forum.lex.bg

Упълномощаването на прокуриста се извършва с нотариална заверка на подписа според ТЗ. Отношенията му с търговеца се уреждат с договор.
Упълномощаването може да се съдържа в договора, т.е. двете сделки чисто технически да се обединят в един акт. И да се заверят подписите на него.
Само че ако се отиде при нотариус с такъв договор, той няма ли да поиска такса върху материалния интерес по него, т.е. върху възнагражденията за 3 години съгласно чл. 97 от ЗННД? Като за удостоверяване на подписите на договор с определен материален интерес?

Следователно упълномощаването на прокуриста не е добре да се "включва" в договора, а трябва да бъде съвсем отделно пълномощно, в което да не се споменава никаква сума?
Така ли е? Или няма опасност да те изръсят с голяма такса, независимо как е решено да се оформят нещата? Ще се държи ли сметка, че имаме две различни сделки и заверката на подпис е само на едната, или никой нотариус няма да се задълбочава толкова в свой ущърб?

С една дума: как точно го правите вие и колко се плаща на нотариуса за заверката на подписа (подписите)?
Ама не ми казвайте да се обърна към адвокат.

Здравейте,

Всичко зависи от конкретния казус и обстоятелства. Има значение дали и защо трябва да се упълномощи прокурист, а не търговски пълномощник.
От друга страна, технически погледнато предоставянето на пълномощия на прокурист следва да се извърши с отделно пълномощно и отделен договор. В този договор следва да се уговори, че неразделна част от него е пълномощно за прокура.

Рядко са случаите, когато освен пълномощно / прокура или пълномоищник/ страните уреждат взаимоотношенията си и с договор/.

УСПЕХ !

Значи идеята е да се упълномощи точно прокурист. Не питам какво да бъде, а колко струва заверката на подписа в единия случай и в другия. За да не набутам хората, които са мои близки. Идеята за упълномощаване на прокурист не е моя, а тяхна, и си има съвсем основателна причина за това.

Рядко са случаите, когато освен пълномощно / прокура или пълномоищник/ страните уреждат взаимоотношенията си и с договор/.

Не съм съгласна, нормалното е да има договор, в който за се уредят задълженията на прокуриста (защото упълномощаването дава само права - представителна власт), възнаграждението и т.н. Прокуристът е според ТЗ "упълномощен и натоварен". Натоварва се с договор (напр. за поръчка).
В образците в Апис е даден договор, включващ в себе си и упълномощаване. Което като се замислих, ми се стори, че ще излезе по-скъпо. От друга страна, може да има някаква причина, която ми убягва.

От друга страна, технически погледнато предоставянето на пълномощия на прокурист следва да се извърши с отделно пълномощно и отделен договор. В този договор следва да се уговори, че неразделна част от него е пълномощно за прокура.

Аз точно така си мисля да го направя, за всеки случай, но все пак питам кога колко би струвало.

Според т.10 от Тарифата за нотариалните такси, наистина след като договора е с материален интерес/нали ще плащате на прокуриста?/ нотариуса би следвало да иска такса в размер на 30 процента по т.8/за нотариалните актове и според възнаграждението по договора/.
Така , че пробвайте се и кажете на нотариуса , че искате само удостоверяване на подписа, пък ако иска повече от 3 лв. направете пълномощното отделно от договора.
Добре е , че не се предоверявате на Апис - става само за начинаещи и за неюристи.

Добре, де - а тогава защо в Сиела пише, че "Удачно би било упълномощителната сделка и натоварването да намерят израз в един общ правен акт, като упълномощаването бъде инкорпорирано като клауза от договора", без да се споменава за цената за нотариалната заверка?
Процедурите в Апис и Сиела се пишат от практици, доколкото знам, а парите хич не са без практическо значение.
Аз си ги направих вече отделно, като в пълномощното не се споменава за възнаграждение, но се чудя защо пише така.

А може би по друг начин се определя таксата (по друга точка на чл. 97), а не както реших първоначално? Сделка с предприятие - не е. Управление на имущество (предприятието е все пак една съвкупност от права и задължения)? Нещо друго?
Не че ми е жизнено важно, нотариусът ще си определи таксата, но ми се иска да знам.

Пак аз.
Разбрах, че молбата за вписване на прокуриста (не съм я носила аз в съда) била оставена без движение, защото договорът - не пълномощното - не бил с нотариално заверени подписи. При нотариално заверени пълномощно и образец от подпис.

Някой да има случайно предположение на какво може да се опира такава практика?
На думата "подписИ" в чл. 21 от ТЗ, от която някак си да се прави изводът, че се има предвид договор, а не едностранна сделка? Въпреки че чл. 21 говори точно за упълномощаването...
На това, че на съдията така му кефнало и това е достатъчно?
Въпросът е по-скоро риторичен. И все пак...

Знам, че всичките тези въпроси са страшно дребнави, но форумът е и за дребнави приказки също.

[quote="portokal"]Пак аз.

Портокалче, да ти споделя ли аз как го правех навремето, когато прокуристите бяха на мода Пълномощно, с което се учредява представителната власт на прокуриста, с нотариална заверка на подписите на търговеца и на прокуриста:) Това пълномощно, заедно със спесимена и протокола на СД/УС за овластяване на прокурист, се прилага към заявлението и се вписва. Никога не съм представял договор в съда - все пак предмет на договора са "отношенията между търговеца и прокуриста" (цитирам по памет), които не касаят, ама никак, съда. Спомням си даже че писах и една статия по темата, ама убий ме, не помня какво беше

Според мен това е пътя........освен ако в последно време не е кривнал нанякъде

Мисля, че проблемът е възникнал ако за сламка е използван типов договор за прокура в "Апис" (за "Сиела" - не знам). Та в типовия договор за прокура има следното:
... на основание чл. 21 и чл. 23 от Търговския закон ...
......
Чл. 2. ТЪРГОВЕЦЪТ упълномощава ПРОКУРИСТА да извършва от името и за сметка на ТЪРГОВЕЦА всички действия и сделки, свързани с управление на предприятието му, в това число...
........
И тъй като чл. 21 ТЗ касае упълномощаването, а пък чл. 2 от типовия договор възпроизвежда чл. 21 ТЗ, съдията ще да е възприел този договор като комбиниран договор + пълномощно. (като в този случай отделното нарочно пълномощно май се явява излишно). И щом е видял в този договор и упълномощаване по смисъла на чл. 21 ТЗ - то той правилно е решил, че трябва да има и нотариална заверка на подписите. Ако типовият договор се преработи и отпадне позовавенето на чл. 21 ТЗ като основание на договора и се премахне чл. 2, тогава не би следвало да има основание за обездвижване.
Съвсем правилно е мнението на татко Барба, че договорът между прокуриста и търговеца урежда техните си взаимоотношения (както казва чл. 29 ТЗ) и не е елемент за вписване и съответно няма необходимост за представяне в рег. съд. Въпреки, че имам известно колебание, тъй като и договорът за управление на ООД например не се вписва , но пък се представя...

Основният проблем, колеги, е, че не четете точно текстът на ТЗ - член 21, ал. 1 казва, че "упълномощаването на прокуриста /прокура/ трябва да бъде с нотариално заверенИ подписИ..." Знаете, че на пълномощно се заверява единствено подписа на упълномощителя. От това следва, че отношенията следва да се уредят с договор и той да се впише също в търговския регистър. Не че съм съгласна с това договорът да става достояние на трети лица, но така излиза от закона. Иначе аз лично имах проблем с вписването на прокура в Пловдивски ОС именно защото не представих отделно пълномощно, а бях обединила двете в един документ - договор за прокура с упълномощителна клауза. Оставиха ми го б.д. заради липса на пълномощно, но след като указах на съдията /в интерес на истината ми отне време да го убедя в това, което твърдях/, че указанията на закона са спазени изцяло - имам упълномощаване, което носи подписа на двете страни по договора, ми бе вписана прокурата и без отделно пълномощно. От практическа страна обаче отделността на документите е много по-добрия вариант - мисля,че може да си направите договор и отделно пълномощно.
Договорът тогава ми го таксуваха по материален интерес.

Но пък като се замисля - за какво точно Ви е отделно пълномощно? Прокуристът си е прокурист затова, защото е вписан като такъв в търговския регистър. Правата си ги черпи от закона, а се легитимира като такъв с решението за вписване на прокурата. ако има ограничителни клаузи в упълномощаването му - те нямат действие по отношение на трети лица, а само в отношенията между търговеца и прокуриста. В договор ще се уреди и отговорността на прокуриста, което е доста важно, в случай, че "набутва" търговеца.

...имам упълномощаване, което носи подписа на двете страни...

Ако е въпросът за множественото число - и аз имам. На същия лист, на който е пълномощното, нарочно бях поставила и образеца от подпис на прокуриста, който (очевидно) се съгласява да стане прокурист. Този образец също беше нотариално заверен. Нарочно - защото имах едно наум за множественото число. От което се вижда, че чл. 21 съм го чела.
Имаме упълномощаване, имаме два нотариално заверени подписа...

Чл. 21 урежда упълномощаването. С договора се занимава чл. 23 и там не пише за нотариална заверка. Та дали само от множественото число в чл. 21 следва нещо кажи-речи противоположно на написаното в закона в прав текст?

Но пък като се замисля - за какво точно Ви е отделно пълномощно?

За нищо друго, освен за това, да се плати по-малко за заверката на подписите от нотариуса.

Мисля, че проблемът е възникнал ако за сламка е използван типов договор за прокура в "Апис" (за "Сиела" - не знам). Та в типовия договор за прокура има следното...

Наистина ползвах образеца от Апис, но това го бях преработила така: "(1) Служителят извършва от името и за сметка на работодателя и при условията на чл. 22 от Търговския закон... (2) За извършването на действията по ал. 1 работодателят упълномощава служителя по реда на чл. 21 от Търговския закон. Пълномощното е неразделна част от този договор."
Служителят - защото познатите ми искаха договорът да е трудов. Вярно, че като "упълномощава" е в сегашно време, пак може да се разбира в смисъл, че с този същия акт го упълномощава (не ми хрумна), но ще е малко прекалено да се разбира така, при условие, че в договора се говори за пълномощно, което им се и представя.
А на познатата ми и обяснили в съда (деловодителките явно), че досега винаги са им представяли договори с нотариално заверени подписи. Толкова.

Дребнав въпрос - за което още веднъж се извинявам. Но форумите нали са предназначени за бла-бла-бла. А и питам заради принципа.

Никога не съм представял договор в съда - все пак предмет на договора са "отношенията между търговеца и прокуриста" (цитирам по памет), които не касаят, ама никак, съда.

Съгласна съм, ама пусто приложих принципа "да има". А и кой знае дали нямаше в такъв случай да поискат и договор. Няма как да разбера.