Страница 1 от 1

Прекратяване на договор ?

МнениеПубликувано на: 03 Апр 2007, 11:30
от Jubomara
Сключих договор за доставяне на интернет в който не е включен никакъв механизъм за прекратяването му. По мое мнение при взаимно съгласие се прави анекс към доовора за неговото прекратяване, разтрогва се и всичко е ОК. Но какво става ако едната от страните не е съласна ?



Доставчика смята че е ощетен от потребителя защото крадял трафик от другите абонати (нещо което според абоната не е вярно). Също и пренасочвал трафика на другите абонати на къде и с каква цел не беше уточнено... Въпросният потребител си е платил месечната такса и на другият ден от фирмата доставчик му казват че няма да му доставят платените услуги, и че няма да му възтановят парите. Потребителя се жалва пред агенцията за защита на потребителите от където му оказват съдействие и интернет доставчика се съласява да му върне парите. Услуги за дадените и все още не взети пари така и не са доставени. Потребителят между временно е принуден да ходи по интернет зали, и да си смени доставчика. Договорът е сключен за изграждане на мрежа, и доставка на интернет.

Как потребителят да възтанови допълнително похарчените по зали пари, и може ли да възтанови сумата заплатена за израждане на мрежа, с оглед на това че тя е непригодна за използване при включване към друг доставчик? Може ли да се иска обезщетение от доставчика за пропуснати ползи поради липсата на свързаност в дома му за въпросният месец ?

p.s. потребителят съм аз 8)

МнениеПубликувано на: 03 Апр 2007, 23:47
от kontrol
1. Уговорили сте се да изгради мрежа. Мрежата е изградена. Задължението е погасено.
2. За взаимното съгласие е вярно. В останалите случаи
3. Обикновено в договорите пише, че се развалят при неплащане на таксата.
4. Ако договорът е при общи условия (те се одобряват от КРС), вижте какво пише там.
5. ЗЗД
79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението.
82. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.