начало

Край на чакането: България е в Шенген и по суша от 1 януари Край на чакането: България е в Шенген и по суша от 1 януари

КОНКУРС ЗА ДЪРЖАВНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Дискусионен форум, посветен на конкурсите за магистрати


Мнениеот kalahan » 22 Яну 2008, 20:55

Виждам, че сте "захапали" една много интересна тема - семей...опс :roll: съпружеската имуществена общност :wink:
Обещах да не коментирам темата, но това не пречи да продължавам с досадните си въпроси :wink:
Представям на вашето внимание два кратки казуса (които по принцип не са с процесуален характер, но карай)
Казус 1:
Дядо Пеньо се включва през ....г. в ЖСК. Строи се кооперацията, но междувременно Бай Пеньо се споминал. Оставя единствен жив наследник Пешо. Когато завършва строителството на кооперацията, Пешо се снабдява с нот.акт. Както се досещате, Пешо после задлъжнява. Проблемът е, че Пешо е женен, и то още преди да му издадат нот. акт.
Въпросът е: Е ли този имот СИО?
Казус 2 (сходен на казус 1): Кака Гинка през 2000 г. се снабдява с констативен нот. акт за собственост на имот, придобит по давност. Сещате се, че тя е нашият бъдещ длъжник. Кака Гинка обаче е омъжена за Бай Кольо още от 1998г. В конст. НА е записана само тя като собственик (Бай Кольо не фигурира). Освен това в НА не пише от кой момент е изтекла придобивната давност.
Естествено въпросът е пак същият: Е ли това СИО?
Но и: Има ли значение кога е сключен бракът (дали преди или след изтичане на срока на придобивната давност)? Защото нали всъщност конст. нот. акт няма правопораждащо действие, а само констатира собствеността, откъде да сме сигурни единствено въз основа на нот. акт кога всъщност е възникнало правото на собственост за кака Гинка? :roll:
Моето лично мнение (много спорно и според банката (по казус 1) и според нотариусите и съдебната практика ( по казус 2) то е грешно). А то е: и в двата случая нямаме СИО - няма принос на съпруга по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК (нали имало чл. 19, ал. 3 СК :roll: )
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот portokal » 22 Яну 2008, 21:05

За приноса на жената на Пешо съм съгласна, с уговорката, че (сигурно знаеш) моментът на придобиването на собствеността тук е снабдяването с нотариален акт. За Гинка смятам, че не е Кольо хич да няма принос във владеенето 8) и че е достатъчно придобивната давност да е изтекла по време на брака.
И в двата случая ще ти е проблем доказването на липсата на принос (без съдебно решение мисля, че няма да убеден този, който трябва да бъде убеден).
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5525
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот kalahan » 22 Яну 2008, 23:47

Чудя се дали не би могло в този случай да се приложи така горещо защитавания от Gudio чл. 373 ГПК? :roll:
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот gudio » 23 Яну 2008, 09:39

какво общо има тук 373 ГПК ? При ЖСК-то имотът е СИО. Членствени права в ЖСК не се наследяват, те (според Б.Б, който не е кмет на София :wink: ) дори са практически несеквестируеми, защото няма изп. способ за тяхното осребряване. За да се снабди Пешо с нот. акт в ЖСК-то - то е бил приет за член-кооператор. Както каза portokal, в цялата практика по СИО се е очартала твърдата позиция, че се гледа моментът на придобиване на имуществото, а не на изплащане на заема и т.н., а в случая този момент съгл. ЗЖСК е снабдяването с конст. нот. акт. Следователно имотът на Пешо е СИО, доколкото имотът не е бил готов като обект (поне така изглежда) към момента на споминаването на Дядо Пеньо и Пешо е участвал в ЖСК-то с някакви средства по време на брака си, а и придобиването е след скл. на брака.
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот n_ikito » 23 Яну 2008, 09:59

И в двата случая възниква СИО, поради факта - придобиване на имущество през време на брака. За давността е важен момента на позоваване, а не на изтичане. За липсата на принос, може да се уповава само съпруг в съдебно производство..... без решение на съда, презумцията е в сила.
n_ikito
Активен потребител
 
