№ 04.06.2008г. гр.Кюстендил
В ИМЕТО»НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия
на четвърти април две хиляди и осма година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А. секретар Г.Н.-М. като разгледа докладваното от съдия А. гражданско дело № 372 по описа на съда за 2007г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Д.К.Т., ЕГН ********** ***, област Кюстендил, е предявил против К.Е.Ц. ***, община Кюстендил, област Кюстендил и М.Е.Ц. ***, иск с правна квалификация по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД за отмяна на дарение по договор за дарение на недвижим имот от 30.12.1993г., обективиран в нотариален акт № 133, том IX, дело № 2794/ 2004г. на нотариуса при КРС, в частта на договора за прехвърляне на всеки от ответниците на по 1/12 ид.ч. /една дванадесета идеална част/ от първия етаж със съответните ид.ч. от общите части на масивната жилищна сграда в парцел XVI, имот пл. № 3254 в кв.148 по плана на гр.Кюстендил при съседи на парцела: ул."България", А. Б. Б., В. С.и ОНС, и на по 1/8 ид.ч. /една осма идеална част/ от правото на собственост върху парцела. Релевират се доводи за необходимост от издръжка на ищеца поради възрастта и ниската му пенсия и отказ на ответниците да я дават. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. процесуалните представители на ищеца поддържат иска.
В с.з. пълномощникът на ответниците намира иска за недопустим за половината прехвърлени ид.ч. от собствеността, т.к. ищецът не е бил техен собственик. За останалите прехвърлени ид.ч. от собствеността пълномощникът счита иска за неоснователен, т.к. липсват доказателства за нуждата на ищеца от издръжка, доколкото за него се грижат другите две внучки, надарени с останалата собственост от масивната жилищна сграда в парцела по договор за продажба с клауза за издръжка и гледане.
Кюстендилският районен съд след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при условията на чл. 188 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК приема за установена следната фактическа обстановка:
Двамата ответници и лицата Д. В. К. и И. В. К.са внуци на ищеца и покойната му съпруга С. Й. Т.. С договор за дарение от 30.12.1993г., обективиран в нот.акт № 133, том IX, дело № 2794/1993г. на нотариуса при КРС, ищецът и съпругата му са дарили на внуците общо 1/3 ид.ч. от правото си на собственост върху първия етаж със съответните ид.ч. от общите части на масивната жилищна сграда в парцел XVI, имот пл.№ 3254 в кв.148 по плана на гр.Кюстендил при съседи: ул."България", А. Б. Б., В. С.и ОНС, както и 1/2 ид.ч. от парцела.
С договор за продажба от 09.09.1997г. дарителите са прехвърлили на внучките си И. В. К. и Д. В. К.останалите 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху първия етаж от масивната жилищна сграда със съответните ид.ч. от общите части на сградата и мазето в сградата в посочения по-горе парцел срещу задължението на купувачите да се грижат за продавачите до края на живота им. Продавачите са запазили правото на безвъзмездно ползване и обитаване на продадения имот заедно с купувачите до края на живота им. Сделката е оформена в нот.акт № 119, том VIII, дело № 3447/ 1997г. на нотариуса при КРС.
От обясненията на ищеца в с.з. и показанията на св.А. и Ц. се установява, че ищецът не е искал издръжка от ответниците. За него се грижат другите му две внучки-купувачи по договора от 1997г. като му пращат пари от САЩ, където живеят. Две поредни години ищецът им е ходил на гости за по 2 месеца. Ищецът е с труден характер. Многократно е обявявал пред св.А. и други хора, че ще изгони ответниците от надарения имот. Същият е в лоши отношения със св.Ц., негова дъщеря и майка на ответниците. Двамата контактуват само по телефона. От около 1 година ищецът не допуска ответниците до себе си и надарения имот. Преди това ответниците са му предоставяли помощ в натура.
Месечната пенсия на ищеца е в размер на 135.30лв., считано от 26.04.2007г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от: нот.акт № 133, том IX, дело № 2794/ 1993г. на нотариуса при КРС; удостоверение за данъчна оценка № 369/ 16.02.2007г. от Община Кюстендил; удостоверение № 7045/ 26.04.2007г. от РУСО-Кюстендил; показанията на св.А. и Ц., обясненията на страните по чл.114 от ГПК /отм./ и нот.акт № 119, том VIII, дело № 3447/ 1997г. на нотариуса при КРС.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира иска за недопустим за половината от претендираните за отмяна ид.ч. от собствеността по договора за дарение, т.к. същите са обект на прехвърлителната сделка от бившия им собственик С. Й. Т., а не от ищеца, в който смисъл същият не е техен дарител и не може на самостоятелно основание да претендира отмяна на дарението им. Поради изложеното, искът в тази му част се явява недопустим и съдът ще прекрати производството по делото. Искът е допустим за прехвърлените ид.ч. от собствеността, бивше притежание на ищеца, т.к. Т. е легитимиран от закона правен субект, а съдът притежава териториална и родова компетентност за разглеждането му по см. на чл.79, ал.1 и чл.83 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. Спазен е преклузивния срок за неговото предявяване по чл.227, ал.З, изр.1 от ЗЗД.
Разгледан по същество, искът в допустимата част, е неоснователен. Съображенията за това са следните:
ФС на претенцията включва комулативното наличе на 4 елемента: 1/валиден договор за дарение между страните; 2/нужда на дарителя от издръжка; З/дарителят да е поискал даването на издръжка от ответниците като надарени лица и 4/ответниците да са отказали даване на издръжката.
