forum.lex.bg

Съпругата на Петко умира. Той има двама сина. Единият от тях се отказва от наследство. Петко решава да продаде апартамента, който е бил СИО. Той е притежавал една втора от него преди смъртта на жена си, а след нейната смърт, получава още една шеста. Иван , който е синът който се отказва от наследство уголемява дела на брат си Стефан на две щести, т.е. на една трета. Само че Стефан си е мислел, че когато брат му Иван се е отказал от наследство ще уголеми не само неговия дял, но и този на баща му така че делът на баща му да стане три четвърти, а неговият една четвърт. По тази причина прехвърля своята една четвърт на баща си, за да може Петко да стане собственик на целия апартамент. Петко декларира апартамента в МДТ и дълги години плаща данък сам, въпреки че синът му Стефан има 1/12 от апартамента, тъй като от едната трета апартамент му е прехвърлил една четвърт само, а не целия си дял.След много години Петко решава да продаде апартамента мислейки, че е едноличен собственик. Вади си данъчна оценка от общината и кадастрална скица и намира купувач, който с ипотека купува апартамента. Стефан не участва в сделката мислейки, че не е собственик.

Законна ли е продажбата на апартамента? Ще бъдат ли санкционирани Петко и Стефан, че не е деклариран както трябва апартамента в МДТ?

ilian_todorov написа:Иван , който е синът който се отказва от наследство уголемява дела на брат си Стефан на две щести, т.е. на една трета. Само че Стефан си е мислел, че когато брат му Иван се е отказал от наследство ще уголеми не само неговия дял, но и този на баща му така че делът на баща му да стане три четвърти, а неговият една четвърт. По тази причина прехвърля своята една четвърт на баща си, за да може Петко да стане собственик на целия апартамент. Петко декларира апартамента в МДТ и дълги години плаща данък сам, въпреки че синът му Стефан има 1/12 от апартамента, тъй като от едната трета апартамент му е прехвърлил една четвърт само, а не целия си дял.След много години Петко решава да продаде апартамента мислейки, че е едноличен собственик. Вади си данъчна оценка от общината и кадастрална скица и намира купувач, който с ипотека купува апартамента. Стефан не участва в сделката мислейки, че не е собственик.

Законна ли е продажбата на апартамента? Ще бъдат ли санкционирани Петко и Стефан, че не е деклариран както трябва апартамента в МДТ?

Големи глупости!!!
За да може един човек, да се разпорежда със своя собственост - първо трябва да знае, какво притежава!

Как този син е прехвърлил 1/4 на баща си? Не зне ли - какво притежава?

Колкото до декларирането в ДМДТ - там не разчитат само на добра воля. Имат си други канали

Здравейте,

според мен тук има два момента:
1. Чл. 33 ЗС по отношение на продажбата на 11/12 идеални части.
2. Продажбата на чуждата 1/12 идеална част.

По принцип, продажбата на 1/12 идеална част не е нищожна. Договорът в тази част няма да има вещно-прехвърлителен ефект. Приобретателите ще подлежат на евикция.
Доколкото според написаното от Вас Стефан няма намерение да предприема действия спрямо новите собственици или спрямо баща си, не мисля, че има някаква опасност в случая.
Новите собственици да изчакат пет години и да си извадят констативен нотариален акт.
Ако се представят дати, може да се направят и малко по-точни разсъждения.

Доколкото местната администрация си получава парите, не мисля, че някой ще прави проблеми.

errant_lawyer написа:Доколкото местната администрация си получава парите, не мисля, че някой ще прави проблеми.

Точно тези пари - няма да дойдат!

ilian_todorov написа:След много години Петко решава да продаде апартамента мислейки, че е едноличен собственик. Вади си данъчна оценка от общината и кадастрална скица и намира купувач, който с ипотека купува апартамента. Стефан не участва в сделката мислейки, че не е собственик.

Стефан ... няма да плати нищо, „мислейки, че не е собственик“!

errant_lawyer написа:Здравейте,

според мен тук има два момента:
1. Чл. 33 ЗС по отношение на продажбата на 11/12 идеални части.
2. Продажбата на чуждата 1/12 идеална част.

По принцип, продажбата на 1/12 идеална част не е нищожна. Договорът в тази част няма да има вещно-прехвърлителен ефект. Приобретателите ще подлежат на евикция.
Доколкото според написаното от Вас Стефан няма намерение да предприема действия спрямо новите собственици или спрямо баща си, не мисля, че има някаква опасност в случая.
Новите собственици да изчакат пет години и да си извадят констативен нотариален акт.
Ако се представят дати, може да се направят и малко по-точни разсъждения.