Мнения: 1006
Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33

Мнениеот gudio » 23 Яну 2008, 10:10

Интересно също е как трябва да се тълкува Чл. 389д. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) В случаите по чл. 389в и 389г съпругът-недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпруга-длъжник, както и взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям.
Означава ли това, че е изключено позоваване на чл.28 ал.3 от СК или се изключва и "трансформацията" по чл.21, ал.1 от СК.
Имах случай като адвокат на делба на имот, при която ищецът имаше постановление за възлагане от публична продан, а отв.-съделител беше съпругата на бившия длъжник... Тя скочи да доказва "пълна трансформация" на имота... Ще кажа как свърши делбата, след като видим други мнения :wink:
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот portokal » 23 Яну 2008, 15:55

Прекалено е само от това да направим извод, че се изключва и трансформацията. "Трансформираните" вещи не са СИО, а тук се урежда изпълнението върху вещи СИО. Т.е. не според мен.
Същото за тези, за които се установи, че по друга причина единият съпруг няма принос - примерно средствата са дадени само от свекъра дядо Пенчо, съпрузите са живели разделени от много време и т.н.
Така мисля.

И в двата случая възниква СИО, поради факта - придобиване на имущество през време на брака.

Освен ако... липсва съвместен принос. ;-)
За давността не съм съгласна, че важен е моментът на позоваване, вместо на изтичане.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
Аватар
portokal
Старши потребител
 
Мнения: 5525
Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36

Мнениеот n_ikito » 23 Яну 2008, 17:20

Да portokal така е, но само със съдебно решение може да се обори презумцията за съвместен принос. СИ не може да се произнася по този въпрос.
n_ikito
Активен потребител
 
Мнения: 1006
Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33

Мнениеот gudio » 23 Яну 2008, 19:54

И какво става - описва се имотът, продава се 1/2 ид. част от него и съпругът-недлъжник изваднъж заявява, че се продава чужда вещ - вещта е изцяло негова, защото е трансформация на лично имущество :lol:
Ето ви една извака: Според Р. № 92 от 27.02.2003 г. по гр. д. № 609/2002 г., I г. о., Бюл. ВКС, кн. 1 от 2003 г. "след като имотът е придобит съвместно от двамата бивши съпрузи през време на брака им, съгласно чл. 19 СК, същият е станал СИО..., а според чл. 27 СК техните права в съсобствеността са равни...и следва да се приеме, че (съпругата б.м.) е предоставила половината от покупната цена на имота на бившия си съпруг на някакво основание (дарение, заем и т. н.), но тези техни вътрешни отношения са ирелевантни за изхода на настоящия спор и не следва да се обсъждат." По аргумент за по-силното основание тези съображения са приложими и когато имотът е придобит на името само на единия съпруг, а другият твърди, че е изцяло негово лично имущество.
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот gudio » 23 Яну 2008, 20:01

И още нещо - при доказването на "трансформация" според ВС са допустими всякакви доказ. средства "защото било между (макар и бивши) съпрузи :lol: Напр. Решение № 535 от 17.VI.1994 г. по гр. д. № 403/94 г., I г. о. Бюлетин на ВС, бр. 07/94 г., стр. 15, № 15
Възниква въпросът - кой ще е ответник по иска, с който ще се доказва трансформация на продадена част от имот СИО, т.е. че е личен имот на съпруга-недлъжник - взискателят и купувачът на публ. продан, но също така и длъжникът, като бивш съпруг - "мазало". С разни кошаревски свидетели (обикновено родители на ищеца) :?: :lol: ще се доказва трансформацията :oops:
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот n_ikito » 23 Яну 2008, 20:15

Оказа се.......Решение № 737 от 21.12.2002 г. на ВКС по гр. д. № 374/2002 г., I г. о. "......Лична собственост на единия съпруг е жилището, придобито от ЖСК, когато стойността е покрита с личните му средства и със заем отпреди брака, макар че нотариалният акт е издаден по време на брака и макар че заемът е издължен по същото време. ....."
n_ikito
Активен потребител
 
Мнения: 1006
Регистриран на: 31 Окт 2006, 19:33

Мнениеот gudio » 23 Яну 2008, 20:31

Е да, де ама "тая работа не е оная" - Калахановия казус е друг, а тук цитираното решение касае именно "трансформация"
Аватар
gudio
Активен потребител
 
