КАЗУСИ ОТ ДЪРЖАВНИ ИЗПИТИ

[funcards]

колеги, моля ако някой разполага с казусите от държавните изпити във всички ВУЗ-ове да ги публикува тук
някой разполага ли със "схемата" за разработване на казуси по НПН? разпространявала се е по консултациите за изпита.

[funcards]

КАЗУС
ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ПУ „П. ХИЛЕНДАРСКИ”

На 18.12.2002 г. Около 10:30 часа Милен Балабанов, 23-годишен, поканил в дома си, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. 32, своя приятел и съсед Даниел Макавеев, 17-годишен, и в хода на разговора по между им го помолил да вземе двата му златни пръстена с общо тегло 5,14 г. 14-каратово злато, и златна верижка с тегло 7,14 г., 14-каратово злато (за които назначената по-късно съдебнооценителна експертиза на благородни метали дала заключение, че са на стойност 182 лв.), и да се опита да ги продаде. Съобщил му, че срещу златните накити иска да получи сумата от 200 лв.
Около 12:30 ч. Макавеев успял да се свържи със свой познат, таксиметров шофоьор, за когото предполагал, че ще прояви интерес към накитите. На срещата им последният се съгласил да ги закупи, като заплатил на Макавеев исканата от него сума – 250 лв.
Веднага след това Макавеев се отправил към игрална зала, находяща се на ул. „Раковски”, която често посещавал. Там за напитки и закуски похарчил сумата от 15 лв., а за залагания на автоматите – още 65 лв. Около 14:00 ч. в залата влязъл негов познат – 16-годишният Цветелин Кабакчиев, който помолил Макавеев да му услужи със сумата от 100 лв. Последният се съгласил и след като му дал назаем исканата сума, в него останала сумата от 70 лв.
Около 15:30 ч. по мобилния телефон на Макавеев позвънил Балабанов, който се поинтересувал дали приятелят му е успял да продаде златните накити и да получи исканата от него сума. Макавеев отвърнал уклончиво с думите, че „може нещо да се уреди”. При това Балабанов съобщил на Макавеев, че сам е намерил купувач за бижутата, който е готов да заплати за тях сумата от 300 лв., и го помолил да му ги върне в най-скоро време. Макавеев обаче му отвърнал, че вече е късно да си ги иска обратно, но обещал да се погрижи в следващите няколко дни да му даде парите. На свой ред Балабанов отвърнал, че парите му трябват спешно и попитал приятеля си какво е направил със златото. При думите му Макавеев прекъснал разговора и не отговорил на последващите позвънявания от страна на приятеля си.
Няколко минути по-късно Балабанов напуснал дома си и тръгнал да търси Макавеев на местата, за които знаел, че обича да посещава. Около 16:30 ч. влясъл в игралната зала, където се намирал и Макавеев.
Виждайки го последният побягнал към изхода на заведението и когато Балабанов понечил да застане на пътя му, Макавеев силно го блъснал с длани, при което Балабанов залитнал и паднал назад. При падането си счупил с тежестта на тялото си една от витрините на заведението, за която по-късно било установено, че е на стойност 82,16 лв. Освен това от удара на Балабанов бил избит преден горен зъб.
Напускайки заведението, Макавеев започнал да хвърля снежни топки и дребни камъчета по витрините на заведението, като крещял обидни думи и изрази по адрес на Балабанов и преминаващите наблизо граждани. Няколко минути по-късно бил задържан от дежурния автопатрул към І РПУ-СДВР.
ВЪПРОСИ


1. Квалифицирайте извършените от дееца престъпления!
2. Има ли множество престъпления? Какъв вид?
3. Каква е формата на вината на всяко едно от престъпленията?
4. Кой е компетентният орган да образува досъдебно производство за извършитея на престъпленията?
5. Може ли пострадалият да предяви граждански иск и кога?
6. Приложима ли е разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на непълнолетен подсъдим като се има предвид, че наказанието се редуцира по чл. 63 НК?
7. Допустим ли е граждански иск в производството по чл. 78а НК?
8. Ако обвиняемият, който е непълнолетен е бил без защитник при предявяване на разследването, прокурорът може ли да върне делото за допълнително разследване поради наличие на съществено процесуално нарушение или не? Какво трябва да направи?

