forum.lex.bg

Здравейте,

Убеден съм че въпроса ми е задаван много пъти но е трудно да се ориентирам, и ме засяга лично - преди дни 80-годишната ми вуйна бе принудена да напусне апаратамента в който е живяла почти 50 години заради искове от деца след смъртта на съпруга й, и да излезе сама на квартира, изоставена, с унищожени отношения с децата си. Не бих искал никой да повтори съдбата й. Намирам закона за "запазени части" за несправдлив и генериращ омраза между родители и деца но нямам власт да го променя. Поне живея в страна където такива Слава Богу няма (САЩ).

Та въпроса ми е - има ли легален начин съпрузите (без други имоти и спестявания) да уредят собствеността върху семейното си жилище така че при смъртта на единия от тях другият да остане едноличен собственик: било със замени, дарения, договри етц етц. Аз бих искал на първия ден след своето песниониране, ако имота ми е изплатен, да отида при нотариус и да съм сигурен че след смъртта ми (или нейната смърт) аз или съпругата ми няма да бъдем тормозени от деца и наследници за пари.

Благодаря.

Най-вероятно - ще е несигурно каквото и да е било, директно да лишиш деца от наследство - едва ли.

По-скоро - някакви дисциплиниращи предварителни мерки, нещо като скрити договорки, едно по едно, което да постави в учудване децата.

Според мен - доста ще е подло да лишиш майка си от къща.

Точно това се случи с вуйна ми - мъжът й почина преди 3г, той имаше деца от предишни бракове, те поискаха дяловете си, тя нямаше как да им ги изплати (и никаква друга собственост), те форсираха делба и продажба. За мен това е неразбираема несправедливост - тези деца (на 50+) които не са полагали никакви грижи за родител цял живот изведнъж се оказват овластени да имат искове към жена с която нямат никаква връзка за имот за който не са допринесли с нищо.

Аз лично не разбирам идеята че децата имат каквито и да е права над имотите на родителите са, но щом в БГ е така няма смисъл да спорим.

Ако мога да перифразирам въпроса тогава - какво може да направи съпруг който няма други средства за да се предпази от горния сценарий: ако неговият супруг/съпруга почине децата да не могат да го прогонят от имота му?

kerr_avon написа:Ако мога да перифразирам въпроса тогава - какво може да направи съпруг който няма други средства за да се предпази от горния сценарий: ако неговият супруг/съпруга почине децата да не могат да го прогонят от имота му?

Ако иска да има дом, необезпокояван, НО иска и да остави наследство на децата си, следва да си учредни вещно пожизнено право за ползване. Това му гарантира, че никога няма да бъде изгонен от имота.

Има и други варианти, за които е най-добре да се консултирате.

Здравейте!
Закона за наследството - текстовете за запазените части - е направен така, че да защити еднакво всички преки наследници. Низходящи, възходящи и преживял съпруг.
Факта, че децата са изгонили майка си, говори лошо и за самите деца, но и за родителите. Лошо са ги възпитали!

Конкретно - ако имуществените отношения са в режим СИО (най-разпространения вариант) - вуйна Ви си е притежавала 1/2 от жилището, а сега е наследила част от другата половина.
Ако пък жилището е било лично имущество на вуйчо Ви - тя наследява част от него, равна на частите на децата ѝ.
Няма начин, да бъде изгонена.

Написано е как са я изгонили....делба , публична продан и е.....на улицата с някакви пари В посочения казус, даже децата не са нейни. Ама важното е да се пише....

Ако иска да има дом, необезпокояван, НО иска и да остави наследство на децата си, следва да си учредни вещно пожизнено право за ползване.

Учредете взаимно право на ползване.

n_ikito написа:Написано е как са я изгонили....делба , публична продан и е.....на улицата с някакви пари В посочения казус, даже децата не са нейни. Ама важното е да се пише....

Ехей ... я по полека!!!
Задали сте въпроса си в 08:23 часа.
Първи отговор получавате от ivan_lawyer в 09:38. По това време пишех моят, но публикуването се получи чак в 11:52.
Междувременно - в 10:20 - давате допълнителна информация, която беше добре да присъства още във въпроса. Тази информация, не е взета предвид, в моя отговор!

kerr_avon написа:Точно това се случи с вуйна ми - мъжът ѝ почина преди 3 г. Той имаше деца от предишни бракове, те поискаха дяловете си, тя нямаше как да им ги изплати (и никаква друга собственост), те форсираха делба и продажба. За мен това е неразбираема несправедливост - тези деца (на 50+) които не са полагали никакви грижи за родител цял живот изведнъж се оказват овластени да имат искове към жена с която нямат никаква връзка за имот за който не са допринесли с нищо.
Аз лично не разбирам идеята че децата имат каквито и да е права над имотите на родителите са, но щом в БГ е така няма смисъл да спорим.

