forum.lex.bg

Колеги, ще бъда безкрайно благодарна, ако някой от вас може да ми прати практика коята да ми е от полза. Клиентът ми е ответник по 108 ЗС, като на ищците през 2006г. им е призната собствеността върху процесния имот. Едва сега - ноември 2008г. същите предявяват иск срещу нас.
Предварително благодаря на всички отзовали се.

ееее сети ли се .... има си практика но има и осбености ... по добре е просто да им оспорите правото на собственост - това ще им стига - не им е завършена проццедурата по реституция .... иначе щяха да се явят със общинари за въвод....бе да не си реститут вече - всчките им искове са по начал недопустими - това си е друга тема....

То, че ще оспорваме е ясно. Питането беше във връзка с изтеклия през ноември 2007г. - 10 год. срок от създаването на чл. 5, ал. 2 ЗОСОИ. Дали някой разполага с практика по заведени след тази дата дела.
Нямала съм подобни дела досега, затова ще се ровя като пиле в кълчища.

Решения по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ
Това е закона. Допуснала съм грешка. Не знаех как да го редактирам.

Бихте ли пояснили каква е връзката м/у чл.5 /2/ от ЗВСОНИ и §4 от ЗСПЗЗ?

Определение № 6090 от 26.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова
чл. 483, ал. 2 ГПК,

чл. 159, т. 4 АПК,

§ 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ





Производството е по реда на чл. 160, ал. 2 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 6 АПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Дарина Кирилова Кирова, като пълномощник на Янко Петров Янчев и Станка Танева Янчева и двамата от гр. Варна, срещу определение № 3614 от 28.11.2007 г., постановено по адм. д. № 390/2007 г. по описа на Административен съд-Варна. С обжалваното определение съдът е прекратил като процесуално недопустимо производството по оспорването на заповедта на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в местността ДАкчелар", землището на гр. Варна, в частта й за имот № 773.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, като по подробно изложените в нея съображения се моли, то да бъде отменено.

От ответника по частната жалба - процесуалният представител на областния управител на област с административен център-Варна, е постъпила молба, с която се моли частната жалба да се отхвърли, а определението на съда като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни не са подали писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не вземат становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Счита, че определението на съда за прекратяване на производството, поради липсата на правен интерес от оспорването, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, частна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:

Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-06-7706-319 от 29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център -Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти, за земеделските земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание в местността ДАкчелар", землището на гр. Варна, в частта му относно имот № 773.

Оспорването е направено при условията на субективно съединяване от Янко Петров Янчев и Станка Танева Янчева, които са се легитимирали за собственици на имот, описан по граници и местоположение в нотариален акт № 162, том ХIII, н. д. № 6792 от 12.12.1990 г. - лист 7 от делото.

Съдът е приел, че право да оспорват заповедта на областния управител, с която се одобрява плана на новообразуваните имоти имат лицата, на които правото на ползване е трансформирано по съответния ред в право на собственост и процедурата е приключила; бившите собственици на земеделските имоти или техните наследници, с възстановено право на собственост, чрез решение на общинската служба "Земеделие и гори" и настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели на първата категория собственици, било на самостоятелно основание, като собственици на имоти, които не са били включвани в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

В противоречие с така очертания кръг на лицата, които притежават активна процесуална легитимация да оспорват заповедта на областния управител, съдът е приел, че представеният от жалбоподателите нотариален акт не ги легитимира за собственици на имота, описан в него, предвид чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ.

На следващо място, според съда, придобивната давност, на която са се позовали в нотариалния акт, е започнала да тече от 21.11.1997 г., когато е създадена нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, а изтеклата преди нея - не следва да се зачита.

Като е приел, че жалбоподателите не са собственици на имота, описан в нотариалния акт, съдът е извел правен извод, че за тях липсва правен интерес от оспорването на заповедта на областния управител, поради което подадената жалба е преценена като процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК и е оставена без разглеждане, а образуваното производство е прекратено.

Постановеното определение е неправилно. То е в нарушение на материалното право и съдебно производствените правила.

Вярно е, че представеният нотариален акт, с който жалбоподателите се легитимират за собственици на описания в него недвижими имот от 600 кв. м, представляващ лозе и застрояването в него, е издаден по реда на охранителното производство, предвиден в чл. 483, ал. 2 и 484 ГПК (отм.). Нотариалният акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот, за който лицето не притежава документ за собственост, се издава въз основа на мотивирано постановление на нотариуса, по извършена от него обстоятелствена проверка за придобиването на собствеността по давност. Нотариалният акт е официален удостоверяващ документ и има посочената в чл. 143 ГПК (отм.) доказателствена сила. Когато този акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, според чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.).

Като не е зачел доказателствената сила на представеният нотариален акт, административният съд е нарушил материално правни и процесуално правни разпоредби. Съдът не може в административният спор, да не зачете официалната удостоверителна доказателствена сила на представен пред него нотариален акт, без той да е оборен по надлежния ред или отменен, съответно - изменен. Докато този нотариален акт не бъде отменен или изменен, съдът е длъжен да го зачита според чл. 143 ГПК (отм.). Този нотариален акт легитимира жалбоподателите като собственици на недвижимия имот, описан в него, поради което оспорването на заповедта на областния управител в частта й за имот № 773 е допустимо. Процесуалната легитимация на жалбоподателите произтича от твърдяното от тях нарушение на материалното им право на собственост, за което се легитимират с нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка.

Имотът, на който те са собственици, не фигурира в плана на новообразуваните имоти, нито пък имената им в регистъра към него, каквито са твърденията им в жалбата и уточнението към нея. Материалното им право на собственост върху недвижимия имот, за който няма отреден такъв и няма отразяване в регистъра на имотите за тях като собственици, е засегнато, което мотивира правният им интерес от оспорването на заповедта.

Подадената от тях жалба е процесуално допустима, което налага отмяна на определението и връщане на делото за извършване на следващите се процесуални действия по жалбата.

По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3614 от 28.11.2007 г., постановено по адм. д. № 390/2007 г. по описа на Административен съд-Варна и

ВРЪЩА делото за продължаване на производството по жалбата



Решение № 204 от 7.05.2007 г. на ВКС по гр. д. № 3158/2005 г., IV г. о.
Български законник, бр. 12/2007 г., стр. 111
чл. 29, ал. 1, т. 1,

чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗСГ (отм.),

чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 4 ЗСГ (отм.) не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти, ако тя не е изтекла до влизането в сила на ЗСГ. След отмяната на гл. II ЗСГ от 1990 г. придобиването по давност е възможно, освен за земеделска земя. Ограничението по ЗСГ е отпаднало, но е въведено друго със ЗСПЗЗ.
------------------------

Неоснователни са доводите на касаторите, че са собственици на имота по давност и въз основа на цитирания договор за покупко-продажба. Последният няма достоверна дата и е непротивопоставим на ответниците съгласно чл. 145 ГПК. По делото няма никакъв установен факт, който по смисъла на цитирана разпоредба да удостовери датата, освен съобщението от ОбНС - Търговище, за регистрация на сграда с дата 3.04.1979 г. Но дори да се приеме, че договорът е сключен на 22.03.1973 г., то от 30.03.1979 г. е в сила ЗСГ (обн., ДВ, бр. 26 от 1973 г), съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от който не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти и вещни права по чл. 15 от същия закон за имоти, какъвто безспорно е процесният, ако давността не е изтекла до влизането му в сила. Такива имоти, за които давността по чл. 79 ЗС до влизане в сила на ЗСГ не е изтекла, не могат след това да бъдат придобити по давност. Следователно, дори да е достоверна датата на договора, то е безспорно, че до влизане в сила на ЗСГ давността не е изтекла.