[funcards]

Наказателноправен казус-изпит за правоспособност:

След като употребили голямо количество алкохол пълнолетният Стоян Стоянов и непълнолетният Георги Петров се качили на автобус № 305 от автобусна спирка "Лъвов мост" - гр. София и започнали да крещят, да псуват и да се блъскат в пътниците.
Контрольорката Димитрова помолила Стоянов и Петров да си перфорират билети или да слязат от автобуса. В отговор Петров й нанесъл силен удар в лицето като й избил два предни зъби. Пострадалата била закарана веднага в болница, където я прегледал лекар и установил, че тя е с комоцио.
След намесата на служителите на МВР Стоянов и Петров били заведени в Четвърто РПУ, където в съответствие с чл.63 и чл.64 от ЗМВР били задържани за 24 часа.
На следващия ден дознателят Методиев започнал дознание срещу Стоянов и Петров, подлагайки ги на разпит.
След като разпитал Димитрова и други свидетели, разследващият орган уведомил Районният прокурор и повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 от НК срещу двамата и насрочил предявяването му. На него и двамата обвиняеми се явили без защитници с мотива, че нямат средства.
Като взел предвид, че Петров е непълнолетен, а Стоянов изявил желание да има защитник, дознателят отложил предявяването за след 3 дни. На новоопределената дата и двамата оббвиняеми се явили отново без защитници. При това положение дознателят назначил защитник на Петров и оставил искането на Стоянов без уважение и така предявил обвинението и на двамата, след като ги поканил да дадат обяснения. И двамата обаче отказали. Тогава той изготвил постановление за съдене, което заедно с делото изпратил на Районния прокурор. Той, от своя страна, изготвил обвинителен акт, с който повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 пред Софийски районен съд.
Съдията докладчик предал двамата обвиняеми на съд като насрочил делото в съдебно заседание на първоинстанционния съд.
По време на подготвителната част на заседанието адв. Николов представил пълномощно, подписано от обвиняемия Стоянов, с което го упълномощава да го защитава. Съдът го конституирал като защитник.
Адв.Миланов представил пълномощно, подписано от пострадалата Димитрова, с което го упълномощава да я представлява и защитава нейните права и законни интереси и след приемането му от съда направил устните искания пострадалата Димитрова да бъде конституирана по делото като частен обвинител и като граждански ищец, които били уважени от съда.
Преди започването на съдебното следствие адв. Николов, направил искане да бъде прекратено съдебното производство поради допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, с което е нарушено правото на защита на подзащитния му и делото да бъде върнато на Районния прокурор.
Съдът не уважил искането и заседанието продължило.

Въпроси:

1. Правилно ли е квалифицирано деянието на Стоянов и Петров?
2. Разследващият орган и Прокурора допуснали ли са съществени нарушения на процесуални правила?
3.Законосъобразно ли е решението на съдията- докладчик за предаване на обвиняемият на съд и насрочване на съдебното заседание?
4. В какво качество адв. Миланов ще защитава правата и законните интересеи на пострадалата и законосъобразни ли са исканията му в устна форма за конституирането на Димитрова като частен обвинител и граждански ищец?
5. Като какво следва да се определи искането на адв. Николов и има ли възможност да продължи да го поддържа?

