Обезпечение, 3-ти лица и още фактология? Идеи?
Публикувано на: 17 Яну 2008, 20:51
Уважаеми колеги,
извинявам се за това, че си позволявам да ангажирам вниманието Ви върху казус, част от който съм пресъздала в друга тема, но там насоката на въпросът ми беше съвсем друга.
Семейство закупува жилище чрез агенция на изгодна цена. Има само един малък проблем- жилището се обитава от бившата съпруга на продавача, чието право на ползване е погасено. Имотът не е СИО. Продавачът не успява да им предаде владението, затова се снабдяват с ИЛ и извършват въвод във владение. При въвода обаче /до този момент са без адвокат/, след порой от сълзи и т.н. дават допълнителен 3 дн. срок на бившата съпруга да се изнесе.
Още на същия ден, но след извършване на въвода, РС издава обезпечителна заповед за спиране на изпълнението , а по-късно е обжалван и въвода /възразила съм./
Бившата съпруга е подала ИМ срещу бившия си съпруг, наследниците на дядо му и наследниците на първоначалните продавачи( вписана след последната продажба) със следните твърдения:
Имотът е закупен от дядото на бившия и съпруг, като парите дали те- бившото семейство. За това, че именно те са платили цената, има документ. В него обаче не се уточнява какъв е характера- заем, дарение. По нататък бившата твърди, че дядото е бил длъжен да им продаде после апартамента, вместо това го дарил на внука си и така при развода той не бил СИО. Няма никакви доказателства на този етап за подобни договорки.
Петитум- да се обяви първоначалната продажба за привидна по чл.26 ал.2 от ЗЗД, да се обяви дарението за нищожно като противоречащо на закона по ал.1, тъй като липсвало дарствено намерение (знаел, че не му принадлежи имота), да бъдат привлечени новите собственици като страна по делото за да бъде установено спрямо тях, че тя е собственик на 1/2 от имота.
Съдът, след допускане на обезпечението, разделя делата на три, в съответствие с петитума, като дава за разпределение на председателя на съда последните 2 иска.
Де факто обезпечението е допуснато по първия иск-чл.26 ал.2 от ЗЗД, по който моите доверители не са страна.
Поисках встъпване, обаче делото е б.д, обезпечението също е допуснато по дело б.д., защото ИМ е нередовна.
Така спрямо обезпечението доверителите ми се явяват трети лица с правен интерес. Обжалвам определението, с което е допуснато обезпечението, а жалбата няколко месеца не се придвижва поради факта, че не са посочени адресите на всички ответници в самата искова молба и поради това не могат да им се връчат и преписи от жалбата.
Днес я оставиха без разглеждане- 3-тите лица не били легитимирани по чл. 315.
1. Мога само да жаля пред ВКС, но на какво основание??? По аналогия от Из. п-во? чл. 177 от ГПК- нито съм встъпила, нито съм привлечена Прерових цялата практика!
2.Друг вариант е да поискам разваляне на продажбата поради евентуална евикция или поради неизпълнение, но по протокол те са въведени във владение, макар де факто не
3. Да ги посъветвам да продадат имота, който е и ипотекиран,/и е вписана ИМ/ на свой близък, който да се снабди с ИЛ и да изхвърли съпругата.
4. Банката, която е ипотекарен кредитор, да го продаде- това последното е лоша идея, но опасността банката да си поиска предсрочно кредита изглежда доста реална при създалото се положение, и както другия съпруг е станал поръчител....
Какво ще ме посъветвате???
извинявам се за това, че си позволявам да ангажирам вниманието Ви върху казус, част от който съм пресъздала в друга тема, но там насоката на въпросът ми беше съвсем друга.
Семейство закупува жилище чрез агенция на изгодна цена. Има само един малък проблем- жилището се обитава от бившата съпруга на продавача, чието право на ползване е погасено. Имотът не е СИО. Продавачът не успява да им предаде владението, затова се снабдяват с ИЛ и извършват въвод във владение. При въвода обаче /до този момент са без адвокат/, след порой от сълзи и т.н. дават допълнителен 3 дн. срок на бившата съпруга да се изнесе.
Още на същия ден, но след извършване на въвода, РС издава обезпечителна заповед за спиране на изпълнението , а по-късно е обжалван и въвода /възразила съм./
Бившата съпруга е подала ИМ срещу бившия си съпруг, наследниците на дядо му и наследниците на първоначалните продавачи( вписана след последната продажба) със следните твърдения:
Имотът е закупен от дядото на бившия и съпруг, като парите дали те- бившото семейство. За това, че именно те са платили цената, има документ. В него обаче не се уточнява какъв е характера- заем, дарение. По нататък бившата твърди, че дядото е бил длъжен да им продаде после апартамента, вместо това го дарил на внука си и така при развода той не бил СИО. Няма никакви доказателства на този етап за подобни договорки.
Петитум- да се обяви първоначалната продажба за привидна по чл.26 ал.2 от ЗЗД, да се обяви дарението за нищожно като противоречащо на закона по ал.1, тъй като липсвало дарствено намерение (знаел, че не му принадлежи имота), да бъдат привлечени новите собственици като страна по делото за да бъде установено спрямо тях, че тя е собственик на 1/2 от имота.
Съдът, след допускане на обезпечението, разделя делата на три, в съответствие с петитума, като дава за разпределение на председателя на съда последните 2 иска.
Де факто обезпечението е допуснато по първия иск-чл.26 ал.2 от ЗЗД, по който моите доверители не са страна.
Поисках встъпване, обаче делото е б.д, обезпечението също е допуснато по дело б.д., защото ИМ е нередовна.
Така спрямо обезпечението доверителите ми се явяват трети лица с правен интерес. Обжалвам определението, с което е допуснато обезпечението, а жалбата няколко месеца не се придвижва поради факта, че не са посочени адресите на всички ответници в самата искова молба и поради това не могат да им се връчат и преписи от жалбата.
Днес я оставиха без разглеждане- 3-тите лица не били легитимирани по чл. 315.
1. Мога само да жаля пред ВКС, но на какво основание??? По аналогия от Из. п-во? чл. 177 от ГПК- нито съм встъпила, нито съм привлечена Прерових цялата практика!
2.Друг вариант е да поискам разваляне на продажбата поради евентуална евикция или поради неизпълнение, но по протокол те са въведени във владение, макар де факто не
3. Да ги посъветвам да продадат имота, който е и ипотекиран,/и е вписана ИМ/ на свой близък, който да се снабди с ИЛ и да изхвърли съпругата.
4. Банката, която е ипотекарен кредитор, да го продаде- това последното е лоша идея, но опасността банката да си поиска предсрочно кредита изглежда доста реална при създалото се положение, и както другия съпруг е станал поръчител....
Какво ще ме посъветвате???