По твърденията, че давността е започнала да тече след отмяната на глава II ЗСГ от 13.03.1990 г., когато отпада забраната за придобиване на такива имоти по давност. Вярно е, че ищците са продължили да владеят имота, което е установено от гласните доказателства по делото. Но е безспорно, че имотът е земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ. Той е бил отнет от наследодателя на ответниците и раздаден за ползване на трети лица. Ограничението по ЗСГ е отпаднало, но е въведено друго със ЗСПЗЗ - чл. 10, ал. 13 (нова, ДВ, бр. 98 от 1997 г.) - приобретателите на земеделска земя , която им е продадена или предоставена от земеделските стопанства, не могат да се позовават на давност. Така и в чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (нова, ДВ, бр. 107 от 1997 г.) - изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила.

Независимо че през изминалите години касаторите са владели имота, те не са го придобили по давност поради цитираните законови ограничения, тъй като началният момент на владението - 1973 г., е много след включването през 1962 г. на земята в ТКЗС, а не преди това, което изключва приложимостта на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.

отново прилагане на нормата в отрицателен - ограничаващ правото смисъл , е има и положителни решения , но ще ги потърсите . !!!! придобивната давност е доста специфичен и особен , при всеки конкретен случай , аргумент!!!

да се разсеем с тая тема пак - ето практика където ВКС се произнася в положителен смисъл за придобиване на имот по давност при хипотезата на цитирания член - има си неясноти но ...

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс



№ 899



София,21.08.2009 г.



ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на двадесети август, две хиляди и девета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева

ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова

Златка Русева



като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 165/2009 година


Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Й. К. Н. е подала касационна жалба срещу решение № 646 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 1513 от 2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 12.04.2007 г. по гр.д. № 3* от 2005 г. на Варненския районен съд, 10 състав и е отхвърлен отрицателния установителен иск на К. по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ срещу Ч. С. Х. и М. С. Х., за недвижим имот пл. № 417 по плана на новообразуваните имоти на СО”А” в землището на гр. В. с площ от 621 кв.м. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК.

В представеното изложение са посочени основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение в предметното поле на чл.280 , ал.1, т.1 и т.3 ГПК като се подържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по същественият материално правен въпрос за придобиване на оригинерно основание на имот за който са сключили транслативна сделка, както и по съществен процесуално правен въпрос за обсъждането на доводите и доказателствените средства съгласно чл.188, ал.1 ГПК. Не навежда обстоятелства по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като излага съображения относно неправилността на решението.

Ч. С. Х. и М. С. Х. са подали насрещна касационна жалба срещу решението като сочат , че някои от изложените съображения в мотивите към него не ги устройват макар то като цяло да е благоприятно за тях. Отново правят отвод за недопустимост на производството предвид обстоятелството, че са във владение на имота и ищцата има правен интерес да предяви осъдителен, а не отрицателен установителен иск.

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на Й. К. Н. , тъй като не са налице хипотезите на чл.280 , ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.

Не следва да се допусне до разглеждане и насрещната касационна жалба предвид разпоредбата на чл.287 , ал.4 ГПК.

Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ от Й. К. Н. срещу Ч. С. Х. и М. С. Х. за недвижим имот пл. № 417 по плана на новообразуваните имоти на СО”А” в землището на гр. В. с площ от 621 кв.м защото е намерил ,че те са станали собственици на основание добросъвестно владение на имота, което е осъществено въз основа на сключената сделка за покупко-продажба с н.а. № 1* т.34, н.д. № 1* от 1995 г. Зачел е аргументите на касаторката че праводателите на ответниците Г нейния съпруг С не са придобили собствеността като ползуватели по реда на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ тъй като изградената постройка , не следва да се счете за сграда, поради което сделката макар и действителна е сключена с несобственик. Отхвърлил е наведеното правопогасително възражение за недопустимост на иска , предвид обстоятелството, че в полза на касаторката не е приключила процедурата по възстановяване на земеделската земя защото не е изготвен плана по чл.28 от ППЗПСЗЗ , което обуславя и интереса й от воденето именно на такъв иск. На последно място е счел, че спорното място е част от това, което е възстановено в полза на Н. с решение № 752 от 2000 г. на ПК , гр. В.. В решението е отговорено на доводите на ищцата и са анализирани внимателно доказателствените средства. По значителна част от поставените с касационната жалба въпроси в решението са изложени мотиви , които са в съответствие с тези аргументи които ползва касаторката.

Настоящия състав на ВКС намира, че решението е постановено в съответствие с константната практика на ВКС по релевантния материално правен и процесуален въпрос засегнат в изложението към касационната жалба. Неоснователно е искането за допускане на касационна проверка на решението по поставеният процесуално правен въпрос за обсъждане на доказателствата и доводите при условията на чл.188, ал.1 ГПК , тъй като въззивният съд не се е отклонил от канстантната практика на ВКС в тази насока и е зачел и анализирал всички релевантни доказателствени средства, доводи и възражения на страните. В съответствие с практиката и закона е и извода за приложението на чл.79, ал.2 ЗС , тъй като именно нотариалния акт предпоставя годно правно основание за придобиване на владението. Не се установи наличието на хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК поради което решението не следва да се допусне до касационна проверка.

Останалите доводи , поместени в жалбата и изложението касаят правилността на решението , но не представляват основания за допускане до касация с оглед целта на разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК за уеднаквяване на практиката по поставените въпроси.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,



О П Р Е Д Е Л И :



НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 646 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 1513 от 2007 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на Й. К. Н. .

ОСТАВЯ на основание чл. 287, ал.4 ГПК без разглеждане касационната жалба на Ч. С. Х. и М. С. Х. срещу решение решение № 646 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 1513 от 2007 г. на Варненския окръжен съд .


ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ:



все си е върховен напредък - касационен ... даже практика ... на печелившите честито и както се казва - да почерпят ...

Намерих в Апис Решение от 13.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 4184/2007 г., ВО, II-Б с-в, но нещо не мога да го копирам.

В моята нещо ми се губи, но все пак ...http://74.125.77.132/search?q=cache:o1Y ... clnk&gl=bg 235 по ред


РЕШЕНИЕ
Гр. София, 13.02.2009 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-Б състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Я.

ЧЛЕНОВЕ: Р.Д.

Мл.съдия М.Ш.



При секретаря Д.Ш., като разгледа докладваното от младши съдия Ш. ***/2007 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по реда на чл. 196 – 211 ГПК-1952 г.

Образувано е по две въззивни жалби от ответниците по предявения иск против Решение №**/28.06.2007 г. по гр.дело №****/2006 г. на Софийски районен съд-42 състав:

1) С въззивната жалба на ответницата З.Й. *** се оспорва решението на СРС-42 с-в в частта му, с която искът по чл.108 ЗС е уважен за част от процесния имот.

Въззивната жалба съдържа доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Сочи се, че решението на поземлената комисия, с което се легитимират ищците, е нищожен административен акт: то е издадена на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, но не е придружено със скица, която да индивидуализира възстановения имот, поради което процедурата по ЗСПЗЗ не е завършила и правото на собственост на ищците не е възникнало; представената скица от 2006 г. не може да санира нищожността на решението; към момента на издаването му не е имало одобрен план за местността по чл.18г, ал.1 ППЗСПЗЗ. Ответниците са придобили собствеността върху имота по силата на §4а ЗСПЗЗ, защото са били налице всички негови предпоставки: в имота е имало изградено преди 01.03.1991 г. бунгало-сграда по смисъла на §4а ЗСПЗЗ, която не попада в никоя от хипотезите на §1в, ал.3, т.1-4 ППЗСПЗЗ (изброяваща постройки, които не са сгради)-неприложима към 1995 г., когато е действал чл.303 ППЗТСУ; процесният имот представлява земеделска земя и е извън строителните граници, поради което строителни книжа за сградата не се изискват. Освен това ответниците са придобили процесния имот чрез упражняването на 5-годишно добросъвестно владение-предявяването на установителен иск за собственост от ищците на 06.02.2001 г. не е прекъснало течението на давността съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД, защото постановеното по делото решение е било обезсилено от въззивната инстанция, чието решение е влязло в сила като необжалвано.

2) С въззивната си жалба ответникът С.Й.Й. се солидаризира с подадената жалба от З.Й.-макар и неговата въззивна жалба да е просрочена, с оглед необходимото другарство на ответниците-съпрузи по искове да имоти в режим на СИО, следва да се приеме, че и този ответник има качеството на жалбоподател по делото.

Въззиваемите-ищци по предявения иск, чрез пълномощника си адв.Ж.Ц. оспорват жалбата. Сочат, че е установена чрез свидетелски показания и представените решения на ОбСЗГ идентичността между възстановения им имот и този, получен от наследодателя им при делбата от 1955 г., а следователно-и материално-правната им легитимация по иска. Не са на лице условията на §4а ЗСПЗЗ: липсват строителни книжа и последващо узаконяване на построеното в имота бунгало, плащането от ответниците е извършено едва на 21.09.2005 г., построеното бунгало не е сграда по смисъла на §1в, ал.3 ЗСПЗЗ. Ответниците не са добросъвестни владелци и не могат да се ползват от кратката придобивна давност. Претендират се разноски по делото.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно чл. 188 ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.108 ЗС от З.Д.Б., Л.Т.С., Р.Т.И., Р.М.П., М.М.П., В.Т.М., Г.Т.Н., Г. Ц. Н. (починал в хода на делото на 09.06.2007 г. и заместен в процеса на основание чл.120 ГПК-1952 г. от наследниците си по закон Ц.Х.Н., М.Г.Н. и С.Г.Н., конституирани като страни с определение от 14.08.2007 г.), Е.И.Г. и П. Ц.С. срещу С.Й.Й. и З.М.Й. относно следната реална част от недвижими имот: 466 кв.м. от имот пл.№453-кад.л. 811, представляваща част от възстановената в стари реални граници на ищците като наследници на Ц. Н. Б. с Решение №6109/15.12.1999 г. на Поземлена комисия-В. нива, цялата с площ от 7,009 дка, VI категория, находяща се в землището на с. С., местността „Б.”, представляваща имот №3325.115 от кад.лист №810/811 по кад.план от 1950 г., при съседи: наследници на Г. Ш., С. В., Д. А., Е. П., идентичен с имот пл. № 025115 в землището на С., м.”Б.”, район В.-гр.С.. Иска се на основание чл.431, ал.2 ГПК-1952 г. да бъде отменен нотариален акт №***/1995 г. в полза на първия ответник.

В исковата молба се твърди, че с решението на поземлената комисия имотът е възстановен по следния начин: 5 447,00 кв.м. са извън регулация, а останалите 1 562,00 кв.м. попадат под режима на §4ж ЗСПЗЗ: 466 кв.м.-в имот №453 и 1 096 кв.м.-в имот №458. Възстановеният на ищците имот е идентичен с този, който е получил при делбата от 1955 г. техния наследодател и това личи по съседите на имота, видно от решенията за възстановяване на собствеността върху съседните имоти. Ответникът С.Й. по време на брака си със З.М.Й. е изкупил 600/806 ид.части от имот пл.№453-к.л.811, м.”Б.”, като 466 кв.м. от този имот попадат в границите на възстановения на ищците имот пл.№3325.115-сега №025115. С нотариален акт №***/1995 г. този ответник е признат за собственик на 600 кв.м.-реална част от имот №453. Ищците твърдят, че ответникът не е имал право да изкупи този имот поради липса на предпоставките за право на изкупуване-за събореното бунгало в имота не е имало строителни книжа, а цената при изкупуването е заплатена едва на 21.09.1995 г. Следователно ответниците не са придобили собствеността върху процесния имот, който владеят. Иска се ищците да бъдат признати за собственици на процесния имот по възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху него. Претендират се разноски.

Ответниците оспорват иска изцяло. Оспорва се активната материална легитимация на ищците-решението на ПК-В. е нищожно и незаконосъобразно: след като е установено, че имотът попада под §4ж ЗСПЗЗ, не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху него, а ищците е следвало да бъдат обезщетени; към решението липсва скица, поради което процедурата по възстановяване на собствеността не е завършена, а представената скица е от 2003 г. и не може да санира нищожността на решението, в нея липсват посочени граници и съседи на имота, има противоречия в данните по скицата и по решението. Имотът, възстановен с решение №****/15.12.1999 г. не идентичен с този по дял І, т.2 от съдебната спогодба по протокола от 1955 г.-липсва каквото и да било съвпадение в съседите на двата имота. Невярно е твърдението, че претендираният от ищците имот попада изцяло в имота на ответниците: в имота на последните попадат около 272 кв.м. от процесния имот, защото той има за южна граница имот пл.№458, а имотът на ответниците граничи от юг с мера (частта от целия имот пл.№453 с площ 206 кв.м., която не е изкупена). Ответниците са собственици на процесния имот по реда на §4а ЗСПЗЗ (съгласно нотариален акт №127/1995 г.) и се владее от тях на правно основание, като са били налице всички предпоставки за упражняването на това право: ответниците са били ползватели на имота, в който е имало построено бунгало от 12,00 кв.м., което е сграда по смисъла на §4а ЗСПЗЗ и §1в ППЗСПЗЗ. Прави се възражение за придобиване на имота въз основа на придобивна давност след 5-годишно добросъвестно владение от 26.05.2000 г. (влизане в сила на решението на ПК) до 17.01.2006 г. (предявяване на иска). Искат отхвърляне на предявения иск.

С първоинстанционното решение искът по чл.108 ЗС е уважен частично-за защрихованата част от 284,00 кв.м. от имота (очертани между т.20-6-19-21-20 по заключението на вещото лице Р.П. от 27.10.2006 г.), а за останалата площ на реалната част-до 466 кв.м. е отхвърлен.

Предмет на въззивното производство с оглед обсега на подадените жалби е само осъдителната част на решението; в останалата му част то е влязло в сила като необжалвано.

Със заявление вх. № С-**/***а/19.12.1991 г. до Общинската поземлена комисия на община В., кметство С.-гр.С., Г. Ц. Н. е поискал да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Ц. Н. Б. собствеността върху описани земеделски земи, между които е и нива от 7,3 дка в м.”Б.”.

Видно от препис-извлечение изх.№***/07.06.1994 г. в емлячния регистър на С. в том І, стр.402 на името на Ц. Н. Б. е записана нива от 7,3 дка в м.”Б.”.

