екзотична"? Това е тезата на REVOLUTION, съдържаща се в темата от линка. Аргументите му са сериозни и колегите ги обсъдиха и в двете теми.

Чак сега прочетох темата от линка. Мисля, че аргументите на REVOLUTION са от малко по-различно естество.
Аз обаче сега се замислих за следното: трябва имотът да има приобретател. Защото - представете си следната хипотеза: учредена ипотека върху имот. Длъжникът се отказва от правото на собственост върху имота. Какво става с ипотеката? Как ще се насочи изпълнението срещу имота, след като същия няма собственик? И от кого ще придобие имота купувачът на публичната продан? Единствено чрез придобовна давност ли ще може да се придобива такъв имот?

[polpalchooo]

***

[Melly]

....бих могъл да изкажа още 1 "екзотична" теза - че тази ид. част става "ничия".

Защо "екзотична"? Това е тезата на REVOLUTION, съдържаща се в темата от линка. Аргументите му са сериозни и колегите ги обсъдиха и в двете теми.

Чак сега прочетох темата от линка. Мисля, че аргументите на REVOLUTION са от малко по-различно естество.
Аз обаче сега се замислих за следното: трябва имотът да има приобретател. Защото - представете си следната хипотеза: учредена ипотека върху имот. Длъжникът се отказва от правото на собственост върху имота. Какво става с ипотеката? Как ще се насочи изпълнението срещу имота, след като същия няма собственик? И от кого ще придобие имота купувачът на публичната продан? Единствено чрез придобовна давност ли ще може да се придобива такъв имот?

В този случай, Кредиторът разполага с отменителня иск по 135 ЗЗД.

Но, дискусията се разви в посока на отказ по чл.100 ЗС за Х ид.ч. от имот. По-горе колега изложи сериозен аргумент потив смесване на институтите "отказ от ПС" и "отказ от Н". Напълно го подкрепям, т.к. двата вида права имат различно съдържание - ПС е само АКТИВ, а наследството е СЪВКУПНОСТ от права и задъпжения. По тази причина не можем да ги приравним и е недопустимо да прилагаме аналогията на закона по отношение последиците на двата вида откази.

[hidden]

В този случай, Кредиторът разполага с отменителня иск по 135 ЗЗД.

Съгласен съм. А ако ипотеката е обезпечена с имот на трето лице - ипотекарен длъжник, и той направи отказ от правото на собственост върху ипотекирания имот?
Според мен в този случай Павловият иск е недопустим и ипотекарният кредитор остава без обезпечене. Третото-лице ипотекарен длъжник ще продължи да владее имота и ще го придобие наново, по давност.

[Melly]

Eto mnenieto na moi golqm priatel sydia v okryjen syd grad Sofia:

ДОБРЕ, ВЕЧЕ КАЗУСЪТ Е ЯСЕН. Съпргът е имал 1/12 към 2005г., Отказът от тази 1/12 Е НАСТЪПИЛ по-късно. Ако към този момент дядото беше жив, двамата наследници - майка ти и дядо ти, щяха да си разделят тази 1/12. Но тъй като отказът е след смъртта на дядото и има само един наследник към този момент, той уголемява дела на този останал наследник. Всичко е наред. Не се притеснявай повече. Този казус е решен изцяло в твоя полза.

Moeto lichno mnenie e,che pove4eto mnenia tuk sa pravilni,realni i vyzmojni,no kakto kaza edin kolega po-nagore,razglejdaiki kazusa v duha na zakona poradi izrichna zakonova razporedba reshavashta kazusa krasnorechivo to togava - koe bi posledvalo - nqma kak edna semeina imushtestvena obshtnost sled kato po4inat syprugyt i syprugata i ostavqt kato naslednici ednata dyshterq i syprugyt na drygata /nqma deca ot braka/ i syprugyti i da se otkaje i hop dyrjavata - nezavisimo kakyv e otkaza dali ot nasledstvo ili ot pravo na sobstveonost tuk i syshtestveno kak vyznikva za nego za otkazaliat se tova pravo i respektivno ako toi ne go prieme ili se otkaje ot nego logichno e per argumentum a contrariu da otide za edinstvenia jiv nalsednik koito ne se otkaza - tova ni sochi i chlen 3 - Dyrjavata nasledqva...