Половината написано е „мелодрама“, другата половина - „свободни съчинения“!
Първо - без значение, дали са нейни деца или не - те са деца (и наследници) на баща си!
Второ - преди делбата е имало съсобственост! После - един (или няколко) съсобственик(ци) предлага на другия (останалите) да му продаде дяла си. Получателя на предложението отказва - „Няма пари!“. Обратната опция също е невъзможна - другата страна също не разполага със средства.
И се стига до „Публична продан на неподеляем недвижим имот“! Нищо особено и нестандартно!
След продажбата - вуйна Ви, освен че е останала „на улицата“ (няма собственост в този имот), е получила и някакви пари! Така, че - „не е КАПО“!

Общо казано - емоциите в правото, само пречат!
Питате:

kerr_avon написа:Ако мога да перифразирам въпроса тогава - какво може да направи съпруг, който няма други средства, за да се предпази от горния сценарий: ако неговият съпруг/съпруга почине децата да не могат да го прогонят от имота му?

Преживелия съпруг няма полезен ход!
Починалия съпруг - приживе, обаче - е можел да прехвърли вещните права с покупко-продажба! Защото тези сделки се развалят най-трудно.
Но ... никой не започва деня/месеца/годината, с мисълта - „Време е да умирам!“

ivanov_p написа:Учредете взаимно право на ползване.

Мно-о-о-о-ого закъснял съвет! Имота вече е продаден на „трето лице“!
Кой, на кого и какво право да учреди?

Починалия съпруг - приживе, обаче - е можел да прехвърли вещните права с покупко-продажба! Защото тези сделки се развалят най-трудно.

Много, много трудно!

Ама че дискусия се е получила ... не съм целял това; надявах се да има сравнително прост начин децата да не могат да търсят дялове докато и двамата родители не починат. Явно не е просто.

Тогава имам леко различна идея - двамата съпрузи прехвърлят собствеността на 3-то лице (може и юридическо) с условие за доживотно ползване. Когато и двамат съпрузи починат 3то лице се разпорежда с имота според сключения договор приживе. Да, това може напълно да лиши децата - но аз поне не виждам нищо незаконно.

Това противоречи ли на някакъв БГ закон, и дали може да мине през съд?

Мерси.

jhoro написа:След продажбата - вуйна Ви, освен че е останала „на улицата“ (няма собственост в този имот), е получила и някакви пари! Така, че - „не е КАПО“!

Да, останала е с някакви 45,000 с които всичко което може да направи е да си наеме квартира да плаща докато стигнат. Изгонена от имот който е изплатила солидарно със съпруга си - трябва да компенсира 50-годишни "деца" които не я познават. Но нали не е капо ...

И честно казано акълът ми не го побира как може да се смята за справедливо по закон да придобиеш имот към който нямаш НИКАКВИ заслуги - нито си плащал ипотека, нито полагал грижи за собственика. Изобщо не ми се говори колко противни отношения може да създаде това между родители и деца, и как подяжда цялото общество със завист и алчност.

Но не плащам данъци в БГ - и нямам право на мнение, и не гласувам.

Явно не е просто.

Съвсем просто е! Отидете при адвокат да ви изготви документите за учредяване пожизнено право на ползване между съпрузите и с нотариалната такса ще ви излезе под 1000 лв.

Разбрах, благодаря ви. Виждам че е имаЛО начин преди смъртта на вуйчо ми това да се случи, и ще знам вече какво трябва да направят съпрузи с поратснали деца в тяхното положение.

Надявам се повече хора да имат полза от този съвет.

Пак ви благодаря.

ivanov_p написа:

kerr_avon написа:Ама че дискусия се е получила ... не съм целял това; надявах се да има сравнително прост начин децата да не могат да търсят дялове докато и двамата родители не починат. Явно не е просто.

Съвсем просто е! Отидете при адвокат да ви изготви документите за учредяване пожизнено право на ползване между съпрузите и с нотариалната такса ще ви излезе под 1000 лв.

kerr_avon написа:Да, останала е с някакви 45,000 с които всичко което може да направи е да си наеме квартира да плаща докато стигнат. Изгонена от имот който е изплатила солидарно със съпруга си - трябва да компенсира 50-годишни "деца" които не я познават. Но нали не е капо ...
Но не плащам данъци в БГ - и нямам право на мнение, и не гласувам.

ИмаЛО е и по-просто решение. ТрябваЛО е имота да е обща собственост, а не - лична собственост на починалия!
Тогава (при 2 деца) - преживелия съпруг ще има собствена 1/2 и заедно с децата ще делят втората половина. Тоест - съпруга 2/3 и двете деца - по 1/6.

Пп. Въпросните „някакви 45,000“ са напълно достатъчни за прилично, малко жилище.

Адаш (и аз съм Георги) - доколко знам е имало обща собственост преди смъртта на вуйчо ми, и децата са 3.