Мнения: 3128
Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39

Мнениеот kalahan » 23 Яну 2008, 21:04

Хубаво де, аз си казах, че и в двата случая сигурно не съм прав :? Но съм убеден, че ако давността е изтекла и правото на собственост е възникнало за Кака Гинка преди 1998г. (когато се е омъжила за Бай Кольо), то този имот не е СИО, независимо че конст. НА е от 2000г (по време на брака). Правото на собственост вследствие придобивна давност възниква ex lege. :?
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот kalahan » 23 Яну 2008, 23:34

РЕШЕНИЕ № 613 ОТ 15.10.2002 Г. ПО ГР. Д. № 138/2002 Г., I Г. О. НА ВКС
КОГАТО ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ Е ИЗТЕКЛА ПО ВРЕМЕ НА БРАКА, ПРИДОБИТИЯТ ИМОТ СЕ ВКЛЮЧВА В СЪПРУЖЕСКАТА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ, КАКТО И КОГАТО ДАВНОСТТА Е ПОЧНАЛА ДА ТЕЧЕ ПРЕДИ СКЛЮЧВАНЕТО НА БРАКА И ДОРИ КОГАТО СА НАЛИЦЕ И ДРУГИ ПРИДОБИВНИ ОСНОВАНИЯ КАТО НАСЛЕДСТВО И ДЕЛБА.

Чл. 79, ал. 1 ЗС
Чл. 19 и чл. 20 СК

Докладчик съдията Пламен Стоев

С оглед установените по делото факти, а именно че наследодателят И. Т. е признат за собственик на процесния имот по давност през време на брака му с Й. Т., въззивният съд правилно е приел, че същият е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Когато придобивната давност е започнала и изтекла през време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал съпружеска имуществена общност. Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още преди сключването на брака, а придобивната давност изтече през време на брака. И в този случай, щом имотът се придобие през време на брака, той става имуществена общност, тъй като от значение е моментът на неговото придобиване (ППВС № 8/80, т. 2). Доводите на касаторката, че процесният имот е бил лична собственост на наследодателя, тъй като в нотариален акт № 130/78 г. е посочено, че имотът е придобит по наследство, делба и самостоятелно давностно владение, са неоснователни. Както се посочи по-горе, за възникването на съпружеската имуществена общност е от значение моментът на придобиването му, което в случая е станало през време на брака на наследодателя с ответницата Й. Т., а обстоятелството, че в нотариалния акт са посочени като придобивни основания наследство и делба, означава единствено, че владелецът е присъединил своето владение към това на неговия наследодател, но то с нищо не променя крайния извод на съда.
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот kalahan » 23 Яну 2008, 23:38

А що се отнася до придобиването ex lege...

РЕШЕНИЕ № 1132 ОТ 26.07.1999 Г. ПО ГР. Д. № 444/1999 Г., V Г. О. НА ВКС

Сп. "Собственост и право", бр. 10 от 1999 г., стр. 19

ЩОМ ДЕСЕТГОДИШНИЯТ ДАВНОСТЕН СРОК ИЗТЕЧЕ ПРИ НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ, НАЛИЦЕ Е ЕДНО ЕФЕКТИВНО ПРИДОБИВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА, БЕЗ ДА Е НУЖНО ВЛАДЕЛЕЦЪТ ДА ПРЕДПРИЕМА ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ, КАТО НАПРИМЕР СНАБДЯВАНЕ С НОТАРИАЛЕН АКТ ПО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА.
Чл. 79, ал. 1 ЗС от 1951 г.
§ 4 ЗС от 1951 г.