[funcards]

КАЗУС ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ НА ВСУ „Черноризец Храбър” гр. Варна


Ангелов подозирал приятелката си Борисова, че му изневерява с Генов и решил да ги убие. Той предизвикал скарване в ресторанта и с джобно ножче нанесъл удар в сърдечната област на Генов, а на приятелката си разрязал вената на дясната ръка.
Живота на двамата бил спасен, защото своевременно им била оказана медицинска помощ.
Прокурорът внесъл в съда обвинителен акт против Ангелов за опит за убийство - предумишлено и по хулигански подбуди.
Съдът осъдил Ангелов за умишлено причинена средна телесна повреда на двамата, като го оправдал за първоначалното обвинение.
Прокурорът подал протест пред въззивната инстанция, в който посочил че съдът не е взел предвид събраните на предварителното следствие доказателства относно самопризнанията на обвиняемия и осъществените от него преди посегателства върху живота и здравето на други граждани, както и заключението на медицинската експертиза за годността на джобното ножче да предизвика смърт.

Въпроси:

1.Да се квалифицира деянието на Ангелов, като се изяснят признаците на осъществените престъпления.
2.Да се разграничи опитът за убийство от умишлената телесна повреда.
3.Какви процесуални нарушения са допуснати?
4.Какво решение следва да постанови въззивната инстанция?
5.Ако въззивната инстанция потвърди присъдата, на какво основание може да се обжалва пред ВКС и как следва той да постъпи?

[funcards]

Казус по НПН от Държавен изпит проведен на 15.11.2006 г. във Великотърновския университет


На 07.07.2006 година около 23.30 часа Веселин Тихомиров и Станислав Пеев се намирали в гр. София, жк „Дружба” в близост до бл. 301, когато Тихомиров забелязал, че прозорецът на партерният апартамент във вх. „Д” е оставен отворен, а вътрешността на жилището не е осветена. Решил да се прехвърли през прозореца, за да изнесе някои по-ценни вещи от жилището. Помолил Пеев да остане да пази под прозореца и в случай, че някой приближи, да го уведоми. Пеев се съгласил.
След като проникнал във вътрешността на жилището, обитавано от семейство Виолета и Сотир Димитрови, Тихомиров разгледал първо кухненското помещение, а след това преминал в антрето. Там намерил портфейл на стойност 15, 00 лв., в който били оставени три банкноти с номинал 50, 00 лв., които Тихомиров решил да вземе. Движението му из апартамента било възприето от Виолета и Сотир Димитрови, които заварили Тихомиров в антрето и предприели действия по задържането му. Опитвайки се да избяга, Тихомиров нанесъл удар с крак в областта на десния долен крайник на Димитрова, в резултат на което й причинил изпукване на голямопищялната кост, довело до затруднение в движението на крайника около 45 дни. Димитров успял да задържи Тихомиров и го предал на органите на реда. Междувременно, чувайки шум от вътрешността на апартамента Пеев побягнал, но на следващия ден бил заържан от органите на реда по описанието, дадено от Тихомиров.

Въпроси:

1. Квалифицирайте деянията, осъществени от Тихомиров и Пеев. Налице ли е някое от обстоятелствата, изключващи наказуемостта на Тихомиров и Пеев.
2. Обществено опасно ли е деянието, осъществено от Виолета и Сотир Димитрови.
3. По какъв ред следва да бъде реализирана наказателната отговорност на Тихомиров? А на Пеев?
4. Възможно ли е срещу Пеев да бъде постановена осъдителна присъда, в случай, че доказателствените средства срещу него са събрани единствено от неговите самопризнания.
5. В кое от познатите ви процесуални качества Димитрови могат да вземат участие в наказателното производство.

[funcards]

Казус от държавния изпит по Наказателноправни науки в СУ от 26.11.2006 г.


