Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
при секретар и в присъствието
на прокурора изслуша докладваното
от председателя (съдията) Ж. Силдарева дело N 771/2003 година
Производството е по чл, 218а, б. "в" ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Т.Д.Т. от гр. Видин срещу определение № 370 от 1.08.2003 г. по ч. гр. д. № 415/2003 г. на Видински окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 16.05.2003 г. на съдията по вписванията при Видински районен съд, с което е отказано вписването на нот. акт № 55, т. И, per. № 2202, по нот. д. № 249/2003 г. на нотариус Лорета Цветкова с per. № 029.
Касационният е довод за незаконосъобразност на извода, че сключеният договор за продажба
на недвижим имот не представлява договор в полза трето лице.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал.1 ГПК от надлежна страна и е
допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Нотариален акт № 55 т. II, per. № 2202, по нот. д. № 249/2003 г., изготвен от нотариус Лорета Цветкова № 029 е съставен за да удостовери сключения пред него договор за продажба на недвижим имот в полза на трето лице. В договора е записано, че продавачите ПМ и ПМ, действащи чрез пълномощника си ВПМ1, прехвърлят чрез ТДТ, уговаряща, правото на собственост на недвижим имот апартамент № 15, намиращ се в гр. Видин, ж.к. "***"з бл. **, вх. "*", ет. *, със застроена площ от 56 кв. | м. заедно с мазе № 16 и 4.02% от общите части на сградата и правото на строеж в полза на трето лице ЛПМ, прехвърлят чрез ТДТ, уговаряща, правото на собственост на недвижим имот апартамент № 15, намиращ се в гр. Видин, ж.к. "***", бл. **, вх. "*", ет. *, със застроена площ от 56 кв. | м. заедно с мазе № 16 и 4.02% от общите части на сградата и правото на строеж в полза на трето лице ЛПН?4 С определение от 16.05.2003 г. съдията по вписванията при Видински районен съд е отказал да впише нотариалният акт, тъй като договорът, за който той е съставен е сключен в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД. Приел е, че договорът за покупко-продажба не може да бъде сключен в полза на трето лице, сключеният противоречи на закона и на това основание е отказал вписването, му.' С определение № 370 от 1.08.2003 г. постановено по ч.гр.д. № 415/2003 г. Видински окръжен съд е потвърдил отказа да бъде вписан съставеният нотариален акт. Приел е за законосъобразен извода на съдията по вписванията, че противоречащи на закона нотариални актове не могат да бъдат вписвани в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 470 ГПК.
Касационните доводи са за неправилно прилагане на процесуалния закон. Твърди се, че извън правомощията на съдията по вписванията е да проверява действителността на договора, за сключването на който е съставен нотариален акт. Извън предмета на неговата дейност е да извършва преценка дали договорът в полза на трето лице може да има за предмет вещно право на собственост върху недвижим имот. На последно място се твърди, че изводът на съдията по вписванията, че е недопустимо едно лице да придобие вещно право на собственост върху недвижим имот без да е страна по договора, чрез който това право се прехвърля и да е изразил воля за придобиването му, е немотивиран.
Касационната жалба е неоснователна.
Незаконосъобразен е доводът, че в правомощията на съдията по вписванията не влиза задължението да провери валидността на нотариалния акт и на удостоверения в него договор представен му за вписване. Вписването на нотариалните актове съставени за извършване на правни сделки е част от нотариалното производство - чл. 465, б. "в" ГПК. Тази дейност е възложена на съдията по вписванията в чийто район се намира имота - чл. 466, ал. 1 ГПК. След като вписването е част от нотариалното производство, при извършването му следва да се спазват изискванията установени в закона включително и тези визирани в нормата на чл. 470 ГПК. Спазването на нотариалното производство е гаранция за истинността на нотариалното 'удостоверяване. Законосъобразен е изводът, че с договор сключен в полза на трето лице, не могат да се прехвърлят вещни права върху недвижим имот.
Договорът за покупко-продажба на недвижим имот е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален и формален. От него възникват права и задължения полза и в тежест на двете страни. Купувачът на имота е страна по този договор, той формира воля относно предмета и цената на продаваната вещ. Волята на страните трябва да бъде изразена в акт, съставен от нотариуса по местонахождението на имота. Изискването за форма е условие за действителност на договора. Правото на собственост върху недвижимата вещ преминава в момента на сключване на договора. Договорът в полза на трето лице се сключва между обещателя и уговарящия. Третото ползващо се лице не е страна по договора. То може да иска от обещателя да изпълни възникналото в негова полза вземане, както и да упражнява другите права, които са свързани с вземането. Бенефициерът не може да упражнява правата, които изискват да има качеството на страна по договора. Съобразно тази особеност на договора в полза на третото лице, този вид договор не е способ да прехвърляне на вещни права върху недвижим имот. При проверка на обжалваното определение не се установи да е приложен неправилно закона, поради което частната касационна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 370 от 2003 г. по ч. гр. д. № 415/2003 г. на Видински окръжен съд.