Доколкото местната администрация си получава парите, не мисля, че някой ще прави проблеми.

Говорих с нотариус и според него Петко в момента на сделката е бил едноличен собственик, тъй като само единият син се е отказал от наследство. В този случай се облагодетелстват и бащата и брата на отказалия се, а не само брата. Демек всичко е точно.

Точно и аз така смятам. Отказът от наследство е равнозначен на "нераждане". Сиреч, при изчисляване на квотите отказалият се от наследство следва да се счита, че все едно не се е родил - НО НЕ и при заместване.

Важно е да отбележа, че отказът от наследство представлява "упражняване на право на отказ от наследство", а не "упражняване на право на отказ от право на заместване".

Сиреч, ако едно лице се откаже от наследството от баща си, като след отказа и дядото почине, отказалото се лице ще наследи дядо си по право на заместване, въпреки че се е отказало от наследството на баща си.

Наследствена трансмисия/наследствена субституция.

Здравейте,

за съжаление Върховният съд е на друго мнение. Съгласно Постановление № 4 от 30.X.1964 г. на Пленума на ВС, т. 14 "[С] отказа от наследство, направен от наследника, се увеличава делът на наследниците само от неговото коляно".

Коляно се нарича един човек и неговите низходящи, такава "клонка" от родословното дърво е коляно. Ако имам три деца, Стоянчо, Митко и Марийка, внуците, които са деца на Стоянчо, са от коляното на Стоянчо, тези на Марийка са ми внуци от коляното на Марийка и т.н. В тоя смисъл се говори за колена, и според мен ВС е имал предвид, че отказалият се от наследството на дядо си внук увеличава дела само на братята или сестрите си, ако има такива, не и този на братовчедите си или на чичо си, защото те са от друга "клонка", от друго коляно на низходящите на дядо му; а не че не увеличава дела и на баба си, ако тя е жива и той, внукът, няма братя и сестри. ВС там уточнява как се тълкува чл. 53, за да не си помисли някой, че еднакво всички дялове се уголемяват.
При деца срещу съпруг изобщо за никакви колена не става дума. Не е децата да са едно коляно, а съпругът - друго. Колена са "разклоненията" на низходящите.
Отказът е все едно нераждане, съгласна съм с колегата по-нагоре. Категорично смятам и аз, че синът остава с една четвърт, а Петко - с 3/4.

ilian_todorov написа:Съпругата на Петко умира. Той има двама сина. Единият от тях се отказва от наследство. Петко решава да продаде апартамента, който е бил СИО. Той е притежавал една втора от него преди смъртта на жена си, а след нейната смърт, получава още една шеста. Иван , който е синът който се отказва от наследство уголемява дела на брат си Стефан на две щести, т.е. на една трета.

Още с началната постановка - обърквате насоката на разсъждения!

В началния момент, когато Петко и съпругата му са живи - и двамата притежаватпо 1/2 от имота.
Съпругата почива, единия наследник се отказва и ... нейната 1/2 се дели между другите двама.

Иван се е отказал от наследството на майка си. Когато бащата почине - този Иван (или неговите деца) ще имат право да наследят (или не) Петко.

Сетих се за още един реален казус отпреди много години за отказите и уголемяването. Умира мъж с живи майка, баба, брат и съпруга. Деца няма, баща му и другите баби и дядовци са починали. Не помня дали имаха десет години брак, но не е от значение за същината на казуса. Наследяват майката и съпругата. Майката се отказва от наследство, уж с идеята съпругата да получи всичко, което всичко беше основно семейният апартамент на съпрузите. Тогава помня, че казах на роднините на съпругата, че така всъщност се постига намаляване на нейния дял, защото се призовават към наследяване брат и баба и отиваме в хипотезата "наследява заедно с възходящи И с братя и сестри", вместо "или" - а, не, казали им, че отказът на майката увеличава дела на другия сънаследник, демек съпругата, съобразно чл. 53. После не знам какво стана, уредили са си някак отношенията, но ето още един пример на нееднакво разбиране на ЗН.

Затова тези имотните въпроси - не се решават при наследяването - с отказ, а с дарение след това.
Както в случая Стефан е надарил баща си.

Здравейте, portokal r и hristev,

проучих допълнително въпроса и виждам смисъла в аргументите Ви.