Мога ли да "финтирам" в този случай :)
Публикувано на: 31 Авг 2009, 12:26Здравейте. Понеже сега уча право се заех да си блъскам главата над следния казус и се надявам практикуващите юристи да ми помогнат поне с някакви насоки.
Задачката е следната (тя си е реална):
Имаме една възрастна жена (80г.) и внучка, която полага грижи за нея. От благодарност бабата иска да прехвърли своята 1/3 идеална част от апартамент на внучката, така че тя да е единствен собстеник на нейната част след смъртта й. Следователно трябва да е някаква възмездна сделка. Аз се сещам за продажба или за гледане и издръжка (на теория може да се мисли и за замяна). Да се абстрахираме от възможните усложнения, които могат да възникнат при изискването на чл.33 ЗС.
Всичко щеше да ми е ясно ако нямаше тази подробност, че прехвърляйки имота, бабата би се лишила от дадени социални помощи, защото се изисква в последните 5г. да не е прехвърляла възмездно недвижимо имущество. В нашия случай, макар чрез продажбата да имаме едно прикрито дарение, то на хартия ще си е възмездна сделка.
Ето защо възникават за едновременно разрешаване 2 проблема:
1. Как внучката да получи собствеността, така че наследниците да нямат запазена част- очевидно, че ще е с някаква възмездна сделка.
2. Трудното за мен (а може би и невъзможно на практика) - как да стане така, че бабата да остане собственик на имота за пред социалните служби? Явно не трябва да настъпва транслативно-вещния ефект и не може да има възмездна сделка в "учебникарския й вид".
Първо ми хрумна да се направи предварителен договор за ПП или ДГИ и след смъртта на бабата да се иска да се обяви за окончателен, но без да съм запознат с евентуалните пратктически проблеми е ясно, че ще има разправия със съда и с наследниците, т.е. отпада като вариант.
Единственото, което се сещам, но не знам дали не само на теория, но и на практика е възможно е да се сключи договор (не знам дали да го нарека ПП) под отлагателно условие, че собствеността ще бъде придобита от внучката едва след смъртта на бабата, а цената е била платена изцяло при сключването. И впоследствие да се отиде с акта за смърт при нотариуса и той на базата на вече сбъднолото се отлагателно условие да издаде нотариален акт, в който собственик е внучката (как само съм го измислил
). Понеже си нямам все още понятие от нотариалното производство се чудя дали нотариусът няма да отрази в книгите по вписванията за това отлагателно условие, с което целият този "финт" пропада.
Ако желаете дайте някакво мнение по въпроса и дали изобщо правото разполага с такива "инструменти", с които да постигна целения резултат.
Задачката е следната (тя си е реална):
Имаме една възрастна жена (80г.) и внучка, която полага грижи за нея. От благодарност бабата иска да прехвърли своята 1/3 идеална част от апартамент на внучката, така че тя да е единствен собстеник на нейната част след смъртта й. Следователно трябва да е някаква възмездна сделка. Аз се сещам за продажба или за гледане и издръжка (на теория може да се мисли и за замяна). Да се абстрахираме от възможните усложнения, които могат да възникнат при изискването на чл.33 ЗС.
Всичко щеше да ми е ясно ако нямаше тази подробност, че прехвърляйки имота, бабата би се лишила от дадени социални помощи, защото се изисква в последните 5г. да не е прехвърляла възмездно недвижимо имущество. В нашия случай, макар чрез продажбата да имаме едно прикрито дарение, то на хартия ще си е възмездна сделка.
Ето защо възникават за едновременно разрешаване 2 проблема:
1. Как внучката да получи собствеността, така че наследниците да нямат запазена част- очевидно, че ще е с някаква възмездна сделка.
2. Трудното за мен (а може би и невъзможно на практика) - как да стане така, че бабата да остане собственик на имота за пред социалните служби? Явно не трябва да настъпва транслативно-вещния ефект и не може да има възмездна сделка в "учебникарския й вид".
Първо ми хрумна да се направи предварителен договор за ПП или ДГИ и след смъртта на бабата да се иска да се обяви за окончателен, но без да съм запознат с евентуалните пратктически проблеми е ясно, че ще има разправия със съда и с наследниците, т.е. отпада като вариант.
Единственото, което се сещам, но не знам дали не само на теория, но и на практика е възможно е да се сключи договор (не знам дали да го нарека ПП) под отлагателно условие, че собствеността ще бъде придобита от внучката едва след смъртта на бабата, а цената е била платена изцяло при сключването. И впоследствие да се отиде с акта за смърт при нотариуса и той на базата на вече сбъднолото се отлагателно условие да издаде нотариален акт, в който собственик е внучката (как само съм го измислил
). Понеже си нямам все още понятие от нотариалното производство се чудя дали нотариусът няма да отрази в книгите по вписванията за това отлагателно условие, с което целият този "финт" пропада.Ако желаете дайте някакво мнение по въпроса и дали изобщо правото разполага с такива "инструменти", с които да постигна целения резултат.