Вуйна ми наследява половината + 1/8, т.е. 5/8. Делото се завежда от двете деца от предишния брак, които общо имат 1/4 (около 10К евро). Предложих да откупя дяловете на всички деца за да я оставят на мира - но се сблъсках със собствения й син, който нито може да овъзмезди двете деца от предишния брак (няма доходи за заем), нито е съгласен да ми продаде дела си - с надеждата да получи апартамента изцяло когато майка му почине.

Вдигнах ръце и резултата е че всички загубиха ... освен двете деца от предишния брак разбира се. Съмнявам се че 45К лева стигат за каквото и да е в София, апартамента за който става дума е Надежда, на 5 мин от метрото - жената не иска да се мести далече.

След дъжд качулка. Добре поне че ще знам занапред.

kerr_avon написа:Адаш (и аз съм Георги) - доколко знам е имало обща собственост преди смъртта на вуйчо ми, и децата са 3.

Здравей адаш! Явно нещата вече са приключили, но ...

kerr_avon написа:Вуйна ми наследява половината + 1/8, т.е. 5/8. Делото се завежда от двете деца от предишния брак, които общо имат 1/4 (около 10К евро). Предложих да откупя дяловете на всички деца за да я оставят на мира - но се сблъсках със собствения ѝ син, който нито може да овъзмезди двете деца от предишния брак (няма доходи за заем), нито е съгласен да ми продаде дела си - с надеждата да получи апартамента изцяло когато майка му почине.

Първо - продажба на съсобствен имот е ограничена с текста:

Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

Нужно ли е, да обяснявам, че ако майката (вашата вуйна) продаде собствената си част - след предложена, но отказана продажба - „собствения ѝ син“ няма да наследи нищо допълнително?

Колкото до „каквото и да е в София“ - бързо търсене ми връща няколко оферти. За едно- и дву-стайни апартаменти, ама за сам човек - повече не му трябва!

Може би не съм бил ясен. Предложението към вуйна ми беше следното
- Аз не искам пари от нея
- Аз откупувам дяловете на другите 3ма наследници. Всичките те просто си искаха кеша ... и си го получиха
- Тя прехвърля своя дял на мен срещу доживотно ползване. Не защото ми е притрябвал апартамент в БГ или искам да правя печалба на неин гръб, а защото ако не го направи - след смъртта й пак ще трябва да се деля със сина й за да го продам. Още в самото начало дадох на сина й голяма сума назаем (която уж не му стигаше да изплати другите 2 дяла), и още тогава я бях прежалил. След смъртта й изобщо не искам да се занимавам там. Ние в Щатите сме будали и парите ги берем от дърветата.

Разбира се, всичко тези права и запазени части създават тонове напрежение между наследници. Радвам се че при мен поне този проблем го няма.

kerr_avon написа:Може би не съм бил ясен.

Разбирам повече, отколкото си мислите!

kerr_avon написа:Предложението към вуйна ми беше следното

- Аз не искам пари от нея
- Аз откупувам дяловете на другите 3-ма наследници. Всичките те просто си искаха кеша ... и си го получиха
- Тя прехвърля своя дял на мен срещу доживотно ползване.

Добре, но това е минало. Въпросът е - какво се прави занапред?
Най-реалистичния вариант - с наличните пари (като частично плащане) се купува прилично жилище, в харесван квартал. Малко жилище (40-50-60 кв. м.) в тих и спокоен квартал може да се намери под 50К евро. недостигащата сума - може да се изплаща на вноски, вместо наем.
Надежда ... не е от най-добрите за живеене! Метрото - и изобщо пътуването - не е най-важния показател.

А това

kerr_avon написа:Ние в Щатите сме будали и парите ги берем от дърветата.

е несериозно!
Някои, все още живеем в Бг, но за нас - парите и материалното ... не са приоритет!

Съгласен съм, това е най-доброто за нея - но тя е на 80, трудно ще се справи сама с това а аз съм далече и заключен.

Ще го говоря с нея, ясно ми е всичко тука, благодаря ви.

kerr_avon, вашият адаш е едно малоумно плямпало и разбира от право толкова, колкото Стоичков от английски.

В ретроспекция е можело да помогнете на вуйна ви. След като в/у имота й е било насочено изпълнение и е бил изнесен на публична продан, то вуйна ви е можело да се яви на тръга (с ваша финансова помощ), да го спечели, т.к. тя отговаря само за тази 1/8 от общата цена (или тези приблизително 10к Евро). Като се прибави фактът, че съделителите в делбеното производство, участници в търга, са превилигорвани, то проблемът се решава кардинално и тя запазва жилището си.

Освен учредяване на вещно право за ползване, за което споменах по-горе, има и други варианти за защита, за която вече ще ви е нужна адвокатска консултация.