Надзорното производство е образувано по молба на П. Д. Т. с искане да се отмени решението от 15.11.1996 г. по гр. д. № 2628/96 г. на П. окръжен съд като бъде оставено в сила решението на първоинстанционния А. районен съд № 192 от 23.05.1996 г. по гр. д. № 861/94 г. в частта, в която то е било обжалвано.
ВКС намира, че молбата за преглед по реда на надзора е неоснователна.
С решението си районният съд признал за установено по отношение на ответниците В. Г. Р., С. Д. П., Д. С. П., Х. С. П., М. А. П. и В. Т. П., че Н. Д. Н. и П. Д. Т. са собственици на по 1/4 ид. ч. от построената в посочения парцел жилищна сграда.
Решението на районния съд е било обжалвано пред П. окръжен съд от В. Г. Р., С. Д. П., Д. С. П. и Х. С. П. С решението си от 15.11.1996 г. по гр. д. № 2628/96 г. П. окръжен съд отменил решението на районния съд по предявения установителен иск и постановил ново решение по същество на делото, с което отхвърлил предявения от П. Д. Т. и Н. Д. Н. иск срещу ответниците.
Ищците са поддържали в исковата си молба, че с първите двама ответници В. Г. Р. и С. Д. П. са съсобственици на посочения имот. Този имот бил на наследодателя. Д. П. Р. Ищците и първите двама ответници се легитимирали като собственици на имота с нот. акт № 72, т. I, нот. д. № 389/86 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност. Те - ищците, имали всяка от тях по 1/4 ид. ч. с нот. акт № 321, т. II, нот. д. № 533/92 г. първите двама ответници продали на третия и четвъртия ответници 4/6 ид. ч. от имота. Ищците поискали от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че всяка от ищците има по 1/4 ид. ч. от имота - от парцела и от жилищната сграда.
Второинстанционният съд приема, че имотът е придобит по време на брата между наследователя Д. П. Р. и първата ответница. Наследодателят Д. П. Р. е починал през 1972 г., т. е. по времедействие на Семейния кодекс от 1968 г., когато преживелият съпруг не получаваше дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, ако наследява заедно с деца на починалия съпруг, какъвто е случаят тук. Оттук съдът приема, че ответницата В. Г. Р. има 3/6 ид. ч. от имота, а всяко от трите деца на наследодателя Д. П. Р., а именно ищците и ответника С. Д. П. - по 1/6 ид. ч. Така второинстанционният съд идва до извода, че първата ответница В. Г. Р. и ответникът С. Д. П. са можели да продадат общо 4/6 ид. ч. от имота, тъй като тези части са тяхно притежание.
Изводът на второинстанционния съд е законосъобразен и обоснован.
Имотът е придобит от двамата съпрузи В. Г. Р. и Д. П. Р. чрез възмездна неформална сделка още през 1936 г., а бракът им е от 1935 г. Сам Д. П. Р. е посочил в приложената към първоинстанционното производство декларация, че имотът е закупен. Само че тук е посочена годината 1947. Дори това да е така, придобивната давност е изтекла през 1961 г. Но съгласно § 4 от преходните правила на Закона за собствеността (ЗС), се прилага десетгодишната давност, тъй като за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от срока по ЗС.
Така че, ако се приеме, че началото на давностното владение е от 1936 г., за която става ред в приложения към делото протокол от 6.12.1947 г. на А. околийски съд, срокът по отменения Закон за давността е изтекъл през 1956 г. Ако се приеме, че давностното владение е от 1947 г., давностният срок е изтекъл през 1961 г.
Изтеклата придобивна давност е способ за придобиване правото на собственост върху имота. Владението на имота от страна на съпрузите В. Г. Р. (първата ответница) и Д. П. Р. (наследодателя) е продължило повече от десет години. А това означава, че сложният продължителен фактически състав на придобивната давност се е осъществил и тази последица настъпва и то по право, без да е нужно владелецът да предприема други действия, като например да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Най-късно през 1961 г. съпрузите В. Г. Р. и Д. П. Р. са вече собственици на имота. Това, че преживелият съпруг и децата на починалия през 1972 г. Д. П. Р. са се снабдили с нотариален акт за собственост през 1986 г., не променя момента на придобиване собствеността върху владения имот. Изтече ли десетгодишен давностен срок, налице ли е непрекъснатост на владението, а то е налице с двата си елемента: фактическо господство върху вещта и намерение тя да се свои, налице е едно ефективно придобиване на собствеността. Отчитайки това, второинстанционният съд е постановил едно правилно решение. Преживялата съпруга има 3/6 ид. ч. от имота, а всяко от трите деца на наследодателя по 1/6 ид. ч. и никой не оспорва това. Ищците, обаче, претендират по 1/4 ид. ч. за всяка, каквито части нямат.
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот kalahan » 23 Яну 2008, 23:44

както и...
РЕШЕНИЕ № 128 ОТ 26.II.1987 Г. ПО ГР.Д. № 14/87 Г. I Г. О.

