forum.lex.bg

Кога едно съдебно решение е нищожно ?Какви са основанията за това?И какъв е реда тази нищожност да се прогласи?Срок няма предполагам
Благодаря предварително!

Съдебното решение по дефиниция е писмен акт на съд и липсата на която и да е от предпоставките води до нищожността му. Ерго ако актът не е писмен или не е на съд, включая поради липса на подпис на съдията или поради щото съдията е бил назначен вече на нова длъжност, решението ще е нищожно. За сроковете - прочетете си ги в ГПК, законодателят не допуска лабилност на съдебните актове, само защото страната е пропуснала сроковете за обжалване, все пак законът е за зрящите, а не за спящите.

Байчо, байчо - "законът е за зрящите, а не за спящите" или по-точно за байчовци. Ако наистина знаеше какво представлява нищожност на правни сделки, вкл. на ИАА, щеше да разбереш и, че искът за обявяване на додено съдебно решение за нищожно, не е обвързан със срок. Виж и чл. 209, ал. 3 ГПК. Законодателят може да не предвижжда "лабилност", но предвижда съдебни актове, които са нищожни, да не пораждат последиците, включени в СПН. А какво представлява наистина нищожност на съдебния акт? Нищожно е решението, постановено от незаконен състав, извън предмета на правораздавателната власт на съда, неизготвеното в писмена форма, неподписаното, абсолютно неразбираемото дори и по пътя на тълкуване на решението.

Благодаря Ви за отговорите!
Имам в предвид едно решение по дело по чл.11ал.2 от ЗСПЗЗ. Още в исковата молба ищците са се позовали на документ , който касае друг имот , без да представят самия акт. Просто го цитират .Или по-точно казано: Сделка от 1940г с акт № Х. Продават се два имота и е съвсем естествено да се представят и два акта . Така е и направено . В н.акт от 40г. или по-точно в записката към него са вписани представените при продажбата актове , с които са придобити двата имота -н.а.У/25г. за единия имот и н.а. Z/23г. за втория имот . Последния е по давностно владение. И сега какво правят нашите хора ?
Нот. акт от 25г. не е запазен, за което е представено удостоверение от съда.Същият имот би могъл да се докаже и с акта от 40г. но.... той вече е възстановен.Позовават се на акта Z / 23г. и доказват права придобити по давност към първия имот . Та за това решение на съда питам какво е ?Порокът е още в исковата молба ! Не съм ищец по делото ,но ме касае. Съсобственик съм на имота . А ищци са други съсобственици . Или има и случай когато други пък са твърдели неверни данни.

Със сигурност решението не е нищожно. То може да е неправилно или незаконосъобразно. По съществото на казуса ти трябва адвокат, който след като се запознае с документите по делото, да ти даде съвет. Успех!

Благодаря на всички за отговорите!
Щом не е нищожно , а неправилно ,то и обжалването му е обвързано със срок . Аз не съм страна по делото и не мога нищо да направя .
С това решение обаче /делото е по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ/ ищците установяват по отн. на ОбПК правото си да възстановят собствеността върху този придобит по давност НАСЛЕДСТВЕН имот чрез адвоката си лично за себе си. И вече вероятно са се разпоредили със него . А на нас не ни е известно върху кой точно имот е изпълнено решението.
Върху разликата до пълната площ на имота има отредени парцели на несобственици. Върху другата част от имота същите сънаследници участваят наравно с нас в дяловете . Това според мен е абсурд.

До колкото знам за да се обжалва решението на първата инстанция трябва да има лице с правен интерес и е легитимирано да обжалва. Това право имат и лицата, които не са били конституирани като страни пред първата инстанция. Трябва това лице да има правен интерес а това се удостоверява чрез твърдение за неизгодно първоинстанционно решение. Страната трябва да твърди че първоинстанционното решение е порочно.

Ъъъ , не че съм дребнав, ама липсата на мотиви, също води до нищожност.

При съдебно решение, постановено от първоинстанционен съд при неспазена местна подсъдност по чл.109 ГПК (по местонахождение на недвижим имот), за която би трябвало да следи служебно, как следва да се произнесе въззивната инстанция - че е недопустимо или че е правилно? Имам предвид, че неподсъдност на делото по сезирания спор, решението е недопустимо.????

Следва да го препрати на компетентния съд аргумент Чл.270 ал.3 ГПК основанието е за неподсъдност на спора ,което обуславя неговата недопустимост.

Да, и аз така смятам, но в същото време имам едни разработки от обученията на мл.съдии в НИП (мисля, че Кр.Влахов е чел лекциите), та в тях пише - цитирам дословно: "При спор, при който местната подсъдност се определя от местонахождението на недв.имот, местната подсъдност се следи служебно, но само от първоинстанционния съд, съответно възражение може да се направи до приключване на съдебното дирене пред І инстанция. Никога първоинтанционно решение не може да бъде обезсилено на това основание. "

Нямам съдебна практика по случая но на стр.239 от коментара на Л.Корнезов може да прочетеш ,че СР си е недопустимо ,но само в случай че е направено възражение в срок от някоя от страните за неподсъдност и въпреки това съдът е постановил СР.Тогава е недопустимо.

sava написа:Ъъъ , не че съм дребнав, ама липсата на мотиви, също води до нищожност.