С Решение №****/15.12.1999 г. на ПК-В., е възстановена в стари реални граници собствеността на наследниците на Ц. Н. Б. върху нива от 7,009 дка, в землището на с. С., м.”Б.”-имот№ 3325.115, к.лист №810/811 по кад. план от 1950 г., при граници: наследници на Г. Ш., С. В.. Д. А.. Е. П.. От имота 5 447,00 кв.м. са извън регулация, а останалите попадат под разпоредбата на §4ж ЗСПЗЗ: 466,00 кв.м.-в имот пл.№453, а 1096,00 кв.м.-в имот пл.№458; в решението е отбелязано, че към него е издадена скица за имота от 1999 г., а то е издадено въз основа на делбен протокол №26, т.2 по гр.д.№****/1955 г., дял І, т.2 и препис-извлечение от емлячния регистър №135/07.06.1994 г., т.2. Решението е влязло в сила на 26.05.2000 г.

Към решението на ПК-В. е представена скица-копие от неодобрен кадастрален план на С.-Д., м.”Б.” относно имот пл.№3325.115, издадена от СО-С. през 1999 г., която отразява бившия имот пл.№3325.115 по плана от 1950 г. и одобрения план на възстановими граници по чл.18д, ал.7 ППЗСПЗЗ от 1998 г. спрямо отразеното в кадастралния план от 1978 г.; имотът е записан на Ц. Н. Б. според регистър на собствениците; според скицата общата площ на имота е 7 009,00 кв.м., трасираната на място свободна незастроена площ съдържа 5 447,00 кв.м., а останалите 1 562,00 кв.м. се разпределят по следния начин: в имот пл. №453 попадат 466,00 кв.м., като в разписната книга той е записан на С.Й.Й. съгласно удостоверение №**/19.01.1988 г. и заповед №РД-**-**** от 13.02.1995 г. на СГО за 700,00 кв.м.; в имот пл. №458 попадат 1096 кв.м., записан в разписната книга на П. Б. Г. съгласно заповед №РД-**-***/17.07.1995 г. на СГО и протокол №*/18.04.1978 г., нотариален акт №***, т.ХІІІ, д.№****/1996 г. за 600 кв.м. и допълнително вписани 1 105,00 кв.м. Върху скицата е направено отбелязване от началник на ОЗСГ-В., че имот №3325.115, к.л.№810/811 е идентичен с имот №025115 от КВС, а скицата е неразделна част от решение №6109/15.12.1999 г. Тази скица се съдържа и в преписката на ПК-В. по постановяване на решение №****/15.12.1999 г.

Представена е скица №К*****/18.04.2003 г., издадена от ОСЗГ-В., за имот №025115 в землището на С., м.”Б.”, с площ 7,009 дка, собственост на наследниците на Ц. Н. Б. съгласно решение №6109.

Представена е и последваща скица №К*****/07.11.2006 г. от ОбСЗГ-ОК относно имот №025115-нива в землището на С., м.”Б.”, с площ 7,009 дка, собственост на наследниците на Ц. Н. Б. съгласно решение №6109/15.12.1999 г., при граници и съседи: имот №025119-нива на наследниците на Н. П. С., имот №025124-нива на наследниците на Д. П. А., имот №025197-пасище, мера-общинска собственост, имот №025111-нива на наследниците на С. П. В., имот №025164-нива на наследниците на Т. М. Г., имот №025114-нива в съсобственост без посочени съсобственици, имот №025116-нива на наследниците на С. Н. Д., имот №025117-нива на наследниците на Е. Н. П., имот №025118-нива на наследниците на Д. И. А..

Видно от протокол от 31.05.1955 г. по гр.дело №****/1955 г. на Софийски народен съд, ІV р., Ш уч., наследниците на Н. Б. Ш. са постигнали, а съдът е одобрил съдебна спогодба, като в дял на Ц. Н. Б. се е паднала нива в землището на с.С., м.”Б.” с площ 7,8 дка, при съседи: Г. С., мера, Г. Т. и наследници на И. Д.. Протоколът е вписан с вх.рег.№4848/06.06.1955 г.

От удостоверение за наследници №****/13.12.2005 г., издадено от Столична община-район В., се установява, че Ц. Н. Б. е починал като вдовец на 15.05.1968 г. и е оставил като свои наследници по закон: Г. Ц. Н. (син), Павлинка Ц.С. (дъщеря), законните наследници на сина му Т. Ц. Б. (починал през 1995 г.): З.Д.Б., Р.Т.И. и Л.Т.С., законните наследници на дъщеря му З. Ц.П. (починала през 1987 г.): М.М.П. и Р.М.П., законните наследници на дъщеря му Л.Ц. Б. (починала през 1977 г.): В.Т.М. и Г. Т.Н., законния наследник на дъщеря му П. Ц. А. (починала през 1982 г.)-Е.И.Г..

От удостоверение за наследници №******/21.06.2007 г., издадено от Столична община-район В., се установява, че Г. Ц. Н. е починал на 09.06.2007 г. и е оставил като свои наследници по закон съпругата си Ц.Х.Н. и двете си деца М.Г.Н. и С.Г.Н..

От служебна бележка, издадена на 29.11.2006 г. от Столична община-район „В.” се установява, че имената Ц. Н. Б., Ц. Ш. (по Решение №6166/12.07.2000 г.) и Ц. Н. Ш. (по протокол на ТПС блок V, т.3/а) са имена на едно и също лице; представеният документ изхожда от компетентен орган, водещ регистрите на населението-администрацията на район В. при Столична община, поради което представлява официален документ, а направеното оспорване на съдържанието му от ответниците е недоказано.

С Решение №****/12.01.2000 г. на ПК-В., т.1, влязло в сила на 08.02.2000 г., е възстановено в стари реални граници правото на собственост на наследниците на С. П. В. върху нива от 2,298 дка, VІ категория, в землището на с.С., м.”Б.”-имот №3324, к.лист №811 от кад.план от 1950 г. при граници и съседи: наследници на Ц. Ш., Т. М. Г. и общинска мера; от имота 1 940,00 кв.м. са извън регулация, а останалите 358,00 кв.м. попадат под режима на §4ж ЗСПЗЗ: в имот №451-199 кв.м., в имот пл.№454-39 кв.м., в имот пл.№453-105 кв.м., в имот пл.№458-7 кв.м., в имот пл.№452-8 кв.м.; към решението е представена скица-копие от неодобрен кадастрален план на в.з.”М. ***, издадена от ОП ”Софийски кадастър” на 13.03.2000 г. относно имот пл.№524 (заснет през 2000 г.), кад.лист 811, с площ по графични данни 1 940,00 кв.м., който съгласно Решение №6117/12.01.2000 г. на ПК-В. е записан на наследниците на С. П. В.; имотът е извън регулация.

С Решение №****/13.03.2000 г. на ПК-В., т.1, влязло в сила на 11.04.2000 г., е възстановено в стари реални граници правото на собственост на Н. П. С. върху нива от 2,076 дка, VІ категория, в землището на с.С., м.”Б.”-част от имот №3326, к.лист №810 от кад.план от 1950 г. при граници и съседи: наследници на Д. П., Ц. Ш., И. А..

С Решение №****/24.03.2000 г. на ПК-В., т.1, е признато правото на собственост на наследниците на Б. Г. Ш. и Я. Г. Ш. върху нива от 0,900 дка-терен по §4 ЗСПЗЗ, в землището на с.С., м.”Б.”-имот №3325.114, к.лист №810/811 по кад.план от 1950 г. при граници и съседи: наследници на Т. и Д. А., Ц. Ш., С. Т.; към решението е приложена скица от 1999 г.-копие от неодобрен кадастрален план на м.”Б.”-в С.-Д., гр.С., относно бивш имот пл.№3325.114, кад.лист 810/811, заснет в кадастрален план от 1950 г. и одобрен план на възстановими граници по чл.18д, ал.7 ППЗСПЗЗ от 1998 г., като е отразено разположението му съгласно кад.план от 1978 г., кад.лист 810/811; имотът е с площ по графични данни 2 799,00 кв.м. и е извън регулация; съобразно измерване по координатни точки имотът е с площ 2 800 кв.м., незастроени от тях са 1 900 кв.м., а останалите 900 кв.м. са заети: в имот пл.№453 (записан на С.Й.Й. съгласно заповед №РД-**-**/13.02.1995 г.)-253 кв.м.; в имот пл.№454-665 кв.м.

С Решение №****/12.07.2000 г. на ПК-В., т.1, е възстановено в стари реални граници правото на собственост на наследниците на Е. Н. П. върху нива от 3,414 дка, VІ категория, в землището на с.С., м.”Б.”-имот №3325.117, к.лист №810 от кад.план от 1950 г. при граници и съседи: наследници на С. Т., Ц. Ш., Д. А., Н. А., П. А., З. Ш.; към решението е приложена скица от 1999 г.-копие от неодобрен кадастрален план на С.-Д., м.”Б.”-гр.С., относно бившия имот пл.№3325.117, кад.лист 810, отразен в кадастрален план от 1950 г. и одобрен план на възстановими граници по чл.18д, ал.7 ППЗСПЗЗ от 1998 г., както и настоящата ситуация по кад.план от 1978 г.-кад.лист 810; имотът по графични данни е с площ 3 414 кв.м. и е извън регулация.

По делото е представена скица-копие от неодобрен кадастрален план на в.з.”М. ***, издадена от ОП ”Софийски кадастър” на 26.10.2000 г. относно имот пл.№538 (заснет през 2000 г.), кад.лист 810, с площ по графични данни 2 076,00 кв.м., който съгласно нотариален акт №**, том І, рег.№****, н.д.№229/2000 г. е съсобствен между Е. Л. Д., Т. Л. С., Р. Л. С. и още 5 лица; имотът е извън регулация.

С определение от открито съдебно заседание на19.05.2006 г. на основание чл.109, ал.4 ГПК-1952 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че ответниците владеят имота.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот по §4а ЗСПЗЗ №***/08.12.1995 г., том XXVII, н.дело №****/1995 г. на нотариус при СРС, С.Й.Й. е признат за собственик на основание §4а ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: дворно място с пространство от 600 кв.м., представляващо реална част от имот, целият с площ 806 кв.м., заснет през 1995 г. с планоснимачен №453, кадастрален лист №811 по плана на гр. С., вилна зона „М. долина-Б. – ІІ етап”, при съседи на реалната част: юг-мера, запад-път, север-имот пл.№454, изток-мера и при съседи на целия имот: юг-имот пл.№458, запад-път, север-имот пл.№454, изток-мера, заедно с построеното в мястото бунгало с площ от 12 кв.м., без строителни книжа. Нотариалният акт е издаден след получаване на писмо №СТ-**-**-**/27.10.1995 г. на кметския наместник на ТОА „В.”, с което се изпраща молбата вх. № СТ-**-**-**/20.07.1995г. на С.Й.Й.,***-С. за издаване на нотариален акт. В писмото е посочено, че със заповед РД-**-**/13.02.1995 г. на кмета на СГО е изготвена оценка в размер на 70 980,00 лв за заплащане на имот, представляващ 800/806 кв.м. идеални части от имот пл. № 453, ползван на основание 26-то ПМС. Съгласно писмото сумата е внесена в касата на банка „Х.” на 21.09.1995 г.

Приложена е скица-копие от неодобрен кадастрален план на в.з.”М. -Б.-II етап” за имот пл.№453, издадена на 13.07.1995 г., в която е посочено, че имотът е заснет през 1995 г. и нанесен в кадастрален лист № 811 въз основа на заповед №РД-**-**/13.02.1995 г. на СГО и се владее от С.Й.Й.; имотът е извън регулация и по графични данни е с площ 806 кв.м.

Представена е и скица-копие от неодобрен кадастрален план на в.з.”М. ***, издадена на 28.11.2002 г. от ОП „Софийски кадастър”, за имот пл.№453, к.л.811, нанесен през 2002 г., намиращ се извън регулация, собственост на С.Й.Й. съгласно нотариален акт №***/1995 г., с площ по графични данни-600 кв.м.; останалата част от бившия имот пл.№ 453 е обозначена с нов пл.№581.

От служебна бележка от 04.01.1985 г. на ЖФБ”В.”-кв.С. се установява, че на З.М.Й. е предоставена земя за лично ползване в м.”Б.”, С. землище, парцел №19, ул.”*-ра”, като същата работи в АПК „С.” и владее мястото от 1975 г.

Видно от удостоверение №**/19.01.1988 г. на ИК на РНС „ДС” съгласно ПМС №**/1987 г. на С.Й.Й. е предоставена за земеделско ползване пустееща земя от 700 кв.м., находяща се в землището на кв. С., м.”Б.”, №**, ул.”***”.

С молба от 24.06.1992 г. С.Й.Й. е поискал да му бъде предоставено правото на собственост върху ползваната от него и семейството му земя в м.”Б.”, кв. С., ул.”***” №19, с размер 700 кв.м. и съседи: П. Г., М. М., П. К. и път.

От констативен протокол от 01.09.1994 г. на комисия при ТОА „В.” се установява, че молба вх.№**/**.06.1992г. на С.Й.Й. за изкупуване е подадена в срок, а дворното място в кв.С., м.”Б.”, при съседи: север-П.К., запад-път, юг-П.Г., изток-М.М. е застроено с дървено бунгало с площ 12,00 кв.м. на бетонова основа; земята е на по-малко от 30 км. от гр.С..

Със заповед №РД-**-**/13.02.1995 г. на кмета на Столична община е отменена заповед № РД-**-***/26.09.1994г. на кметския наместник на ТОА „В.”; прието е, че С.Й. е правоимащ по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ, тъй като се легитимирал като ползвател на мястото и е изградил в него дървено бунгало на бетонова основа с площ от 12 кв.м.; преписката е върната на ТОА "В." за извършване на оценката.

Съгласно оценителен протокол №***/22.08.1995 г. на ТОА „В.” имот пл.№453, кад.лист 811, м.”Б.”, в.з.”М. ***, с площ 600 кв.м. и разгъната застроена площ на сградата 12 кв.м. е оценен на 70 980,00 лв.(неденоминирани).

Видно от писмо на СО-район "В." изх. № СТ-**-*-**/01.08.2000 г. , за имот пл. № 453, к.л. 811, м. "Б.", землището на кв. С., сумата 70,98 лв. е внесена в банка на 21.09.1995г. от С.Й. ***; по скица имотът съдържа 806 кв.м; това се установява и от представената справка на банка „Х.”-клон В. за 21.09.1995 г.

Видно от удостоверение №**/29.04.1963 г. на ОбНС-с.С., Т. окръг, С.Й.Й. и З.М.Й. са сключили граждански брак на 29.04.1963 г.