Абаджиев, Борисов и Василев се сговорили да извършат кражба на платове от склада на търговско дружество. Една вечер тримата отишли на мястото с леката кола на Борисов. Василев останал да наблюдава за евентуална опасност, а Абаджиев отворил вратата на склада с предварително подготвен подправен ключ, проникнал в помещението, напълнил един чувал с платове и го подал през прозореца на Борисов. В този момент те забелязали, че се приближава непознато лице, поради което Борисов хвърлил чувала и тримата побягнали. Непознатият гражданин (Димитров) се опитал да задържи Василев, но той го повалил със силен удар в лицето, след което избягал. Димитров бил намерен от минаваща патрулна полицейска кола, с която бил откаран в най-близката болница. Наложило се да се предприема хирургическа интервенция на дясното око, след която той виждал с него, но само от най-близко разстояние.
Деянието на Василев по отношение на Димитров било установено едва по време на съдебното следствие, както и това, че той е осъждан за кражба на лишаване от свобода за срок от десет месеца, което наказание е изтърпял три месеца преди описаните по-горе деяния. Прокурорът повдигнал обвинение и за това деяние на Василев, а съдът постановил осъдителна присъда.
Борисов подал жалба срещу присъдата, която мотивирал с нарушаване на правото му на ефективна защита, тъй като в досъдебната фаза на процеса, с Абаджиев били защитавани от един и същ защитник, въпреки противоречивите им интереси, а обвинителният акт бил внесен в първоинстанционния съд за разглеждане три месеца след изтичането на срока по чл. 242, ал. 3 НПК.

ВЪПРОСИ:

1. Квалифицирайте деянията на Абаджиев, Борисов и Василев.
2. Налице ли е усложнена престъпна дейност в поведението на някого от тримата?
3. Какъв вид множество престъпления е осъществил Василев?
4. Законосъобразно ли е образувано първоинстанционното производство?
5. Допуснати ли са съществени процесуални нарушения в производството пред първа инстанция?
6. Как следва да се произнесе второинстанционният съд?

[funcards]

НАКАЗАТЕЛНОПРАВЕН КАЗУС
Дафина Захариева поддържала интимна връзка със свой колега. Не искала да
се разведе, защото съпругът и бил заможен – през последните години бил получил в наследство няколко имота. Решила да го убие, за да го наследи, и да се омъжи за интимния си приятел.
Дафина Захариева споделила намеренията си с две свои приятелки – Наталия
Гроздева и Венета Стоянова. Те започнали да я убеждават, че ако извърши
убийство, ще съсипе живота си, и тя се видяла принудена да им обещае, че няма
да стори нищо незаконно.
Всъщност обаче Дафина Захариева не променила плановете си. Двукратно –
на 2.03.2004 г. и на 4.04.2004 г., преди да замине в командировка, тя слагала в
храната на съпруга си по малко отрова, но количеството не било достатъчно, за
да го умъртви – той само получавал тежки кризи.
Дафина Захариева решила, че убийството трябва да се организира по-добре
и по-сигурно. Тя се свързала със Стефан Стефанов, който току-що бил излязъл
от затвора, където изтърпял наказание четири години лишаване от свобода за
грабеж. Предложила му да убие съпруга и срещу заплащане.
Стефан Стефанов нямал намерение да извършва убийство, но решил да се
облагодетелства от ситуацията, като вземе пари от Дафина Захариева.
Излъгал я, че е съгласен да извърши убийството срещу 12 000 лева. Уговорили се
той да получи сумата на два пъти – 6000 лева като аванс и 6000 лева след
извършване на убийството. На 6.05.2004 г. Стефан Стефанов получил аванса от
6000 лева, напуснал града и спрял да отговаря на телефонните обаждания на
Дафина Захариева.
Междувременно престъпната дейност на двамата била разкрита. Дафина
Захариева и Стефан Стефанов били привлечени като обвиняеми.
Тогава Дафина Захариева се сетила, че е споделила с двете си приятелки за
намерението си да убие своя съпруг. Помолила ги в качеството им на свидетели
да затаят този разговор. Наталия Гроздева се съгласила и заявила пред
следователя, че нищо не знае за намеренията на Дафина Захариева да извърши
убийство. Венета Стоянова обаче, предупредена за наказателната
отговорност, решила да каже истината и съобщила на следователя за
проведения разговор.
ВЪПРОСИ:
1. Как следва да се квалифицират извършените от различните лица
престъпни деяния?
2. Допустимо ли е в наказателния процес Дафина Захариева и Стефан
Стефанов да бъдат защитавани от един и същи адвокат?
3. Допустимо ли е в същия наказателен процес Дафина Захариева да
предяви граждански иск срещу Стефан Стефанов за сумата от 6000 лева?