С НОТАРИАЛЕН АКТ, ИЗДАДЕН ВЪЗ ОСНОВА НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА НЕ СЕ УЧРЕДЯВА, А СЕ УДОСТОВЕРЯВА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ.
ГПКЧл. 483


По делото е прието за установено, че наследодателят е бил съпруг на майката на четиримата ответници. Тя е починала през 1957 г., на следващата година той встъпил във втори брак. През 1975 г. наследодателят се снабдил с нотариален акт за собственост по давност на дворното място, делбата на което е предмет на делото. С първоинстанционното решение е прието, че десетгодишния срок по чл. 79 ЗС е изтекъл преди брака на наследодателя с втората му съпруга, поради което на страните са признати равни части. Това решение е отменено от окръжния съд като незаконосъобразно. Прието е, че едва през 1975 г., когато наследодателят е получил нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка, той е признат за собственик, а обстоятелството, че десетгодишният давностен срок е изтекъл по време на първия брак, не означава, че той тогава е станал собственик. Поради това имотът е признат за общо съпружеско имущество на наследодателя и на втората му съпруга и на страните са определени части в допуснатия до делба имот съобразно личната част на преживялата съпруга и правата по наследство.
Второинстанционното решение не е съобразено със закона.
Съгласно чл. 483 ГПК собственикът на един недвижим имот, който няма документ за своето право, може да получи такъв от нотариуса, като установи пред него с надлежни писмени доказателства своето право. Ако собственикът не разполага с такива доказателства или пък те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка чрез разпит на свидетели. Ако въз основа на писмените доказателства в първия случай или въз основа разпита на свидетелите - във втория, нотариусът се убеди, че лицето е действително собственик на имота, той признава неговото право и му издава нотариален акт. Така издаденият нотариален акт не създава право на собственост. Лицето, чиито права са признати, не става тепърва собственик. Нотариалният акт само удостоверява неговото право, което съществува преди датата на нотариалния акт и преди мотивираното постановление на нотариуса. Правото на собственост може да е придобито далеч преди да е поискано неговото установяване и удостоверяване от нотариуса.
С оглед на това имот, за който собственикът в течение на брака се е снабдил с акт за собственост по обстоятелствена проверка въз основа на изтекла давност, не може да се счете за общо имущество на съпрузите, ако бракът между тях е сключен след изтичане на необходимата придобивна давност.
Имотът е общ на съпрузите, ако давността е изтекла по време съществуването на брака.
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот kalahan » 23 Яну 2008, 23:50

Та пак питам: ако имаме нот. акт по обст. проверка въз основа на изтекла придобивна давност и в НА не пише кога е изтекла давността, как можем да сме сигурни дали имотът е СИО или не (съответно срещу каква част от имота да насочим изпълнението) :?:
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот kalahan » 24 Яну 2008, 00:22

И пак за приноса...

РЕШЕНИЕ № 151 ОТ 4.III.1992 Г., I Г. О.

КОГАТО ВЛАДЕНИЕТО НА НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ Е ПРЕДАДЕНО СЪС СЪГЛАСИЕТО НА ПРЕДИШНИЯ ВЛАДЕЛЕЦ-НАСЛЕДОДАТЕЛ НА ЕДИНИЯ ОТ СЪПРУЗИТЕ, ЛИПСВА ПРИНОС НА ДРУГИЯ СЪПРУГ В ПРИДОБИВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА ВЛАСТ. МАКАР И ДАВНОСТТА ДА Е ИЗТЕКЛА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА БРАКА, ИМОТЪТ НЕ СТАВА СЪПРУЖЕСКА ОБЩНОСТ.
СКЧл. 19, ал. 1
Решение № 151 от 4.III.1992 г., I г. о.
За да не допусне делбата на парцел III-139 в кв. 22 по плана на К. П., съдът е приел, че този имот се води на