Съгласно заключението от 27.10.2006 г. на вещото лице Р.П. по техническата експертиза, приета от първата инстанция, имотът по нотариален акт №***/08.12.1995 г. е идентичен с имота, предоставен за ползване на С.Й. по реда на ПМС №26/1987 г. Целият имот пл.№453 по графични данни е с площ 813 кв.м. (очертан по т.16-17-18-23-22-21-20-16 по скицата към заключението); реалната част от него-предмет на нотариален акт №***/08.12.1995 г. е с площ по графични данни 600 кв.м. (очертана по т.20-19-18-23-22-21-20). Липсват данни за идентичност между възстановения на ищците имот с Решение №****/1999 г. и имота по протокола от 1955 г., дял І, т.2 ( в този смисъл-и допълнителното заключение от 27.08.2008 г. на вещото лице пред въззивната инстанция). Защрихованото на скицата към заключението място (с площ 284,00 кв.м.) е частта от изкупените от ответниците 600,00 кв.м., която попада във възстановения на ищците имот. Към деня на огледа от вещото лице (22.10.2006 г.) в имот пл.№453 не съществува постройка. Според допълнителното заключение от 28.02.2007 г. на същото вещо лице към датата на издаване на решение №****/15.12.1999 г. не е имало приет и одобрен план на териториите по чл.18г, ал.1 ППЗСПЗЗ за м.”Б.” в землището на С.; към датата на повторния оглед (18.11.2006 г.) в имот пл.№453 съществуват основи на сграда с размери 6,40/3,80 м., състоящи се от иззидани бетонови ивици, вкопани в земята, върху които е имало настлани бетонови плочи, служили за под, част от които съществували и при огледа; в кадастралния план от 1978 г. е процесната постройка е отразена като паянтово жилище.

Пред първата инстанция като свидетели са разпитани П. С. П. и С. Д. Ш..

При разпита св.П. заявява, че познава имота на Ц. Б.-на скица №К*****/18.04.2003 г. той е обозначен като №*****; имотът на свидетеля е с №****, а №***** е върнат на наследниците на Т. Г.-този имот е бил предмет на замяна и последваща продажба след влизането в ТКЗС. На север по скицата са имотите на Я. и Б. Ш., на запад-имота на П., над нейния имот е този на сестра на Ц. Б., а на юг-мера, която местност се нарича „С.”. Свидетелят заявява, че всички имоти са влезли едновременно в ТКЗС, но не помни коя година.

При разпита св.Ш. заявява, че познава ответника С.Й. от 1963 г., а впоследствие се запознал и със неговата съпруга. При раздаване на пустеещи места в С. им бил даден имот, който обработвали, имало дървета и други насаждения. През 1984 г. ответниците построили в него дървено бунгало, при което помагал и свидетелят. Основите му били на 20-30 см. в земята, а нагоре-дървена част с ламаринен покрив. Постройката била от две помещения: в едното имало маса и легло, а другото се ползвало като кухненски бокс-в него имало печка, мивка и шкафове; под едно от помещенията имало ниша, ползвана като мазе за съхраняване на стопанския инвентар. В бунгалото ответниците не живеели постоянно, а го ползвали, когато идвали събота и неделя, за да се грижат за насажденията. Бунгалото било разрушено през 1992 г. Мястото е оградено с мрежа от една страна, от две страни-с бодлива тел, а в останалата част-с жив плет с бодлива тел. Сега на място са останали само бетонните основи и няколко циментови блокчета.

Пред въззивния съд като свидетел е разпитан св.С. В. Р..

При разпита св.Р. заявява, че познава имота на Ц. Н. Ш. още преди внасянето му в ТКЗС-имотът е в местността „Ш.”, чието предишно име е „Б.”. Имотът му бил от 7-8 декара, от запад и север съсед му е Г. Ш., от север-С. П. В., от юг-Н. Д., И. Д. и Е. Д., от изток имотът граничел с общинска мера. Този имот се ползвал за земеделско производство.

Към делото е приложено гр.дело №****/2001 г. на СРС-45 с-в, образувано по положителен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК-1952 г. за същия имот между същите страни, предявен с искова молба вх.№****/06.02.2001 г.-с решение от 27.03.2003 г. искът е бил отхвърлен-това решение е било обезсилено с Определение от 08.08.2005 г. на СГС-ІІ Г с-в по в.гр.д.№3441/2003 г., което е влязло в сила като необжалвано.

Съдът не обсъжда представените на л.102 и 103 от първоинстанционното дело доказателства, за които се твърди, че представляват стр.14 и 15 от протокол за замяна, защото от така представените страници не би могло да се установи част от какъв документ представляват-в този им вид те представляват само изброяване на лица и имоти; отделно от това се касае за неподписан документ с непосочен автор, поради което не може да му се придаде доказателствена стойност за вписаното в него.

Други относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 197 ГПК-1952 г. и е допустима.

Относно иска по чл.108 ЗС:

Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Следователно за основателността на предявения иск се изискват кумулативно следните предпоставки:

1) ищецът да е собственик на имота;

2) процесният имот да се владее или държи от ответника;

3) ответникът да владее или държи имота без правно основание.

Тежестта на доказване на първите две условия лежи върху ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт на съществуване на основание да владее имота.

1) Като придобивно основание за правото си на собственост върху процесния имот ищецът сочи възстановяването му в полза на неговия наследодател по реда на ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на поземлената комисия.

С влязлото в сила решение на поземлената комисия е възстановена собствеността върху имот №3325.115, част от която попада в имот пл.№453 в полза на наследниците на Ц. Н. Б.; видно от представените удостоверения ищците имат това качество, поради което те се легитимират с така постановеното решение като собственици на посочения в него имот. Влязлото в сила решение на ПК за възстановяване на собствеността има конститутивно и вещноправно действие както по отношение на обекта на собствеността, така и по отношение на титуляра на правото на собственост (така-ТР №1/1997 г., ОСГК на ВКС, т.1). Решението е постановено от компетентен за това орган, в изискваната от закона писмена форма (чл.15, ал.2 ЗАП-отм.), подписано е не само от председателя и секретаря на издалия го колективен административен орган (съгласно изискването на действалия при постановяването му чл.15, ал.2, т.6, изр.ІІ ЗАП-отм.), но и от участвалите в приемането му членове на ПК, административният орган е заседавал в изисквания състав съобразно чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ (в приложимата към постановяването му редакция преди измененията, обнародвани в ДВ, бр.***/28.12.1999 г.-председател, секретар и нечетен брой членове). Имотът-предмет на решението е индивидуализиран чрез скица, приложена към него, видно от отбелязването в самото решение (т.4 от изброените документи)-това е представената по делото скица от 1999 г. със заверка на гърба от поземлената комисия (лист 5 от делото на СРС); дори да се приеме, че тази скица не е част от решението, то по делото е представена скица №К*****/07.11.2006 г., заверена от ОСЗГ, чието издаване е последният елемент от фактическия състав на възстановяването на собствеността. Доколкото няма нормативно предвиден срок за произнасяне на ОСЗ по заявлението за възстановяване на собствеността, издаването на скицата 7 години след постановяване на решението не се отразява на неговата валидност и правилност; претендираната от ответниците начална нищожност на решението не е налице.

Титулът за собственост на ищците (решението на ПК) не е противопоставим на ответниците, защото те не са участвали в административното производство пред поземлената комисия, поради което издаденият административен акт не разпростира действието си спрямо ответната страна. Следователно гражданският съд е компетентен да упражни косвен съдебен контрол върху административни актове с реституционен вещен ефект и заместващите ги съдебни решения, доколкото те са непротивопоставими на неучаствали при постановяването им лица (така-ТР№6/2005 г., ОСГК на ВКС, т.4). Съдът следва служебно да прецени валидността на тези актове и при констатирана нищожност да не зачита претендирания им вещен ефект, а при възражение следва да провери и материалната им законосъобразност-само с оглед материалните предпоставки за възстановяването на собствеността (в този смисъл са задължителните указания по приложение на закона, дадени с ТР№6/2005 г., ОСГК на ВКС, т.4).

Установи се, че ищците са наследници по закон на Ц. Н. Б.. При извършената през 1955 г. съдебна делба на наследствени имоти от наследството на Н. Б. Ш. в негов дял е отредена нива в м.”Б.” от 7,8 декара (дял І, т.2 от протокола за съдебната спогодба). Съдът намира за установена идентичността между имота по протокола за съдебна делба (дял І, т.2) и този по възстановителното решение-този извод се налага от показанията на св.Р., който свидетелства за имота на Цв.Б. преди внасянето му в ТКЗС и съвкупната им преценка с показанията на св.П., описващ имота в днешното му състояние и с представените решения на ПК относно съседните имоти; видно от представената скица от 1999 г.-копие от неодобрен кадастрален план описаната нива на Цв.Б. по протокола за делба от 1955 г. е отразена в кадастралния план от 1950 г. и записана на негово име, а в кадастралния от 1978 г. фигурира като имот пл.№3325.115 (сега-имот №025115), като по делото е безспорно установено, че част от имот пл.№453 попада в бившия имот пл.№3325.115, поради което и съгласно чл.157, ал.3 ГПК-1952 г. съдът не възприема заключението на вещото лице в частта му относно липсата на идентичност между възстановения и делбения имот. Индиция в тази насока е и представеното извлечение от емлячния регистър, от което се установява, че в този регистър на Цв.Б. е записана нива от 7,3 декара в м.”Б.”, макар и тя да не е описана, а да е посочена само като площ.

Видно от описанието на имота в протокола по гр.дело №****/1955 г. на Софийски народен съд, ІV р.-ІІІ уч., той представлява нива, следователно е имал земеделски характер преди обобществяването му според определението по чл.2 ЗСПЗЗ, което обстоятелство не е спорно по делото. В този смисъл са и показанията на св.Р., които съдът кредитира изцяло като последователни и безпротиворечиви.

От показанията на св.Р. се установява, че нивата на Цв.Б. е внесена в ТКЗС заедно със съседните имоти, който факт също не е спорен по делото.

Следователно са налице общите предпоставки по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на ищците.

Съдът намира обаче, че в частта му, касаещо процесната част от имот пл.№453 (попадащ в режима на §4ж ЗСПЗЗ) Решение №****/15.12.1999 г. на ПК-В. не е произвело конститутивен вещен ефект и въз основа на него не е настъпило възстановяване на собствеността в полза на ищците върху посочения имот. Към датата на издаване на решението е била в сила редакцията на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ (след изменението на нормата със ЗИДЗСПЗЗ, ДВ, бр.**/30.07.1999 г. и в сила от 30.07.1999 г.)-според действащата към 15.12.1999 г. норма на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ относно земи по §4-§4л ЗСПЗЗ поземлената комисия е компетентна да постановява решение за признаване правото на собственост върху тези имоти, а самото възстановяване на собствеността е ставало със заповед на кмета на общината съгласно §4к, ал.7 ЗСПЗЗ и само този административен акт е имал конститутивен вещен ефект по отношение на собствеността върху тези имоти.

Следователно в тази му част (касаеща имот пл.№453) Решение №****/15.12.1999 г. на ПК-В. е нищожно като постановено от некомпетентен по материя административен орган (така-ТР№2/1991 г., ОСГК на ВКС, т.1), защото към този момент компетентен да възстановява собствеността върху тези земеделски земи е кметът на общината. Дори и да се приеме, че в тази му част решението на ПК е само незаконосъобразно (а не нищожно), то тази незаконосъобразност също е пречка да настъпи вещен ефект върху описания имот пл.№453, поради което ищците не се легитимират като собственици на процесния имот.

2) Безспорно е между страните по делото, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния имот, следователно втората предпоставка на иска по чл.108 ЗС е налице.

3) Ответниците се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на изкупуването му по реда на §4а ЗСПЗЗ (доколкото §4б ЗСПЗЗ в случая е неприложим-земята се намира на по-малко от 30 км. от гр.С., която е с население над 300 000 жители, което обстоятелство е посочено в констативния протокол от 01.09.1994 г.), като правят и евентуално възражение за придобиване на собствеността по силата по давност след 5-годишно давностно владение от по 26.05.1999 г. (влизане в сила на решението на ПК) до 17.01.2006 г. (предявяване на настоящия иск по чл.108 ЗС). Настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за правото на изкупуване по §4а ЗСПЗЗ на процесния имот.

1.На ответника С.Й. по реда на ПМС №26/1987 г. е предоставена за земеделско ползване пустееща земя от 700 кв.м., находяща се в землището на кв. С., м.”Б.”, №19, ул.”***”, която съгласно заключението на вещото лице е идентична с изкупената реална част от имот пл.№453, за която е съставен нотариален акт №*****.12.1995 г. С влизането в сила на ЗСПЗЗ това право на ползване е прекратено (§4, ал.1 ЗСПЗЗ).

2. В този имот без строителни книжа ответниците изградили преди 01.03.1991 г. (през 1984 г.) дървено бунгало с ламаринен покрив и площ от 12,00 кв.м. върху бетонови основи, състоящо се от две помещения: в едното имало маса и легло, а другото се ползвало като кухненски бокс, като под едно от помещенията имало ниша, ползвана като мазе за съхраняване на стопанския инвентар (съгласно показанията на св.Ш. и описаното в констативния протокол от 01.09.1994 г.). Построеното бунгало представлява сграда по смисъла на §4а ЗСПЗЗ. Съгласно чл.303б, ал.3 ППЗТСУ (в сила към 1991 г.) „не се смятат за сгради и не подлежат на регистриране маломерни до 8 кв. м дървени бараки, предназначени за подслон и съхраняване на селскостопански сечива и инструменти”, изградени в урегулирани или неурегулирани терени (чл.303а, ал.1 ППЗТСУ вр.§2 ЗТСУ)-следователно по аргумент от противното постройките с по-голяма плащ представляват сгради. Съгласно чл.177, ал.1 от Наредба №5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отменена, в сила към 1991 г.). „постройките за сезонно ползване и инвентар може да имат застроена площ до 35 кв. м.”, което изискване за сградата на ответниците е спазено, като тя отговаря и на изискването на чл.177, ал.3 от наредбата-отделната постройка за сезонно ползване и инвентар да се състои най-малко от помещение за обитаване, кухня или кухненски бокс и помещение за складиране на инвентар. Разпоредбата на §1в, ал.3 ППЗСПЗЗ в случая е неприложима, защото е влязла в сила през 1997 г. (след изкупуването на имота), но следва да се отбележи, че построеното в имота бунгало не попада под изключенията на тази норма-то не е стопанска сграда, защото се е ползвала както за съхраняване на инвентар, така и за обитаване, поради което не са налице изключенията на §1в, ал.3, т.1 и 3 ППЗСПЗЗ. В хипотезата на §4а ЗСПЗЗ е без значение дали за сградата има издадено разрешение за строеж или строителни книжа, защото разпоредбата не въвежда такова изискване (за разлика от чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ).