Наличието на първият елемент се установява от представеният по делото договор за дарение от 30.12.1993г., който е действителен такъв по форма и съдържание по см. на чл.18 от ЗЗД във вр. с чл.476 от ГПК /отм./ във вр. с чл.143, ал.2 от ГПК /отм./. Страните не спорят относно валидността на уговорката по прехвърляне на собствеността за притежаваните от ищеца 1/2 ид.ч. от правото на собственост, в който смисъл договорът е произвел вещнотранслативния ефект по чл.225, ал.1 от ЗЗД, като по реда на деривативният придобивен способ „правна сделка" ответниците са станали собственици на по 1/24 ид.ч. от собствеността върху 1-вия етаж от масивната жилищна сграда със съответните ид.ч. от общите части на сградата и на по 1/16 ид.ч. от парцела. Правото на собственост на ищеца в посочения негов обем съдът извежда от нормите на чл.19 и чл.27 във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и евентуално §4 от ПЗ на СК, а правото на собственост на ответниците- от нормата на чл.ЗО, ал.2 от ЗС.
Вторият елемент от ФС на иска обаче не е налице. По реда за разпределение на доказателствената тежест в исковия процес по см. на чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ ищецът следва да докаже, че има трайна нужда от издръжка. Това обстоятелство не е установено по делото. От събраните доказателства е видно, че: 1/ищецът е възрастен човек, 2/не е на лежащо болен, З/не страда от сериозни здравословни проблеми, 4/няма хронични заболявания, 5/получава материална помощ от другите две внучки, които изпълняват поетите задължения в договора от 09.09.1997г., 6/ получава месечна пенсия в размер 135.30лв. и 7/живее в прехвърления жилищен имот без да плаща наем за него, което право на ползване върху имота е учредено пожизнено. По делото липсват доказателства за необходимата месечна сума за издръжка на ищеца. Когато издръжката се претендира от лице, което има право да я получи по закон или по договор, размерът на сумата, необходима за нея не се преценява абстрактно, а според конкретните нужди на правоимащия с оглед начина на живот, който обикновено води. Съдебната практика приема, че не може да бъде отменено дарение, когато дарителят е в състояние да реализира месечен доход над размера на средната за страната работна заплата /вж. решение № 375/ 09.05.2003г. на ВКС по гр.д. № 937/ 2002г., II г.о./. От установените по-горе обстоятелства по делото не може да се изведе извод, че ищецът е доказал трайната си нужда от издръжка, в който смисъл вторият елемент от ФС на иска не е налице. За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че договорното задължение на другите внуци на ищеца за неговата издръжка по договора от 09.09.1997г. не води до отпадане на отговорността на ответниците да заплащат издръжка при
_ '•ч _
/продължение на решение от 04.06.2008г. по гр.д. № 372/ 2007г. по описа на КРС/
*
доказана трайна нужда от такава, т.к. законът не предвижда отпадане на правото за упражняване на иска по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД при наличие на право за законна издръжка от друг правен субект или за издръжка, породена от двустранно договорно правоотношение.
Третият елемент от ФС на иска е налице. Макар, че ищецът не е поискал издръжка от ответниците, с предявяването на иска за отмяна на дарението на основание чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД същият е направил искане за това. Подаването на ИМ е правнорелевантен факт по см. на чл.188, ал.З от ГПК /отм./. В тази насока вж. решение № 222/ 10.07.2000г. на ВКС по гр.д. № 1349/1999г. II г.о.
Четвъртият елемент от ФС на иска не е налице, т.к. ответниците не са отказали даване на издръжка на ищеца. Напротив- ищецът е този, който е отказвал получаване на помощта им с единственото намерение да ги изгони от надарения имот. В този смисъл намерението му за отмяна на дарението е формално и не почива на обективна нужда за издръжка от надарените лица.
С оглед на изложеното, поради липсата на втория и четвъртия елемент от ФС на иска, същият в допустимата негова част е неоснователен и ще се отхвърли.
Поради отхвърляне на иска и частичното прекратяване на производството по делото ищецът няма право на деловодни разноски.
На основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК ищецът дължи заплащане на сторените от ответниците деловодни разноски в размер на 120лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДЯВЕНИЯ от Д.К.Т., ЕГН ********** ***, област Кюстендил, против К.Е.Ц. ***, община Кюстендил, област Кюстендил и М.Е.Ц. ***, иск по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД за отмяна на дарение по договор за дарение на недвижим имот от 30.12.1993г., обективиран в нотариален акт № 133, том IX, дело № 2794/ 2004г. на нотариуса при КРС, в частта на договора за прехвърлените от Т. на всеки от ответниците на по 1/24 ид.ч. /една двадесет и четвърта идеална част/ от първия етаж със съответните ид.ч. от общите части на масивната жилищна сграда в парцел XVI, имот пл. № 3254 в кв.148 по плана на гр.Кюстендил при съседи на парцела: ул."България", А. Б. Б., В. С.и ОНС, както и на по 1/16 ид.ч. /една шестнадесета идеална част/ от правото на собственост върху парцела, ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от Д.К.Т. против К.Е.Ц. и М.Е.Ц. /тримата с посочени лични данни/ иск по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД в останалата му част за отмяна на дарението по посочения по-горе договор и нотариален акт за прехвърлените от С. Й. Т. в полза на К. и М. Църневи по 1/24 ид.ч. /една двадесет и четвърта идеална част/ от първия етаж със съответните ид.ч. от общите части на масивната жилищна сграда в посочения по-горе парцел и по 1/16 ид.ч. /една шестнадесета идеална част/ от правото на собственост върху парцела.
ОСЪЖДА Д.К.Т. да заплати на К.Е.Ц. и М.Е.Ц. /тримата с посочени личли данни/ 120лв. /сто и двадесет лева/ деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилски окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията до страните за из]р97в^нето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: