forum.lex.bg

stik1950 написа:заведохме дело и след Решение на съда, доказах че не са собственици на процесния имот.

stik1950 написа:Поискал съм в срока за обжалване отмяна на Решението на Поземлената комисия, но не съм получил отговор. Ако не получа положителен отговор, как и по какъв начин мога да поискам отмяната му във Варненския Окръжен съд? Мога ли да стана собственик на имота?

vili написа:Пропуснах да отбележа, че е по-добре да си оттеглите жалбата, тъй като това накърнява Вашия интерес!

svettoslav написа:И аз съм така.Колкото по-малко думи,толково по-добре.Допълване не се ли искаше,само в случай когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната.
То тогава МНОГО интересно искане ще да е било- ДА СЕ ОБЯВИ РЕШЕНИЕТО ЗА НИЩОЖНО И ДА СЕ ПОСТАНОВИ НЕГОВАТА ОТМЯНА..
Как така разбрахме,че е се иска допълване?Може би човека най-добре си знае.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3895

23.12.2009 г., град В.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XXХ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 19 ноември 2009 г. Година 2009

в публично заседание в следния състав:



РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА



при участието на секретар Хр. И.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 6420 по описа за 2008 год.





Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Производството по делото е образувано по повод предявен от Н.Г.М. и Т.Н.С. срещу Т.И.Г. и С.К. с правно основание чл. 108 от ЗС, като се иска от ответниците предаване на владението на недвижим имот – реална част от новообразуван имот ПИ № 1133 по плана на СО „М.”, целия с площ от 1665 кв.м., като реалната част е с площ от 550 кв.м., находящ се в гр. В., кв. „Вл. В.”, СО „М.”, при граници за реалната част: път, останалата част от НПИ№ *, ПИ№ *, ПИ№ * и НПИ № *, границите на реалната част са означени с жълт контур на скицата, приложена на л. 36 от делото.

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по иска за собственост на фактически твърдения за придобито от тях право на собственост върху спорния имот на основание наследствено правоприемство и реституция, постановена в полза на наследниците на Г. М. С., починал на 06.04.1997 г., с Решение № * г. на ПК- гр. В.. Наследодателят им от своя страна се е легитимирал като носител на правото на собственост върху имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност, при упражнявана непрекъсната и несмущавана фактическа власт с намерение за своене върху бивш имот, представляващ нива, в периода от * г. до 1958 г., когато имотът е бил внесен за кооперативно обработване в ТКЗС, с присъединено владение на бащата на Г.М. С. от 1934 г. до 1943 г. Реституирания имот, понастоящем попада в терен по § 4 на кв. „В.” и обхваща няколко имота, сред които и част от процесния имот № 1133 по ПНИ на м. „М.”. Частта от последния, попадаща в границите на реституирания в полза на ищците имот се владее понастоящем от ответниците по делото, без правно основание за това. Ето защо релевират искане за разрешаване на спора за собственост със сила на присъдено нещо в отношенията им в тяхна полза.

В отговора си по реда на чл. 131 от ГПК ответниците оспорват, че наследодателя на ищците Г. М. С. е бил собственик на процесния имот реална част от ПИ №* по ПНИ на м-ст „М.”, твърдят че владеят имота и правят възражение, че са го придобили на основание изтекла в тяхна полза давност от * г. до настоящия момент, т.е. повече от 10 години. Прави се искане да се отхвърли предявения иск като недопустим и неоснователен.

В съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.

Ответниците, чрез процесуален представител оспорват изцяло насочената срещу тях искова претенция, като сочат, че имота не е придобит по давност от наследодателя на ищците преди кооперирането му в ТКЗС. Молят за постановяване на решение, с което насочения срещу тях иск бъде отхвърлен като неоснователни и недоказани.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С т. 1 от Заявление вх. № *. /л.171/, Г. М. С.е заявил нива от 2,2 дка в м. „М.то”, без описани в заявлението съседи на заявената земя по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Видно от съдържанието на Удостоверения за наследници /л.8, 125/ Г. М. С. е починал на * г., като е оставил наследници по закон низходящи син Н.Г.М. и съпруга Т.Н.С..

С Решение № 809/31.07.2001 г. на ПК-В. /л.9-11, 80-52, 138-140/168-170/ е признато правото на собственост на Г. М. С. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху нива, с площ от 2.200 дка, находяща се в терен по § 4 на кв. „В.”, в м. «М.то», представляваща имот № 37 по КП от * г., заявена с пореден №1 от заявление с вх. № *. от Г.М. С. и установена с опис-декларация.

От заповед № * г. на кмета на р-н „Вл.В.”-Община В. /л.12,134/ е видно, че на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ реституционната процедура е приключена и е възстановена собствеността на наследниците на Георги М. Стоянов върху недвижим имот-новообразуван имот в м. „М.”, землище на „В.”, общ. В., кад.р-н № *, с идентификационен №* с площ от * кв.м., при граници: №№ *, *, *, *, *.

С протокол №168/12.07.2006 г. /л.13/ наследниците на Г. М. С. са въведени във владение на имот №* с площ от * кв.м. в кад.р-н № *.