3. С молба от 26.05.1992 г. ответникът С.Й. е поискал да изкупи така предоставения му за ползване имот-към датата на подаването му законът не е предвиждал срок за подаване на заявленията за изкупуване по §4а ЗСПЗЗ, а заявлението на ответника до общината е подадено в преклузивния срок (31.01.1998 г.), предвиден в §4а, ал.6 ЗСПЗЗ, въведена със ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр.**/28.10.1997 г.).

4. С оценителен протокол №***/22.08.1995 г. е определена цена за имота в размер на 70 980,00 неденоминирани лева, която е заплатена от ответника на 21.09.1995 г. С §4а, ал.1 ЗСПЗЗ е дадена възможност заплащането на стойността на земята да бъде извършено в тримесечен срок от влизане в сила на оценката: оценителният протокол е издаден на 22.08.1995 г., а плащането е извършено на 21.09.1995 г.-в рамките на посочения срок.

5. Направената оценка и заплатената сума касаят 600 кв.м. от имота-въпреки че към този момент не е било в сила ограничението в размерите на придобиваната земя по §4з, ал.1 ЗСПЗЗ (в сила от 1992 г. до 20.05.1995 г. и възстановен в същата редакция през 1997 г.), следва да се приеме, че ответниците са придобили именно 600 кв.м., защото именно за толкова са извършили плащане съобразно издадената оценка.

6. Заплащането на земята по издадената оценка към 1995 г. е бил последният елемент от фактическия състав на придобиването по силата на §4а ЗСППЗЗ, доколкото към този момент не е бил в сила §4к, ал.7 ЗСПЗЗ, който предвижда, че собствеността върху новообразуваните имоти се придобива с влизане в сила на заповед на кмета на общината; следователно от датата на плащането ответниците са придобили собствеността върху процесния имот в режим на СИО, защото са в брак по между си, а придобивният способ по §4а ЗСПЗЗ е възмезден (чл.19, ал.1 и 3 СК). Издаденият нотариален акт №***/08.12.1995 г. е констативен и не поражда правото на собственост.

Дори да се приеме, че ответниците не са придобили процесния имот въз основа на §4а ЗСПЗЗ, то направеното възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза е основателно. Безспорно е, че в релевирания по делото период от 26.05.2000 г. (влизане в сила на решението на ПК) до 17.01.2006 г. (предявяване на иска), те владеят имота. Те владеят имота на правно основание (осъществения фактически състав на изкупуването по §4а ЗСПЗЗ, а не издадения за това констативен нотариален акт), годно да ги направи собственици, като добросъвестността им се предполага (чл.70, ал.2 ЗС), поради което е достатъчен 5-годишен срок на давностно владение по чл.79, ал.2 ЗС. Вярно е, че съгласно чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ (ДВ, бр.107/18.11.1997г.) изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба. Ответниците обаче се позовават на изтекла придобивна давност от влизане в сила на решението на ПК, с което имотът се възстановява на ищците, поради което посочената норма е неотносима към направеното възражение, защото решението на ПК е влязло в сила след чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. В периода от 26.05.2000 г. до 17.01.2006 г. ответниците са владеели имота, като няма данни владението им да е било прекъсвано.

Не е налице и прекъсване или спиране на давността чрез предявения на 06.02.2001 г. от ищците установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК-1952 г. за собствеността върху имота, по който е образувано гр.д.№****/2001 г. на СРС-45 състав. Вярно е, че съгласно чл.115, б.”ж” ЗЗД вр.чл.84 ЗС придобивна давност не тече, докато трае съдебният процес за собствеността върху имота, а съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД вр. чл.84 ЗС предявяването на този иск прекъсва придобивната давност, но тя не се смята за прекъсвана, ако искът не бъде уважен. Решението на първата инстанция по гр.д.№****/2001 г. на СРС, с което предявеният от ищците установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК-1952 г. е уважен, е било обезсилено от въззивния съд, а производството-прекратено, като въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. С прекратяването на производството по иска се заличават с обратна сила всички процесуални и материални последици от предявяването на иска-този иск не само не е уважен, а изобщо не е разгледан от съда. С влизането в сила на обезсилващото въззивно решение не настъпва прекъсване на давността по чл.116, б.”б”, пр.І ЗЗД и отпада с обратна сила ефекта на спирането на давността по чл.115, б.”ж” ЗЗД. Поради това следва да се приеме, че придобивната давност за процесния имот нито е спирана, нито е прекъсвана и в полза на ответниците е изтекъл 5-годишния давностен срок, поради което възражението им за придобиване на процесния имот по давност е основателно. Понеже давността е изтекла по време на брак между ответниците, то имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност (ППВС №8/1980 г., т.2).

С оглед на изложеното предявеният иск е неоснователен, поради което решението в обжалваната част следва да се отмени и уважения с него иска-да се отхвърли.

По разноските: При този изход на спора право на разноски имат жалбоподателите, но поради липса на искане от тяхна страна разноски не им се присъждат.

С оглед разпоредбите на §2, ал.2 и 3 ГПК-2007 г. за обжалваемостта на настоящото въззивно решение се прилага новия процесуален закон, поради което то подлежи касационно обжалване при условията по чл.280, ал.1 ГПК-2007 г.

По изложените мотиви Софийският градски съд



Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ частично Решение №**/28.06.2007 г. по гр.дело №****/2006 г. на Софийски районен съд-42 състав-в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС относно реална част от имот № 3325.115 к.л. 810/811 по кад.план от 1950 г., идентичен с имот пл. № 025115, находящ се в землището на с. С., местността „Б.", възстановен с решение №****/15.12.1999 г. на ПК „В.", с площ на частта от 284 кв.м. съгласно защрихованата част от скицата на вещото лице, означена с цифри 20, 6, 19, 21, 20, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.Б., ЕГН **********, Л.Т.С., ЕГН **********, Р.Т.И., ЕГН **********, Р.М.П., ЕГН **********, М.М.П., ЕГН **********, В.Т.М., ЕГН **********, Г.Т.Н., ЕГН **********, Ц.Х.Н., ЕГН **********, М.Г.Н., ЕГН **********, С.Г.Н., ЕГН **********, Е.И.Г., ЕГН ********** и П. Ц.С., ЕГН **********, всички със съдебен адрес-***, ул.”***” №17, иск по чл.108 ЗС срещу С.Й.Й., ЕГН **********-*** и З.М.Й., ЕГН **********-***, за признаване собствеността и предаване на владението върху реална част от имот № 3325.115 к.л. 810/811 по кад.план от 1950 г., идентичен с имот пл. № 025115, находящ се в землището на с. С., местността „Б.", възстановен на ищците с решение №****/15.12.1999 г. на ПК „В.", с площ на реалната част от 284,00 кв.м. съгласно защрихованата част от скицата на вещото лице.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК-2007 г. пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:







ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.



п.п. Много сте писал/и, а системата не приема толкова много знаци в един пост.

тъпата криминална "реституция" $$$ не приключва и не ще да си ходи - все още се чоплят тия въпроси :

http://www.vks.bg/Dela/2012-09-ГК%20Разпореждане%20за%20образуване.pdf