Melly написа:Не казвам нищо по-различно от позицията на проф. Калайджиев.
И двата договора (ДГИ и договорът за дарение) са правни сделки за прехвърляне на собственост върху имот, какъвто е случая в конкретно поставената тема.
Само че, договорът по чл.225 ЗЗД има изрична правна уредба - договор с еднократно действие - надареният приема дара с волеизявление заявено под формата на признателност и затова същият е безвъзмезден договор.
Дори и да приемем, че договорът е сключен с тежест под формата на обещание (задължаване даване на издръжка и гледане), то чл.226 указва, че тази уговорка е нищожна, което подсказва безвъзмездния му характер.
При ДГИ има тази особеност, че собствеността се придобива с акта сключен във формата на чл.18 ЗЗД, но задължението на приобретателя е да полага занапред грижи и издръжка, които в живия живот имат стойностно изражение - т.е престацията е възмездна. В съдебната практика безпротиваречиво се приема, че този ненаименован договор е алеаторен -изпълнението на задължението на приобретателя по него е занапред докато е жив прехвърлителя.
Благодаря за отделеното внимание! Казвам го съвсем сериозно, без никаква ирония!
Винаги е добре, да се чуе още едно мнение, а когато е от професионалист ... е безценно!
philanthropist__ написа:Благодаря.Значи баба ми и чичо ми не наследяват нищо от имота?
Да!philanthropist__ написа:Благодаря. Това означава ли, че след като дядо ми като прехвърлител по договора за гледане и издръжка е починал, вече аз и майка ми не дължиме това гледане и издръжка на баба ми?
Юридически - да (
може би), от човешка гледна точка - НЕ!
Казвам „може би“, защото в началото написахте - „Баща ми придобива имот от родителите си...“. А родителите на баща Ви, са дядо Ви и баба Ви! Тоест - не само дядо Ви е страна по договора.
От човешка гледна точка (
а правото винаги следва живота) - е абсурдно!
Защото - преди да е Ваша баба - тази жена е майка на Вашия баща!