[zara81]

Може ли и някой казус по гражданско-правни!

[funcards]

ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ - НОЕМВРИ 2006

Гражданскоправен казус:

Съпрузите Стефан и Мария закупили апартамент през 1999г. в гр. Пловдив. По-късно им възстановили собствеността и върху земеделски земи. Стефан има син от предходен брак - Иван, а Мария -само сестра Дарина.
Мария прави саморъчно завещание в полза на съпруга си Стефан за нейната част от апартамента и движимостите в него.
След смъртта на Мария, Стефан по съответния официален ред прави отказ от наследство.
Три години след това и Стефан умира.
Неговият син Иван завежда отрицателен установителен иск срещу Дарина, тъй като възниква спор между тях върху собствеността на апартамента и движимостите в него. По делото със свидетелски показания било установено, че всъщност Стефан е направил отказ от наследство по завещание, но не и отказ от наследство по завещание.

Въпроси:

1. Възможно ли е да се направи завещателно разпореждане в полза на съпруг?
2. Ако нямаше завещание, кой щеше да наследи апартамента и движимостите в него и при какви квоти?
3. Отказът от наследство обхваща ли и наследството по закон?
4.Ако нямаше отказ от наследство, какво е действието на завещанието?
5. Възможен ли е отрицателният установителен иск, заведен от Иван? Има ли друг начин за защита на неговите права, с който да се постигне същия резултат?

[funcards]

ТПК Х превозва със собствен транспорт стока, която сама е произвела. Автомобил на АД У поради несъобразената скорост на водача В.причинява ПТП и причинява щети на ТПК Х. Последното предявява иск
Какво е правното основание на предявения иск?
Каква е отговорността на водача В.- виновна или обективна?
Как следва да реализира отговорността си АД У?
Откога започва да тече погасителната давност и колко е тя?

Стоян Кушев и Петър Петров сключили писмен договор за покупко-продажба на дворно място в село Крушево за цена от 5000 лв. Владението на мястото било предадено от продавача Петров на Кушев при подписване на договора. Година след сключването му Петров починал. Скоро след това съпругата и синът на Петров поискали от Крушев да им предаде владението на имота, тъй като сключеният договор за продажба според тях бил нищожен. Кушев потърсил съвет от адвокат. Последният му казал, че сключеният договор има сила на предварителен и го посъветвал да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен.
Кушев послушал съвета на адвоката и го упълномощил да предяви иск срещу съпругата и сина на починалия Петров. От своя страна те предявили срещу Кушев иск по чл. 108 от ЗС.
Преди подаване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен се установило, че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка. Затова Кушев в исковата си молба искал съда да обяви договора за окончателен по отношение на една втора идеална част от имота. Ответниците по това дело направили възражение, че дори съглашението между техния наследодател и Кушев да е предварителен договор, той се е прекратил със смъртта на Петров. Освен това, тъй като Иван, братът на Петров, желаел да купи техните идеални части, а не били изпълнени условията на ЗС при продажба на дял от съсобствен недвижим имот /чл. 33, ал. 1/, искът на Кушев следвало да се отхвърли. На трето място, ответниците възразявали, че т. нар. предварителен договор се отнасял за собствеността та целия имот и не можел да се обяви за окончателен само по отношение на идеалните части.
В делото по чл. 108 ЗС Кушев поискал отхвърляне на иска, тъй като ищците не били единствени собственици и поради това не можело да водят самостоятелен иск за собственост. Ако все пак съдът сметнел, че искът им е основателен, Кушев искал да му се признае право да задържи имота до заплащане на подобренията, които бил направил, тъй като е добросъвестен владелец.
Междувременно съпругата и синът на Петров решили да продадат на Иван Петров наследения дял от собствеността върху дворното място. Между тях обаче възникнал спор за размера на участието им в собствеността. Според вдовицата на Петров, частта от имота придобита от съпруга й била СИО. Поради това нейният дял в съсобствения имот бил по-голям от този на сина й. Синът на Петров оспорвал този извод.