Със заповед № ПР-82/09.06.2008 г. /л.14, 161/ на кмета на р-н „Вл.В.”-Община В. е одобрена оценка на извършени подобрения в новообразуван имот № 1133 по ПНИ на м-ст „М.”, землище на В., гр. В.. Като оценката е одобрена след влизане в сила на Решение №* г. постановено по адм.дело №* г. по описа на Адм.съд-В., 28 състав /л.15-17,158-160/, влязло в сила на 23.05.2008 г.

От КНА №* г. на ВН /л.75, 148/ е видно, че наследниците на Г. М. С. са признати за собственици на място с площ от 1665 кв.м., находящо се в гр.В., с.о. „М.”, съставляващо ПИ №* в кад.р-н №501 по ПНИ на м-ст „М.”, землище на „В.”, общ. В., ЕКАТТЕ 10135, при граници: №№ 5011134, 5019521-път, 5010215, 5011132 и 5019520-път.

От представено копие на договор за отдаване под наем на държавен имот от 30.05.1986 г. /л.76, 144/ е видно, че ответника Т. Ив. Г. е получил под наем имот в „Елен дере”, при граници: Г. Г., път и Т. Н. И.. С писмо № * г. /л.77, 141/ кмета на Община В. е уведомил отв.Т.И.Г., че не отговаря на изискванията по §4 и §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху ползваната от него земеделска земя, тъй като договора за наем не е предоставяне на ползването по реда на ЗСПЗЗ.

От постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.07.2007 г. /л.120-121/ се установява, че във ВРП е било водено досъдебно производство срещу ответника Т.И.Г. за извършено престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, тъй като е отказал да напусне владения от него имот след като е получил обезщетение за подобренията, които е направил в имота, който е ползвал.

От регистър на имотите към КП на гр. В., ЕКНМ 10135, кв. В., м-ст „М.”, кад.р-н №501 /л.149/ и разписен лист /л.150/ е видно, че за имот № 216 с площ от 610 кв.м. е записан ответника Т.И.Г..

От изготвената СТЕ /л.114-117/ приета от съда като обективна и коректно изготвена, се установява, че няма идентичност между имота посочен под № 1 в опис-декларация за членство на Г. М. С. в ТКЗС и стар имот № *, в който се включват по различни планове новообразуван имот №* /по ПНИ на с.о. „М.”/ и процесния имот № 216 /по КП/. Вещото лице дава заключение, че липсва идентичност и между възстановения на ищците имот по Решение № * г. на ПК-В. и този, който е притежавал наследодателя им преди кооперирането в ТКЗС по така приложената опис-декларация за членство на Г. М. С. в ТКЗС. Бившия имот № 216 попада с площ от 537 кв.м. в новообразувания имот № * пи ПНИ. Към заключението си вещото лице е изготвило и скици.

По искане на страните по делото са разпитани свидетелите - за ищците Т. М. Д. и Г. П. К. и за ответниците – Ц. А. Я. и С..В. Т.. Показанията на свидетелите съдът преценява и приема до толкова, до колкото са основани на преки впечатления придобити от свидетелите и с оглед кореспондирането на показанията със събрания доказателствен материал по делото и до колкото се релевират относими към делото факти и обстоятелства от значение за правилната преценка на така събрания в цялост доказателствен материал.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е допустим, тъй като реституцията е приключила с изпълнение на целия фактически състав, т.е. издаване на заповед на кмета на общината на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въвод във владение на ищците, т.е. реституционната процедура е приключила.

За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищците да са собственици на претендирания имот, а ответниците да се намират във владение на същия, без да имат правно основание за това.

Изложената по делото фактическа обстановка, съпоставена с наведените от ищците фактически твърдения, като основание на твърдяното право, обуславят изводите на решаващият състав за недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищците по исковете за собственост, поради следните съображения: решението на поземлената комисия, постановено по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, е индивидуален административен акт, който се издава в рамките на специално административно производство, изключващо възможността за участие в него на "заинтересовани лица" по смисъла на чл. 17 от ЗАП /отм./. То няма сила на присъдено нещо за гражданския спор по настоящето дело и подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност, относно действието му на индивидуален административен акт. Ето защо, в общото исково производство, при възражение от страна на лицата, претендиращи собствени права върху имота, на изследване подлежат и материалноправните предпоставки за реституция по чл. 10 от ЗСПЗЗ - всички или само някоя от тях, в зависимост от конкретните твърдения на оспорващата страна.