Ъъъ, туй пък откъде следва? Според мен нищо нищожно няма при такива решения.
Само не казвай "от невъзможността да се провери верността на изводите на съда". На адресатите на решението им е достатъчно да разбират диспозитива, а горната инстанция, било въззивна или касационна, все може да си направи изводите сама, след което да ги сравни с диспозитива на долната.
Само не знам допускането до касационно обжалване как ще стане при липса на мотиви, де.

portokal написа:

sava написа:Ъъъ , не че съм дребнав, ама липсата на мотиви, също води до нищожност.

Ъъъ, туй пък откъде следва? Според мен нищо нищожно няма при такива решения.
Само не казвай "от невъзможността да се провери верността на изводите на съда". Горната инстанция, било въззивна или касационна, все може да си направи изводите сама, след което да ги сравни с диспозитива на долната.
Само не знам допускането до касационно обжалване как ще стане при липса на мотиви, де.

+1.
Немотивираното решение не е нищожно , а неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Мисля че практиката е единна в това отношение.
За допускането е явно ще е по т.1 на 280 т.1(Май имаше някакво постановление на пленума на ВС по въпроса) или т.2 Реш. на ВКС по отм.ГПК в този смисъл бол.
Формулирането на съществения мат. или проц. правен въпрос ,по който се е признесъл въззивния съд обаче ще е яко.

За нищожността на решенията - ППВС № 1/1985 год. и ТР № 1/10.02.2012 год. на ОСГТК на ВКС.

REVOLUTION написа:

portokal написа:

sava написа:Ъъъ , не че съм дребнав, ама липсата на мотиви, също води до нищожност.

Ъъъ, туй пък откъде следва? Според мен нищо нищожно няма при такива решения.

+1.
Немотивираното решение не е нищожно , а неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Мисля че практиката е единна в това отношение.

Случайно попаднах на това решение на Сливенския окръжен съд:
http://www.court.sliven.net/uploads/0063d811/347a2511.htm
Ако правилно съм го разбрала - не съм съгласна.
Това с липсата на точна индивидуализация на имота и на имената на съделителите в диспозитива - това, предполагам, че може да води до неразбираемост, но другото... Както е преразказан диспозитивът по-горе (делба между М.Т.Н. при квоти 4/5 за М.Т.Н.), дори и това за квотите и индивидуализацията ми мяса повече на ОФГ.

П.П. Отменено е от ВКС, дописвам, щото така и така писах, а има отношение към темата.
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/vCourtActsByCase/376ED59CECAE9644C2257A8C004A0018

А това е сравнително яко: районният съд уважава иск за прогласяване на нищожност на решение на троен състав на ВКС, неподписано от починал съдия. Решението на районния съд се атакува също като нищожно, понеже самото то било постановено, докато съдията (женски) е в отпуск за бременност и раждане.
Окръжният съд приема, че и двете са валидни, т.е. отменя решението на РС и отхвърля иска.

bay4o написа:Съдебното решение по дефиниция е писмен акт на съд и липсата на която и да е от предпоставките води до нищожността му. Ерго ако актът не е писмен или не е на съд, включая поради липса на подпис на съдията или поради щото съдията е бил назначен вече на нова длъжност, решението ще е нищожно. За сроковете - прочетете си ги в ГПК, законодателят не допуска лабилност на съдебните актове, само защото страната е пропуснала сроковете за обжалване, все пак законът е за зрящите, а не за спящите.

Какви глупости се говорят тук??? За какви срокове говорим при нищожно съдебно решение????? ГП - обща част

Добре е човек като не знае да не говори на хората глупости и да ги вкарва в собственото си незнание !

portokal написа:А това е сравнително яко: районният съд уважава иск за прогласяване на нищожност на решение на троен състав на ВКС, неподписано от починал съдия. Решението на районния съд се атакува също като нищожно, понеже самото то било постановено, докато съдията (женски) е в отпуск за бременност и раждане.
Окръжният съд приема, че и двете са валидни, т.е. отменя решението на РС и отхвърля иска.

Да, наистина. Смятам, че съставът на ОС добре се е мотивирал.
П.П. И аз не съм съгласна с аргументите и мотивите на СлОС. Липсвали мотиви относно начина на формиране на делбената маса и квотите на съделителите, както и съображения относно това, какви доказателства са взети предвид и т.н., та това правело нищожно решението.

nk7702n написа:П.П. И аз не съм съгласна с аргументите и мотивите на СлОС. Липсвали мотиви относно начина на формиране на делбената маса и квотите на съделителите, както и съображения относно това, какви доказателства са взети предвид и т.н., та това правело нищожно решението.

Възивникът не е получил пълната търсената защита както и кратък ,точен ,ясен и убедителен отговор съдържащ се в мотивите на СР ,на РС и затова според мен е законосъобразно и правилно решението на ОС.Чл.270 ГПК