1. Квалифицирайте съглашението между Кушев и Петров. Анализирайте становището на адвоката, че то има действие на предварителен договор.
2. Характеризирайте исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Каква е родовата и местната подсъдност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? А на иска по чл. 108 ЗС? Могат ли двата иска да бъдат съединени за общо разглеждане?
3. Какво следва да е решението в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Анализирайте възраженията на ответниците.
4. Какво следва да е решението по делото по чл. 108 ЗС. Анализирайте възраженията на ответника. Основателно ли е възражението за право на задържане? Какъв е характерът на това възражение?
5. Вписват ли се исковите молби и съдебните решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС? Ако да – какво е действието на вписването.
6. Идеалната част от имота, придобита от Петър Петров по силата на договор за гледане и издръжка, била ли е СИО? Аргументирайте отговора си. Разрешете спора между сина и съпругата на Петров.

[funcards]

Гражданскоправни науки-Великотърновски университет


Поради предстоящо заминаване на задгранична работа,Никола Христов, който бил разведен, предложил на своята съседка Пенка Тотева да му стане съпруга и да отиде да живее с него в чужбина. Тотева първоначално отказала, защото не харесвала Христов, но впоследствие размислила и се съгласила да се омъжи фиктивно за него, ако той й заплати за услугата 5000 евро. Предбачната уговорка да не живеят заедно включили в договор помежду си, където уговорили и заплащането на сумата от 5000 евро.
След брачната церемония, доволен, че нещата с предстоящата му работа в чужбина се уреждат, Христов подарил на новата си съпруга стара семейна огърлица от масивно злато, която била спомен от покойната му баба. Пенка Тотева - Христова на свой ред му подарила маркова чанта с пожелание да я върне от чужбина пълна с пари.
Предбрачната уговорка да не живеят заедно Христов изпълнил като останал да живее в наследения от родителите си апартамент, а в наследствената от родителите му вила отишла да живее новата му съпруга - Пенка Тотева - Христова.
Скоро след това Христов заминал на работа в чужбина, а сърпугата му Пенка Тотева - Христова пуснала в апартамента наематели, за да може да се издържа, защото не работела и останала без средства.
Съпрузите се чували по телефона и при един от разговорите няколко години след брака Христов казал на съпругата си, че й превежда голяма сума пари, за да закупи нова лека кола и изгради гараж върху дворното място на вилата. Докато строяла гаража обаче, Пенка Тотева - Христова установила извънбрачна връзка с един от майсторите - строители и след известно време забременяла и родила дете от него.
Христов бил много разгневен от новината за изневярата на съпругата си. Върнал се в страната, изгонил Пенка Христова от вилата и предявила иск за развод.
Пенка Христова на свой ред предявила иск по чл. 76 ЗС да отнето чрез насилие владение, като по делото представила доказателства, че е живяла и владяла вилата повече от пет години. Посъветвана от адвоката си Симеонов, тя предявила иск за собственост по чл.108 ЗС срещу бившия си съпруг за вилата и гаража, защото като добросъвестен владелец тя била придобила вилата по давност, а построеният гараж - по приращение. Предявила иск за реално изпълнение и на договора за услуга, защото Христов не й бил изплатил поетата по договора,сключен между тях 5000 евро.
Объркан от многобройните си юридически проблеми, Христов се обърнал за помощ към сина си от първея брак, който току що бил положил с отличен държавния си изпит по гражданскоправни науки, със следните въпроси:
1. Действителен ли е сключеният между него и Пенка Тотева граждански брак?
2. Следва ли да бъде уважена претенцията на Пенка Христова за изпълнение на сключения между нея и Христов договор за услуга и заплащане на сумата от 5000 евро?
3. Какво значение има обстоятелството, че Тотева и Христов са уговорили, че бракът е фиктивен и че съгласието на Пенка Тотева за сключването му е било мотивирано с обещание за заплащане на сумата от 5000 евро?
4. кой е бащата на роденото от Пенка Христова дете?
5. Кои от посочените в казуса вещи са съпруженска имуществена общност на съпрузите Христови? Ако съдът с бракоразводното решение предостави на Пенка Христова роденото от брака дете за отглеждане и възпитание, може ли Пенка Христова да търси по-голям дял от общото имущество на съпрузите?
6. След прекратяване на брака по вина на Пенка Христова дължи ли Христов издръжка на своята бивша съпруга?
7. Владелец ли е и ако какъв Пенка Христова?
8. Следва ли да бъде уважен искът й срещу Христов по чл. 76 ЗС и искът й за собстветност на вилата, която тя твърди, че е придобила по давност? Придобила ли е Пенка Христова по приращение построения то нея гараж?
9. Каква е след развода съдбата на разменените между съпрузите дарове по случай сключването на брака?
10. Какви са по характер предявените искове за развод, за защита на отнетото чрез насилие владение по чл. 76 ЗС и искът за собственост по чл. 108 ЗС?
11. На кой съд са подсъдни искът за развод и исковете за защита на владението и искът за собственост?
12. Ако Христов реши да оспори, че е баща на роденото от Пенка Христова дете, в какъв срок може да направи това?

[zara81]

Много благодаря колега!

[funcards]

Гражданскоправни науки-Софийски университет


На 12.02.2004 г. Иванов,който от 3 г. бил съпруг на Иванова и осиновител на детето и,Мария,но от няколко месеца живеел отделно от семейството си,сключил със "Строител " АД договор,по силата на който АД му продало апартамент,строящ се в сграда в София,за който продавачът имал учредено право на строеж срещу сумата от 80 хил. лв.,която следвало да бъде платена както следва: 20 хил, при сключване на договора.,40 хил при завършване на грубия строеж и 20 хил. при предаване на владението. За "Строител " АД договорът бил подписан от изпълнителния директор Петров.
На 18. 06 2004 г "Строител " АД, чрез прокуриста си Стоянов сключило предварителен договор с Маринов за продажба на същия имот за 100 хил. лв., платими както следва: 60 хил. при сключване на договора, и 40 хил. при изповядване на прехвърлянето пред нотариус. Четири месеца по-късно нотариалният акт бил изповядан и вписан при същото представителство. Маринов влязъл във владение на апартамента. През август бил завършен грубият строеж на сградата и Иванов предложил на "Строител " АД да плати съответната вноска от цената ,съгласно договора им. От "Строител " АД му отговорили писмено,че са сменили банковите си сметки,но без да посочват нови. Заявили устно,че засега не е удачно да се плаща,защото очаквали запор на сметките си.
Иванов отишъл при адвокат,който го посъветвал да подаде иск срещу "Строител " АД. Иванов послушал съвета. На 1-вото заседание по делото на 22.10 2004 г, представител на ответника предявил следните възражения:
1. Искът е недопустим,защото при скл. на договора Иванов е бил в брак с Иванова и следователно апартамента е СИО,поради което искът може да се предяви само от 2-мата съпрузи.
2. Договорът не обвързва "Строител " АД ,защото според устава на дружеството за разпореждане с недв. имоти е необходимо единодушно решение на Съвета на Директорите,каквото не е взето.
3 Иванов не е изпълнил задължението си за плащане на втората вноска.
4. "Строител " АД е продало имота на Маринов

Иванов ,от своя страна възразил,че продажбата на апартамента на Маринов е недействителна,защото сделката е сключена от прокуристът Стоянов,а той не можел да се разпорежда с недвижими имоти. Поискал отлагане на делото за да представи необходимите за това доказателства. Съдът насрочил ново заседание за 26.11.2004 г. На 18 .11. 2004 Иванов починал при пътна злополука. На заседанието от 26-ти той не се явил,не се явили и наследниците му. Съдът отложил решението за 29-ти 11.2004 и на тази дата отхвърлил иска.

1 Какъв вид договор е сключен между Иванов и АД?
2. Какви видове искове могат да бъдат предявени от Иванов?
3. С какъв иск Иванов може да търси получаване на апартамента?
4. На кой съд е подсъден иска?
5. Съществуват ли особени изисквания за даване ход на делото по такива искове?
6. Какво материалноправно значение има спазването на тези изисквания?
7. Основателно ли е първото възражение на ответника "Строител " АД и какъв е неговият характер? Процесуален или по същество?
8. Основателно ли е второто възражение на "Строител " АД?
9. Нужно ли е "Строител " АД да предяви насрещен иск за цената?
10. Какви са условията за предявяване на насрещен сик?
11. Основателно ли е третото възражение на ответника?
12. Основателно ли е четвъртото възражение на ответника?
13. Необходимо ли е Иванов да предприеме изменение на иска?
14. Основателно ли е възражението на Иванов и има ли той право да иска отлагане на делото с този аргумент?
15. Какви процесуални действия следва да бъдат предприети след смъртта на Иванов и от кого?
16. Кои са наследниците на Иванов и при какви части?
17. Необходимо ли е наследниците да искат изменение на иска и какво?
18. До кой момент може да се иска изменение чрез промяна на страната?
19. Правилно ли е решението на 1-вата инстанция?
20. Кой има право да обжалва решението? По какъв ред и пред кой съд?
21. Какви са наследствените дялове на съпругата и сина?
22. По какъв ред могат да се защитят интересите си наспедниците ако за тях е останала неизвестна смъртта му и до тях не са изпратени призовки и съобщения.
23. ................................................

[vrais]

КАЗУС
Христо Петров, на 17 години, работел като оркестрант в германски младежки симфоничен оркестър и от трудово възнаграждение спестил значителна сума мари.
Посъветван от родителите си да ги вложи в покупка на недвижими имоти, той сключил с Иван Тодоров предварителен договор за покупко-продажба на двуетажна къща, с дворно място в гр. Банкя и предплатил половината от нейната цена. Уговорили, че ще извършат продажбата в окончателна форма, когато Петров навърши пълнолетие и изплати останалата част от цената на имота.
Петров навършил пълнолетие, а наскоро след това сключил граждански брак и поискал от продавача Тодоров да му предаде владението върху имота, за да се настани да живее в него със съпругата си и изразил готовност да заплати остатъка от цената, уговорена в предварителния договор.
Тодоров отказал да предаде владението на имота, като заявил на Петров, че разваля предварителния договор, защото поради бързо нарасналия интерес към имоти като неговия, цената която са уговорили в предварителния договор, вече не го удовлетворява. Освен това, той бил прехвърлил вече имота с нотариален акт на своята дъщеря.
Възмутен от поведението на своя контрахент, Петров ангажирал адвокат Георги Николов, който от името на своя доверител предявил два иска за общо разглеждане - иск по чл. 19, ал. З ЗЗД, за сключване на окончателен договор и иск по чл. 135 ЗЗД, за обявяване на договора между Тодоров и дъщеря му за недействителен.
В съдебно заседание ответникът Тодоров оспорил предявените искове и поискал от съда да прогласи за нищожен предварителния договор, защото по време на сключването му ищецът Петров не е бил дееспособен.
Поискала да встъпи в процеса и съпругата на Петров, която смятала имота за съпружеска имуществена общност.
След заседанието по делото Петров помолил адвокат Николов да му отговори на следните въпроси:
1. Като непълнолетен могъл ли е да се разпореди със спечелените от
него пари от работата му като оркестрант?
2. Действителен ли е сключеният от него с продавача Тодоров
предварителен договор?
3. Има ли право на иск по чл, 135 ЗЗД и дали този иск би могъл да
бъде уважен?
4. Как може да бъде развален предварителния договор между Петров
и Тодоров?


5. Налице ли е съпружеска имуществена общност върху недвижимия
имот в гр. Банкя?
6. Може ли да встъпи в процеса съпругата на Петров и ако може като
каква?
7. Какъв вид обективно съединяване на искове е налице?