 |
 |
|
| << Начало
| Актуална информация | Решение на Адвокатския съвет № 58/22.03.2013 г. 2013-03-22 | Адвокатски съвет По повод на зачестили сигнали от адвокати от АК гр. Благоевград, назначени като особени представители на страни в гражданския процес, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК и чл. 48 ал. 2 от ГПК, че във въззивната и в касационната инстанции не им се определят възнаграждения за извършените от тях процесуални действия, и по този начин същите са лишени от правото си да получат съответно възнаграждение за положения от тях труд, както и с оглед липсата на изрична законова регламентация за това кога, кой съд и с какъв акт следва да се укаже на страната да внесе възнаграждение за особения представител за следващата инстанция, Адвокатски съвет взе следното: Р Е Ш Е Н И Е № 58 В случаи на назначени особени представители на страна в граждански процес, на основание чл. 47, ал.6 от ГПК и на основание чл. 48, ал.2 от ГПК, по аргумент от чл.1, чл.3, чл.5, чл. 23 ал.1 и чл. 25 ал.1 от ЗПП,§ 3 и §6 ал.1 и ал.2 т.3 от ПЗР на ЗПП и чл. 44 от ЗА, за това представителство не са приложими всички разпоредби на ЗПП с оглед на обстоятелството, че то се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата /чл. 2 и чл. 4 от ЗПП/. В тази насока Адвокатски съвет Благоевград считам, че в тези случаи не се прилагат разпоредбите на Глава VІІ (седма) на ЗПП „Заплащане на правната помощ”, респективно на предвидените с чл. 37 от ЗПП на Наредбата за заплащане на правната помощ. Компетентен да определи размерът на възнаграждението на назначения особен представител на ответника е съдът, който при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по силата на чл. 2, ал.2 от Наредбата, приложима по аналогия, съобразно §1 от ДР. Възнаграждението за процесуално представителство се дължи за всяка инстанция, съгласно раздел ІІІ (трети) от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед разпоредбата на чл.76, изр.2 от ГПК възнаграждението следва да бъде внесено в съда от ищеца предварително – преди встъпването на адвоката по делото в съответната инстанция. В този смисъл са редица определения на ВКС – определение № 725/ 30.07.2012 г. по ч.т.д№ 371/ 2012 г. на ІІ-ро т.отд.,определение 656/ 23.11. 2010 г. по ч.гр.д. № 342/ 2010 г. и др. С оглед на горното Адвокатски съвет намира, че въззивната инстанция, на основание чл. 267 от ГПК в закрито заседание, когато извършва проверка по допустимостта на жалбата, следва да определи размера на дължимото възнаграждение за въззивната инстанция като даде указания на ищеца в определен срок преди насрочване на първото съдебно заседание, да внесе сумата по сметка на съответния въззивен съд като представи препис от квитанцията за внесената сума. В случай, че въззивната инстанция прецени, че по допустимостта на жалбата и по направените доказателствени искания ще се произнесе в открито заседание, каквато правна възможност е предвидена в чл. 268 от ГПК, то в това заседание съдът с нарочно определение следва да определи размера на дължимото възнаграждение за особения представител при спазване разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение и задължи ищецът да внесе определената сума в определен от него срок. Едва тогава Адвокатския съвет ще определя особен представител за представителство пред съответната въззивна инстанция. Въз основа на горното становище, Адвокатски съвет реши, че ще определя особените представители само за една инстанция, което обстоятелство ще бъде отразявано в съответните решения за назначаване на особен представител и в уведомителните писма за определения адвокат, който да осъществи особеното представителство. Що се отнася до представителството пред касационната инстанция, то Адвокатски съвет изразява становището, че следва да се има предвид, че представителството на адвоката е само за съответната инстанция, като неговите задължения се изчерпват до подготовката на касационна жалба или на отговор на касационната жалба. При това положение считаме, че касационната инстанция при проверка наличието на основания за допускане на депозираната касационна жалба до касационно разглеждане, при постановяване на определението си по чл. 288 от ГПК, в случаите когато оставя без уважение искането за допускане на касационно разглеждане следва да постанови присъждане на разноски за особения представител, изготвил касационна жалба или отговора, за сметка на страната. В случаите, когато се допуска касационно обжалване считаме, че с определението с което се допуска касация, няма правна пречка на страната да се укаже, че следва да внесе възнаграждение за особения представител. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА АДВОКАТСКИ СЪВЕТ - БЛАГОЕВГРАД: АДВОКАТ ЕМИЛ ЯДКОВ
|
 |
 |
 |
