Здравейте,
търся допълнителна литература или конкретно разяснение относно фактическата грешка и случайното деяние в наказателното право. Конкретно - фактическата грешка не би ли трябвало автоматично да изключи и престъпната самонадеяност, тъй като и извинителната, и неизвинителната грешка водят до липса на представа за престъпния резултат. Тогава единствено неизвинителната грешка ще води до някаква форма на вина, и то небрежност, защото деецът е бил длъжен и е могъл да узнае съответниятю факт. Благодаря предварително за информацията и обясненията.
- Дата и час: 27 Ное 2024, 09:05 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
фактическа грешка
|
|
4 мнения
• Страница 1 от 1
Re: фактическа грешка
maxinquaye написа:Здравейте,
търся допълнителна литература или конкретно разяснение относно фактическата грешка и случайното деяние в наказателното право. Конкретно - фактическата грешка не би ли трябвало автоматично да изключи и престъпната самонадеяност, тъй като и извинителната, и неизвинителната грешка водят до липса на представа за престъпния резултат. Тогава единствено неизвинителната грешка ще води до някаква форма на вина, и то небрежност, защото деецът е бил длъжен и е могъл да узнае съответниятю факт. Благодаря предварително за информацията и обясненията.
Има едни хора, наричат се автори, които ще Ви дадат исканото разяснение. Имената им са: Иван Ненов, Александър Стойнов и Антон Гиргинов.
Errare humanum est stultum est in errore perseverare.
-
andy70 - Потребител
- Мнения: 883
- Регистриран на: 25 Юни 2009, 11:09
Re: фактическа грешка
Ignorantia facti excusat
Actus non facit reum, nisi mens sit rea. - не се прилага за престъпления за които не се изисква mens reus
Кога не може да се приложи извинителна фактическа грешка
1. Виновно извършени престъпления - mea culpa
2. Error in personae
3. Небрежност в някаква степен от дееца
Когато има извинителна фактическа грешка не може да има престъпната самонадеяност - пак е форма на вина.
При неизвинителната фактическа грешка отсъства mens rea/намерението субективната страна на престъплението/ - но меже да има престъпната самонадеяност или небрежност- и да е наказуемо деянието.
Аристотел смята , "че има престъпна самонадеяност която е толкова голяма и за нея няма извинение и има самонадеяност която не е голяма която може да е извинение, тя произхожда от природата на деянието, възраста на дееца и от това дали е вменяем"
Кога една самонадеяност е престъпна и кога не. Философски въпрос . Според някои автори трябва да се преценява с оглед на етичните норми.
Аристотел дава и пример - некоя си жена и дават любовна отвара. Тя я дава на един и той умира . Атинянските съдии я оправдават защото тя не знае ефекта на отварата, а смърта е нежелан резултат. Жената желае любовта му. Но за да е приложима извинителната грешка жената по никакъв начин не трябва да подозира за ефекта на отварата.
Грешката се прилага когато
1. Факта съществува
2. Възприемането на факта е различно от самия факт
3. По късно е възприето че съществува разлика м/у факта и възприемането му
По един или друг начин оказва влияние на тези неща, но дали ще е извинителна се преценява по всички обстоятелства.
Някой има ли друго мнение? Българските автори не съм ги чел, но може и да го направя. Пишат ли нещо различно?
Actus non facit reum, nisi mens sit rea. - не се прилага за престъпления за които не се изисква mens reus
Кога не може да се приложи извинителна фактическа грешка
1. Виновно извършени престъпления - mea culpa
2. Error in personae
3. Небрежност в някаква степен от дееца
Когато има извинителна фактическа грешка не може да има престъпната самонадеяност - пак е форма на вина.
При неизвинителната фактическа грешка отсъства mens rea/намерението субективната страна на престъплението/ - но меже да има престъпната самонадеяност или небрежност- и да е наказуемо деянието.
Аристотел смята , "че има престъпна самонадеяност която е толкова голяма и за нея няма извинение и има самонадеяност която не е голяма която може да е извинение, тя произхожда от природата на деянието, възраста на дееца и от това дали е вменяем"
Кога една самонадеяност е престъпна и кога не. Философски въпрос . Според някои автори трябва да се преценява с оглед на етичните норми.
Аристотел дава и пример - некоя си жена и дават любовна отвара. Тя я дава на един и той умира . Атинянските съдии я оправдават защото тя не знае ефекта на отварата, а смърта е нежелан резултат. Жената желае любовта му. Но за да е приложима извинителната грешка жената по никакъв начин не трябва да подозира за ефекта на отварата.
Грешката се прилага когато
1. Факта съществува
2. Възприемането на факта е различно от самия факт
3. По късно е възприето че съществува разлика м/у факта и възприемането му
По един или друг начин оказва влияние на тези неща, но дали ще е извинителна се преценява по всички обстоятелства.
Някой има ли друго мнение? Българските автори не съм ги чел, но може и да го направя. Пишат ли нещо различно?
If you are good at something, never do it for free.
- voltron
- Потребител
- Мнения: 566
- Регистриран на: 20 Юни 2009, 15:47
Re: фактическа грешка
Благодаря за отговорите.
andy70, няма нужда от ирония, от тримата автори не съм чела само последния и ще го потърся. Просто от написаното в другите 2 учебника не ми става напълно ясно и затова се поинтересувах за допълнителна литература.
andy70, няма нужда от ирония, от тримата автори не съм чела само последния и ще го потърся. Просто от написаното в другите 2 учебника не ми става напълно ясно и затова се поинтересувах за допълнителна литература.
- maxinquaye
- Нов потребител
- Мнения: 2
- Регистриран на: 22 Ное 2009, 16:47
4 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 16 госта