За да не допусне делбата на парцел III-139 в кв. 22 по плана на К. П., съдът е приел, че този имот се води на името на наследодателя Л. Ц. по силата на удостоверение от 29.IX.1989 г. на кметството на селото. През 1984 г. той се снабдил с нот. акт № 111 т. I за собственост по наследство и давностно владение по реда на чл. 483 от ГПК. С нот. акт № 189 т. 1 от 5.X.1987 г. на нотариуса при районен съд гр. М., той е прехвърлил само парцела на своя син ищеца Д. Л. Н., срещу положените грижи и издръжка до този момент и срещу същите престации до деня на смъртта му.
Прието е, че наследодателят е бил в брак с Й. Ц. от 25.II.1929 г., но този имот той го е придобил от баща си. Този извод е направен въз основа на показанията на двамата негови братя Ц. Ц. и К. Ц. Тези показания не са опровергани и смутени от други доказателства. Според тях през 1942 г. техния общ баща Н. Ц. К. е предал на тримата си синове владението на три съседни парцела. Те са продължили владението на своя баща и през 1942 г. са си разделили имота, даден им от бащата. Покойният Л. Н. започнал да владее средния парцел, а двамата свидетели съседните. След получаване на владението и концентрацията след извършеното разделяне на имота между тримата братя Л. Ц. - наследодателят на страните, е продължил да владее имота, след като неговият баща и братята му са отстъпили този парцел. След няколко години той е извършил строежа на жилищната сграда и другите подобрения в имота.
Изводът, че Л. Ц. е едноличен собственик на парцела, че макар и нот. акт по обстоятелствена проверка да е издаден през 1984 г., не е възникнала имуществена общност със съпругата на Й. Ц., която е починала на 8.IV.1988 г., е обоснован и законосъобразен. Установено е, че трите парцела са били на Н. Л. В началото на 40-те години той е отстъпил владението със съгласието на тримата синове и те веднага са започнали да владеят имотите. Владението е преминало върху тях по силата на съгласието им (т. н. традицино) и те само са го упражнявали. Нормативната уредба на съпружеската имуществена общност по чл. 13, ал. 1 СК (отм.) показва различия с уредбата на чл. 19, ал. 1 от действуващия СК. При въвеждане на института на СИО през 1968 г. се презумираше, че недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити през време на брака между съпрузите, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. За разлика от тази уредба чл. 19, ал. 1 СК презумира, че придобитото през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежи на двамата съпрузи, който се предполага. Ако приносът на единия от съпрузите се опровергае, за придобиването на недвижимия или движимия имот не е възникнала СИО. Владението е придобиване на фактическа власт върху една вещ. Щом като този факт е осъществен със съгласието на предишния владелец и в това няма никакво участие другият съпруг, а в случая след смъртта на наследодателя на съпруга той е продължил владението на своя баща, не е възникнала съпружеска имуществена общност. Владелец е само този съпруг, който по силата на съгласието с предишния владелец е започнал фактически да владее. Липсва съгласието на другия съпруг и той да започне да владее. В тази насока позоваването на т. 2 от ППВС № 8/1980 г. е неточно, защото разяснението, което се съдържа в нея, се отнася до различна законодателна уредба. При действието й не се изискваше съвместен принос на двамата съпрузи. Щом липсва принос в придобиването владението като фактическа власт на съпругата на наследодателя, тя не е придобила съвместна собственост върху парцела.
"Страхливците умират много пъти преди смъртта си; смелият вкусва смъртта само веднъж"
(Шекспир-"Юлий Цезар")
kalahan
Потребител
 
Мнения: 412
Регистриран на: 13 Сеп 2007, 23:00
Местоположение: София

Мнениеот zurik » 24 Яну 2008, 00:25

С НОТАРИАЛЕН АКТ, ИЗДАДЕН ВЪЗ ОСНОВА НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА НЕ СЕ УЧРЕДЯВА, А СЕ УДОСТОВЕРЯВА ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ.

Ако имаме нот. акт по обст. проверка въз основа на изтекла придобивна давност и в НА не пише кога е изтекла давността, според мен действа презумпцията е, че имотът е собственост на лицето , посочено в акта като собственик. Ако съпругът не фигурира в същия акт , а претендира че имотът е СИО, следва да представи доказателства за това. Хипотезата е подобна на тази, при която ДСИ насочва изпълнение срещу имот на длъжника, но трето лице претендира, че той е собственик въз основа на давностно владение и търси правата си по чл.336 от ГПК
zurik
Младши потребител
 
Мнения: 69
Регистриран на: 15 Мар 2005, 18:38

Мнениеот mariyangg » 24 Яну 2008, 13:31

Та пак питам: ако имаме нот. акт по обст. проверка въз основа на изтекла придобивна давност и в НА не пише кога е изтекла давността...........
А свидетелите по обстоятелствената проверка?Те веднъж са свидетелствали за началния момент на фактическо господство върху вещта и намерението тя да се свои.Знаейки началният момент,ще знаем и кога е изтекъл десетгодишният срок,а от там и отговора на въпроса Ви.
mariyangg
Младши потребител
 
Мнения: 65
Регистриран на: 15 Яну 2008, 14:09

ПредишнаСледваща

Назад към Конкурси, изпити


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта


cron