Макар да ме измъчи да ти чета шьокавиците, ще ти отговоря.
Тоя сладур с 1/12 ид.ч., след смъртта на съпругата му (очевидно наследница на дядото) е станал собственик на тази ид.ч. Със смъртта й, нейното право от наледството в размер на 1/12 ид.ч.се е трансформирало в ПС за сладура. Така е възникнала съсобствеността - на различни основания. С напраения отказ по чл.100 ЗС частта е преминала в собственост на държавата по силата на закона. Това, че няма съставен АДС не променя картината. Този акт има само декларативно дйствие. Правото си е налице.
И някой ден..... май ще се позпотиш заради кашите, които си забъркал. Леж си на тая кълка да не се притесняваш. Мнението на приятеля ти магистрат (моите уважения към институцията) е единствено. Съмнявам се да е вникнал в дълбочина на казуса ти. Само така мога да си обясня становището, което този магистрат е дал.

[Melly]

........ А ако ипотеката е обезпечена с имот на трето лице - ипотекарен длъжник, и той направи отказ от правото на собственост върху ипотекирания имот?
Според мен в този случай Павловият иск е недопустим и ипотекарният кредитор остава без обезпечене. Третото-лице ипотекарен длъжник ще продължи да владее имота и ще го придобие наново, по давност.

Не съм съгласна, тъй като ипотеката следва имота. На ход ще е пак чл.135 ЗЗД за ипотекарния Кредитор
А и не вярвам Банката да "поспи" всичките 10 години, та отказът по чл.100 ЗС да просъществува толкова дълго, та недобросъвестият владелец да се позове на придобивната давност (това в хпотетичен план, чисто торетично). Има още една "хилка", която ще се противопостави на евентуален КНА - това е мораториумът да тече придобивна давност върху недв. имоти, собственост на държавата.

[hidden]

Не съм съгласна, тъй като ипотеката следва имота. На ход ще е пак чл.135 ЗЗД за ипотекарния Кредитор
А и не вярвам Банката да "поспи" всичките 10 години, та отказът по чл.100 ЗС да просъществува толкова дълго, та недобросъвестият владелец да се позове на придобивната давност (това в хпотетичен план, чисто торетично). Има още една "хилка", която ще се противопостави на евентуален КНА - това е мораториумът да тече придобивна давност върху недв. имоти, собственост на държавата.

Само че искът по чл. 135 е на кредитора срещу длъжника. Ипотекарният длъжник, макар и да обезпечава чужд дълг, не е длъжник и срещу него не могат да се водят отменителни искове. По принцип кредиторът е защитен от чл. 173 ЗЗД, който обаче е неприложим при отказ от право на собственост, ако вещта става "ничия". Тук коментираме хипотезата, когато имотът не става собственост на никого. Поради което не коментираме и мораториума върху държавните земи.

[Melly]

Само че искът по чл. 135 е на кредитора срещу длъжника. Ипотекарният длъжник, макар и да обезпечава чужд дълг, не е длъжник и срещу него не могат да се водят отменителни искове. По принцип кредиторът е защитен от чл. 173 ЗЗД, който обаче е неприложим при отказ от право на собственост, ако вещта става "ничия". Тук коментираме хипотезата, когато имотът не става собственост на никого. Поради което не коментираме и мораториума върху държавните земи.

Така де, нека само да уточним - разглеждаме хипотеза, извън тези в онзи казус със съсобствеността, така ли?
В случай, че правилно съм разбрала, мисля, че в това съчетание на отказ от ПС не можем да приложим хипотезата за изоставена вещ и друго лице да я придобие по друг начин, т.е на основание придобивна давност. Не бих се съгласила, че с отка по чл.100 ЗС вещта става "ничия". Както в природата, така и в правото няма празни пространства. Ето какво казва чл.2 ЗС:

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани.

Императивно изредени субекти на правото на собственост.

[hidden]

Така де, нека само да уточним - разглеждаме хипотеза, извън тези в онзи казус със съсобствеността, така ли?

Да, друга хипотеза, но свързана с първата, доколкото касае последиците от отказа от право на собственост в едната или другата хипотеза (1. собственик става друго лице - другият съсобственик, държавата или общината); 2. никой не придобива право на собственост и вещта става "ничия").
Всичко тръгна от тезата, че при отказ вещта може да няма собственик. От тук от плоскостта на казуса с идеалните части аз се замислих, че ако действително вещта става "ничия", то това би довело до доста неприятни последици за ипотекарните кредитори. Говорим по принцип, а не конкретно за този казус, може би аз не съм уточнил изрично, за което се извинявам.

Ето какво казва чл.2 ЗС:

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани.

Императивно изредени субекти на правото на собственост.

Тази разпоредба касае субектите, които могат да упражняват правото на собственост. От нея не може да се вади извод, че върху вещта винаги "тежи" правото на собственост.

[hidden]

Спорът засега е само теоретичен, но утре някой длъжник /главен или ипотекарен/ на някоя банка ще дойде при нас да иска съвет как да спаси жилището си /или поне да отложи продажбата за известно време/ и тогава това може да се окаже сламката, за която се хваща удавникът. Никой не се отказва от правото на собственост, ако няма мотив. Какъв по-силен мотиватор от отчаянието пред преспективата да изгубиш дома си?

[Melly]

Спорът засега е само теоретичен, но утре някой длъжник /главен или ипотекарен/ на някоя банка ще дойде при нас да иска съвет как да спаси жилището си /или поне да отложи продажбата за известно време/ и тогава това може да се окаже сламката, за която се хваща удавникът. Никой не се отказва от правото на собственост, ако няма мотив. Какъв по-силен мотиватор от отчаянието пред преспективата да изгубиш дома си?

Искам го, искам такъв ответник.
А и да не забравя, и другия ответник - "НВДържавата", който щом получи книжата по ИМ, ще се втурне тутакси да "съчини" АДС.

[inspectora]

... сега като се замисля ... май нещо не ми харесва тезата за "ничията" собственост след отказ от ПС ... щото ако се "прехвърлим" в данъчното право - отказвам се => не плащам МДТ ... или как /м/увременно си владея - придобивам и пак отказ и т.н. /

[ch3oh]

Май тази тема сме я разисквали с Вас inspector-е. Доколкото си спомням беше миналото лято. Признавам, че от тогава споделям тезата Ви за ПС на Общината след отказ.

[inspectora]

Не помня вече - всъщност имам някакъв спомен ... обаче темата, която постна Милена, всъщност явно не съм я чел нея, а съм си спомнил за тази от миналата година /ако наистина е имало такова нещо ... ама май верно имаше .../ ... абе вече се обърках ... /ама Революшън добре се е аргументирал щом, както съм писал по-горе, съм му приел тезата ... и аргументите му съвсем не са за пренебрегване .../
...... тъпия въпрос дето не можем да му намерим отговора - някой не е ли писал нещо ... някаква практика няма ли ... щото "ничия вещ" ... ама пък от друга страна всичко останало ...

[hidden]

някой не е ли писал нещо ... някаква практика няма ли ... щото "ничия вещ" ... ама пък от друга страна всичко останало ...

Има едно решение на КС, но то касае съвсем друга хипотеза - имотите на българските турци през Възродителния процес. Освен това решението е от 1992г., а тогава се приемаше за безспорно, че при отказ от право на собственост същото се придобива от държавата. Така че не ни върши работа.
http://www.constcourt.bg/Pages/Document ... aspx?ID=69