Реституцията на земята по чл. 10 от ЗСПЗЗ се извършва в лицето на собствениците или на техните наследници. Принципът е, възстановяване на правата на всички собственици на земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС или ДЗС, т. е. правнорелевантният фактор е само притежание на земеделска земя, към момента на нейната колективизация. Предвид предприетото изрично оспорване в рамките на настоящия процес, на принадлежността на твърдяното право към патримониума на наследодателя на ищците към момента на коопериране на земеделието, реституирания собственик, черпещ права от позитивното решение за възстановяване на правото му е длъжен да установи фактите, породили претендираното от него право, което следва да се проведе по пътя на главното и пълно доказване /арг. чл. 127 ГПК /отм./. В конкретния казус това се налага на още по-голямо основание, предвид основаването на реституционното решение единствено на опис-декларация за влизане в ТКЗС на Г.М. С., което представлява допустимо и годно доказателство за установяване право на собственост в хода на административното производство, но не и в исковия процес. В рамките на състезателно исково производство, при спор за собственост на земеделска земя актът на общинската служба по земеделие /поземлена комисия/ сам по себе си не може да легитимира собственика. Необходимо е ищецът да докаже и начина, по който праводателят му е придобил имота до внасянето му в ТКЗС, както и че възстановения имот е именно притежавания от наследодателя му към миналия момент. Последното следва от основния принцип на реституцията, като способ за придобиване на притежавани в миналото права.

Предприетото от ищците процесуално доказване в конкретния случай с оглед оборване на спорните по делото обстоятелства е основано на твърдения, както за придобито от наследодателя право на собственост върху стария имот на оригинерно придобивно основание, така и за идентичност на притежавания от наследодателя към миналия момент и реституиран в тяхна полза имот. Съпоставката между процесуалното поведение на спорещите и ангажираните по делото доказателства, не обуславя положителните правни изводи на решаващия състав за доказана материалноправна легитимация на наследодателя на ищците към релевантния момент, на наведеното основание на правото му.

Ето защо, съдът приема, че наследодателят на ищците не е придобил правото на собственост върху стария имот към момента на коопериране на земеделието на твърдяното основание, тъй като по делото не са ангажирани доказателства в тази посока. Същевременно, имотът към миналия момент е индивидуализиран като нива, без посочена площ и стари съседи. В хода на делото не е установено по категоричен и непротиворечив начин факта на идентичност между евентуално притежавания от наследодателя към миналия момент, заявения от наследниците му и реституиран в полза на ищците имот, поради което и решаващият състав е лишен от възможността да направи положителни изводи в тази посока. Този извод се подкрепя и от изготвената експертиза. Съдът прави извод, че ищците не се легитимират като собственици на имота на заявеното от тях основание, а съответно и активно материалноправно легитимирани по исковете за собственост на земеделската земя. Предявеният иск за собственост като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Също така следва да се посочи, че ищците твърдят да са собственици на имота на основание реституция и наследствено правоприемство. В настоящото производство адм.акт, т.е. Решение № * г. подлежи на косвен контрол, като съдът прави извод, че акта е нищожен тъй като е възстановена собственост в полза на Г. М. С., а не в полза на неговите наследници, а както се установява от събраните доказателства по делото Г. С. е починал на 06.04.1997 г., т.е. ПК-В. възстановяват имоти на починало лице, поради което самия административен акт няма адресат, поради което и е нищожен административен акт. В тази връзка не може да се издаде следващия административен акт, с който реституцията е приключила , а именно заповедта на кмета на Община В. по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като тя е издадена на основание нищожното Решение № * г. на ПК-В., следователно реституционната процедура въобще не е извършена в полза на ищците, поради което същите не могат да се легитимират като собственици на процесната част от имот № 1133 по ПНИ на с.о. „М.”.

Предвид изхода на спора и поисканото от ответника да се отмени КНА №* г. на ВН, съдът счита, че искането следва да бъде уважено, тъй като са на лице предпоставките на разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК.

Изходът на спора при настоящето разглеждане на делото и релевираното искане от ответната страна за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски, съпоставено с ангажираните по делото доказателства, установяващи действително реализирани такива, обуславят основателност на искането в доказаните му параметри.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд



Р Е Ш И :



ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Г.М. ЕГН ********** и Т.Н.С. ЕГН **********,*** срещу Т.И.Г., ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН **********,*** иск за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот – реална част от новообразуван имот ПИ № * по плана на СО „М.”, целия с площ от * кв.м., като реалната част е с площ от 550 кв.м., находящ се в гр. В., кв. „Вл. В.”, СО „М.”, при граници за реалната част: път, останалата част от НПИ№ *, ПИ№ *, ПИ№ * и НПИ № *, границите на реалната част са означени с жълт контур на скицата, към заключението на вещото лице приложена на л. 116 от делото, основани на твърдения за придобито от тях право на собственост върху спорния имот на основание на наследствено правоприемство и реституция, постановена в полза на наследниците на Г. М. С., починал на * г., с Решение № * г. на ПК- гр. В., а от него като носител на правото на собственост върху имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност, при упражнявана непрекъсната и несмущавана фактическа власт с намерение за своене върху имота, в периода от 1943 г. до 1958 г., когато имотът е бил внесен за кооперативно обработване в ТКЗС, с присъединено владение на бащата на Г. М. С. от * г. до * г., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху така описаната реална част от имота, на основание чл. 108 от ЗС.



ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №* г. на ВН от Нотариус М.Т., рег. № * на НК, с район на действие - ВРС, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.Г.М. ЕГН ********** и Т.Н.С. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.И.Г., ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща реализирани от ответниците съдебно деловодни разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Скица приложена на лист 116 от делото и СТЕ на лист от 114-117 приподписани от съда са неразделна част от настоящото решение.



РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.



РАЙОНЕН СЪДИЯ: